Снимка: Архив infostock.bg
Газ битката САЩ - Русия сваля цената на горивото у нас. Българският бизнес и потребителите ще плащат по-евтин газ, след като започне да функционира хъб "Балкан". Това заяви пред "Труд" енергийният експерт проф. Атанас Тасев. По думите му България ще спечели от битката между тръбния газ, който предлага Русия, и втечнения - който идва от САЩ. Винаги либерализацията на пазара води до по-ниски цени, но това ще се случи в дългосрочен план, уточни той.
При битовите потребители ситуацията е по-различна, защото те са на регулиран пазар. На една територия в България има един доставчик, но когато той купува по-евтин природен газ, ще бъде принуден да го продава на по-ниска цена, поясни експертът.
Според него цената, на която сега сме получили американски втечнен газ, е конюнктурна. Тя се дължи на два фактора - цената му по принцип е по-ниска през лятото и по-висока през зимата, освен това Гърция имаше свободни количества. Но това не означава, че дългосрочно ще получаваме евтин втечнен газ от САЩ, подчерта експертът.
Той беше категоричен, че за да има конкуренция, трябва да има различни доставки освен руския газ. Диверсификацията ще дойде по две направления - тръбен газ от Русия и Азербайджан и втечнен газ от САЩ, Русия, Катар, Египет и Алжир, коментира проф. Атанас Тасев.
По-сложна е ситуацията с втечнения газ. За да дойдат нужните количества у нас, трябва да заработи LNG-терминалът в Александруполис, в който България ще има акционерно участие от 20%. Кога обаче ще бъде готов той, попитахме проф. Тасев. "Това е въпрос за 1 милион долара. Строи се, но бавно", отговори той. Прогнозите на енергийното министерство са това да стане през 2020 година.
Тогава се очаква да влязат в експлоатация и интерконекторът Гърция - България, както и Трансадриатическият газопровод, по който ще се транспортира предимно газ от азербайджанското находище "Шах Дениз II".
Купуваме 50% по-малко коли от гърците. Стандартът ни на живот е около половината от този на средния европейски гражданин. А на гърците е 67% от средното ниво в ЕС. Но по отношение на покупки на нови коли сме над два пъти по-бедни от гърците, показват данни на Асоциацията на европейските производители на автомобили.
За първите пет месеца на годината в България са регистрирани 15 068 нави коли, което е ръст с 3,9%. Но е важно да се погледне какви са продажбите на фона на населението в страната. Оказва се, че на всеки 470 души в България е купен по един нов автомобил, което ни нарежда на последно място в ЕС. В Гърция купуват над два пъти повече нови коли - на 205 души е регистриран по един автомобил.
Най-близо до нас е Румъния, където на 340 души се пада по една нова кола. Но доходите в Румъния явно нарастват доста по-бързо от нашите. Продажбите на нови автомобили в Румъния от януари до май са нараснали пет пъти повече отколкото у нас - с над 20%. На трето място в негативната класация е Латвия с автомобил на 247 души. Четвъртата позиция е за Гърция.
За целия ЕС на всеки 76 души е продаден по един нови автомобил. Най-добре се представя Люксембург, където на 22 местни жители е купен по един автомобил. Челната тройка се допълва от Белгия с нова кола на 43 души, и Германия - на 54 местни граждани.
Президентът гневен на "24 часа", но фактите са свещени за нас: Спрени са 73-те дела за отчуждаване на имоти край околовръстното и чакат Конституционния съд в края на октомври! Румен Радев реши на рождения си ден да посъветва "24 часа" как се пишат дописки и "почерпи" най-влиятелния български всекидневник и най-големия новинарски сайт с пространен отговор на публикацията от понеделник "Президентът сложи втора тапа на околовръстното - има пари, но няма как да го почнат през юли".
В едно изречение - след като държавният глава поиска Конституционният съд да тълкува промените в Закона за държавната собственост за бързото отчуждаване, тази юридическа процедура спря 73 дела. Имотите се намират в най-конфликтния за столицата и държавата участък на околовръстното - между "Младост" и "Цариградско шосе".
В средата на юли трябваше да стартира разширението, 123-те милиона лева са осигурени от бюджета, но строителството не може да започне, докато Конституционният съд не даде своето тълкуване, поискано от президента.
"24 часа" попита председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Георги Терзийски има ли неточност в публикацията. "Фактологията на "24 часа" относно обектите от републиканската пътна мрежа, които се бавят заради тромави процедури по отчуждаване, е коректна", отговори Терзийски.
"24 часа" разговаря неофициално с четирима от 12-те конституционни съдии. Те потвърдиха категорично факта, изнесен от "24 часа" - 73-те дела са стопирани, докато най-висшият български съд не даде своята позиция по Закона за държавната собственост в частта му за бързото отчуждаване.
Никой от тях не се нае да прогнозира дата, в която ще бъде гледан казусът, но обичайната практика предвижда първо да се насрочи дело. Това най-вероятно ще стане до десетина дни. До началато на септември се очакват становщата на експерти. Въпреки че Конституционният съд държи максимално бързо да се изтегли това дело, то най-вероятно ще е в края на октомври.
И без да си строител, цялата тази юридическа процедура означава, че най-рано идната пролет ще може да продължи разширяването на околовръстното в района на "Младост", където над 23 хиляди автомобили и камиони всеки ден попадат в най-тясната тапа в държавата. Затова и сложихме най-логичното заглавие - "Президентът слага втора тапа...", без това да е каквато и да е обида към държавния глава, когото ние уважаваме много и институционално, и лично.
80% от сградите нямат защита срещу мълнии. