Снимка: Архив infostock.bg
Мъгливо бъдeще за новините виждат медийни босове. Предизвикателства и възможности пред информационните агенции обсъждат водещи фигури в областта на медиите на Шестия световен конгрес на информационните агенции, който продължава и днес в София. Форумът бе открит от президента Румен Радев, който благодари на домакините от Българската телеграфна агенция за възможността да бъдат обсъдени най-актуалните тенденции в медиите. Делегатите от 100 държави бяха приветствани и от министъра на културата Боил Банов.
Мотото на конгреса е „Бъдещето на новините", във фокуса на дискусиите са темите за фалшивите новини, изкуствения интелект, новите модели на собственост на информационните агенции и новите източници на информация.
На срещата „Труд"разговаря с лидери на водещи новинарски агенции от 5 континента, изтъкнати журналисти от най-влиятелните световни издания и знакови имена от социалните медии. Основният въпрос на, Труд" към тях бе как оценяват класациите за свободата на словото в медиите, огласявани от различни НПО-та и фондации.
Клайв Маршал, изпълнителен директор на Press Association, Великобритания и президент на Световния съвет на информационните агенции: Разочароващо е, че България е на последните места в класациите
Не мога да давам оценка на работата и докладите за свобода на словото на организациите „Репортери без граници" и „Freedom house". От години тяхната работа е да изследват и оценяват репортерската среда в различни държави.
Данните им показват дали средата в различни държави търпи подобряване или не. Фактът, че често България се нарежда на последните места в класациите по свобода на словото, е разочароващ.
България е сред страните в ЕС с най-малко къмпинги. България е сред страните от Европа с най-малко къмпинги, сочат данните на Евростат. Общо в ЕС са регистрирани 28 400 къмпинга като от тях само 9 са в България. На първо място е Франция с 8106 къмпинга. Около две трети от къмпингите в ЕС са в четири държави: Франция (28%), Великобритания (17%), Германия и Холандия (по 10%). Много къмпинги има и в Италия и Испания.
В България туризмът е развит добре, имаме и прекрасна природа, която дава условия за къмпингуване. В същото време у нас под 1% от всички туристически нощувки са били в къмпинги.
За целия ЕС нощувките в къмпинги в рамките на година са 397 млн., или 12% от всички реализирани нощувки в туристически обекти. Трите страни с най-голям дял на нощувките в къмпинги са Дания (33% от всички нощувки в туристически обекти), Люксембург (32%) и Франция (29%).
Забраняват дивото къмпингуване по морето. Забранява се дивото къмпингуване по морето и ще има глоби при нарушения. Това решиха депутатите с окончателно приети промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Разпъването на палатки и кемпери е позволено само в къмпингите и специално обособени места. Условията и местата ще се определят с наредба от министрите на регионалното развитие, туризма, околната среда и земеделието. Срокът за изготвянето е 6 месеца. След това има 1 година срок, в който няма да има санкции, глобите ще са в сила от 2021 г.
"Една от основните ни задачи е да прекратим това дивашко къмпингуване", заяви вносителят на текстовете Искрен Веселинов от "Обединени патриои".
Министърът на туризма Николина Ангелкова акцентира, че местата ще бъдат определени след диалог с всички заинтересовани. Тя допълни, че министерството има капацитет да проверява за незаконни дейности върху дюните.
Глобите за палатки, шатри и кемпери на непозволените места са от 500 до 1000 лв., а ако нарушението се извърши повторно - от 1500 до 3000 лв. За устройване на такива места без разрешение глобите са от 2 хил. до 5000 лв. или имуществена санкция от 10 хил. до 20 хил. лв. Ако нарушителят го направи отново - от 6000 до 10 хил. лв. или санкция от 12 000 до 60 хил. лв.
БНБ пpомени условията и реда за откриване на платежни сметки. Управителният съвет на Българската народна банка днес промени Наредба номер 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, съобщиха от Централната банка.
Измененията са свързани основно с регламентиране на възможността за сключването на рамков договор за платежни услуги от разстояние, посредством квалифициран електронен подпис.
БДЖ ще има нови влакове, но едва през 2023 г. Само два дни след като премиерът Бойко Борисов подкара влак и обясни как от София до Свиленград ще се возим със 160 километра в час, от БДЖ обявиха мащабна реформа, свързана с подмяната на мотрисите и вагоните. Също както в намеренията за ремонт на жп трасето обаче тази промяна няма да е факт скоро. Нови вагони ще има през 2023 г., както предвижда "оптимистичната прогноза" на дружеството. Така ръководството на жп холдинга неволно подряза мечтите на премиера. "Ако има влак, вместо да се гъчкат всички на магистралата, да се возят на него. Както подменихме тролеи, трамваи, автобуси, метрото, сега и влаковете", каза Борисов във вторник.
Вчера от БДЖ обявиха, че до края на годината се планира да бъде обявена нова обществена поръчка за доставка на 10-15 броя мотриси за средни разстояния. След това ще се поръчат между 30 и 50 съвременни вагона, които ще могат да се движат с обявените от премиера 160 км/час. Новината бе съобщена от председателя на съвета на директорите на "Холдинг БДЖ" Григори Григоров на дискусия, посветена на инвестициите в жп транспорта. Планираното вложение е за повече от 100 млн. евро и е разсрочено в рамките на седем години, за да не се затрудни финансово компанията.
Новият подвижен състав ще обезпечи над 4000 места за пътуванията на средни и дълги разстояния с оптимизация на графика, за да бъде конкуренция на автомобилния транспорт както като време за пътуване, така и по комфорт, обясниха от холдинга.
Пътниците обаче не бива да се надяват, че това ще се случи съвсем скоро. Според БДЖ оптимистичната прогноза за новите влакове е 2023 година. Обяснението е, че в момента производителите били много натоварени. Обновяването на вагоните бе един от приоритетите на новото ръководство на железниците. Още през миналата година от компанията признаха, че ситуацията с подвижния състав е окаяна - над половината от вагоните не са в движение, а закъсненията, натрупани в рамките на година, са общо 430 000 минути (почти 230 денонощия).
"Със сегашния подвижен състав трябва да изкараме до 2022 г. Първият нов подвижен състав ще дойде най-рано в средата на 2023 г. Дотогава залагаме на ремонти на локомотиви, вагони и мотриси, като за целта ще обявим обществена поръчка", обясни Григоров.
Кабинетът даде заден ход за "бързата" приватизация. Едва месец след като се разбра, че ще бъде създадена Агенция за публичните предприятия и инвестициите, в сряда стана ясно, че това няма да се случи. Идеята бе заложена в проект на Закон за публичните предприятия и предвиждаше новата структура да обединява Агенцията за инвестициите и за приватизацията. Пред ресорната комисия в парламента министърът на икономиката Емил Караниколов се отказа от тази реформа, но увери, че ще намери друг начин да ги преструктурира - нещо, което трябваше да се случи още преди години. Депутатите от комисията отложиха проекта, предложен от Министерския съвет, с мотива, че не е бил обсъден в съвета за тристранно сътрудничество заедно с работодателите и синдикатите.
"Тъй като се създава напрежение, главно заради неразбиране, аз съм готов да се откажа от тази моя идея (за сливането на агенциите). Целта е Законът за публичните предприятия да върви по-бързо напред, тъй като имаме срокове", заяви пред депутатите Караниколов. "Ако той мине през тристранката с тези предложения, аз съм сигурен, че той ще бъде подкрепен и ние няма да изпуснем сроковете", заяви министърът.
Планираната реформа е част от вялите опити на кабинета да се справи с бюрокрацията и армията от чиновници. Изискването за нов закон и за по-добро управление на държавните предприятия всъщност дойде отвън и бе едно от условията, поставени преди година за допускане на България в "чакалнята" на еврозоната. "Забавянето на закона няма да забави страната ни по пътя й за присъединяване към валутния механизъм (ERM II)", увери Караниколов. Надеждите на правителството са това да стане до юли, т.е. условията да бъдат изпълнени дотогава.
В проекта под синдикален натиск ще се върне и т.нар. забранителен списък, в който попадат дружествата, за които раздържавяването е забранено. Такива например са ВМЗ -Сопот, БДЖ, БЕХ, "Ел Би Булгарикум", летища и др. В предложения от Министерския съвет проект се предвиждаше списъкът да бъде премахнат, а парламентът да решава за продажбата на всяка фирма с 50 или повече процента държавно участие поотделно.
Бърза връзка Бургас - Варна трябва да се случи със или без държавата, смятат кметовете. Големите морски общини са готови да търсят алтернатива, с която да финансират връзката помежду си. Това потвърдиха кметовете на Бургас и Варна по време на годишната дискусия "Среща на бизнеса на Черноморието" на "Капитал Градове".
"Магистрала "Черно море" не е важна само за Варна и Бургас, тя е важна за цяла България. Централната власт трябва да осъзнае това", заяви кметът на Бургас Димитър Николов. Според него местната власт може да събуди интереса на централната към магистралата, ако съфинансира отделни проекти. "Инициативата трябва да тръгне от нас, не трябва да чакаме държавата", заяви Николов, като даде за пример, че е стигнал за събитието във Варна за същото време, за което "се стига до София". Според него не е задължително да става дума за магистрала, може да се помисли и за скоростен път.
"Факт е, че нашите общини имат добра финансова култура, думата "дългове" не би трябвало да носи негативно съдържание. Това е един естествен лост, който ние сме задължени да ползваме, за по-ускореното развитие на градовете ни", съгласи се и кметът на Варна Иван Портних по повод идеята да се търси заемно финансиране на местно ниво за инфраструктура.
"Магистрала "Черно море" море ще даде тласък на инвестициите, удобство е за жителите на градовете", смята и Портних. За доизграждането на "Хемус" се обяви и кметът на малката индустриална община Девня Свилен Шитов, според когото това ще помогне както на големите, така и на по-малките общини на региона.
Темата за инфраструктурната свързаност между Варна и Бургас, както и на региона с останалата част на България съвсем естествено се превърна в голяма част от дискусията. Беше повдигнат въпросът за изграждането и финансирането на магистрала "Черно море", след като в началото на този месец стана ясно, че проектът вече не е приоритет на правителството и че работните действия по него са прекратени.
За разлика от Бургас, който е свързан със София и Южна България от магистрала "Тракия", Варна остава изолирана заради незавършената магистрала "Хемус" и липсата на връзка с Южното Черноморие, която да разрешава бърз и удобен транспорт.
Сътрудничество между малките и големите
Посланието на срещата беше, че Варна и Бургас са отворени към съвместна работа, а малките общини в региона трябва и искат да се включат в този процес. И Иван Портних, и Димитър Николов избягваха сравненията между двата града и определението "морска столица". Според Николов е естествено двата града да се специализират в предоставянето на различен вид услуги.
България изгуби гласуването за Европейската агенция по труда, печели Словакия. България претърпя поредното си разочарования в опита си да изтъргува по-силни позиции в Брюксел. Този път София изгуби гласуването за новия Европейски орган по въпросите на трудовия пазар (ЕОВТП), за който България се конкурира със Словакия, Латвия и Кипър. Страните членки избраха Словакия за домакин на новата агенция на ЕС. Братислава спечели гласуването в Съвета на ЕС още на първия тур с 15 гласа (минимално необходимия брой гласове за положителен резултат).
Българското правителство се надяваше, че този път има шанс, като премиерът Бойко Борисов на няколко пъти спомена трудовата агенция за един от приоритетите си. Преди месец в Брюксел Борисов каза, че е готов да търгува подкрепата на София за някои от кандидатите за висшите постове в Брюксел, ако получи насрещна подкрепа България да приюти новата агенция. "Когато се обади Макрон (френският президент - бел. ред.), му казах - България се бори да вземем Европейската агенция по труда. Сиреч, аз ще подкрепя за нещо тези, които подкрепят България да вземе агенцията по труда", каза тогава премиерът. Според Борисов новата агенция би донесла престиж и работни места, заради което си заслужава усилието София да кандидатства за нея.
За разлика от 2017 г., когато България кандидатства да приеме напускащата Лондон Европейска агенция по лекарствата (ЕАЛ), сега участието не беше на олимпийски принцип. София нямаше абсолютно никакви шансове да вземе ЕАЛ, най-малкото поради факта, че и служителите на тази агенция имаха глас за избора на нов домакин. За тях естествено Амстердам е далеч по привлекателен от българската столица. Сега обаче България имаше много повече шанс. Новата трудова агенция ще бъде сравнително малка институция (с максимум 144 служители) и за нея нямаше голяма конкуренция. В същото време, тъй като ЕОВТП няма да има реални правомощия, тя изглеждаше сякаш създадена, за да бъде разположена в една от малкото страни членки, в които ЕС няма установена специализирана агенция.
Защо София не успя?
По принцип кандидатите за ЕОВТП трябваше да отговорят на пет критерия: географски баланс (т.е. дали в тях вече има някоя институция или агенция на ЕС); наличие на подходяща сграда; достъпност на мястото; наличие на подходящи училища за децата на служителите на агенцията; достъп до пазара на труда, социална сигурност и медицинско обслужване за съпрузите и децата на служителите.
По 10 бона дарили фирмите за година. Средно по почти 10 бона са дарили фирми и еднолични търговци през миналата година и са декларирали това в данъчните си декларации, като общата сума от бизнеса надвишава 40,3 млн., сочат данни на Националната агенция по приходите (НАП), предоставени на „Монитор".
Логично най-голям е броят на фирмите и дарените суми по код 01, в който обаче има цели 17 позиции включващи - здравни и лечебни заведения и специализирани социални институции, училища, детски градини, бюджетни предприятия, социално слаби и хора с увреждания, както и кооперации за тях и кооперации за инвалиди и пострадали от бедствия. Във въпросния код са още и БЧК, културни институти, юридическите лица с нестопанска цел, подпомагащи културата, фондът „Енергийна ефективност и възобновяеми източници,, комуните за лечение на наркозависими, УНИЦЕФ. За тези цели 2623 компании са дарили 36,185 млн. лв., а 1427 еднолични търговци - 4,147 млн. лв. Освен това 135 физическите лица са декларирали дарения по този код за почти 381,5 хил. лв.
За миналата година само 85 са даренията за Фонда за лечение на деца и Центъра за асистирана репродукция, като общата сума от физически и юридически лица възлиза на 325 446 лв. Най-много - 21, са предприемачите, дарили общо почти 230 бона. При едноличните търговци бройката на пожертвуванията е 63 на стойност 95 817 лв. От обикновените данъкоплатци само един човек е дарил за целта 100 лв. и е отбелязал това в данъчната си декларация. Не става обаче ясно дали парите са били дадени за лечението на деца или за асистирана репродукция. Общо 550 хил. декларации са подали физическите лица до края на април, но от тях едва 137 са вписали дадените суми за дарения през миналата година.
Подобно е положението и за безвъзмездно предоставените помощи по реда и условията на Закона за меценатството. При физическите лица дарението е само едно за 2000 лв. и най-вероятно е направено по приятелска или роднинска линия. За подобни цели 12 фирми са дарили общо 140 713 лв. Интересното е, че по-големи меценати се оказват едноличните търговци. Според информацията от данъчните декларации за миналата година 52-ма от тях са дарили за целта над 176 хил. лв.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро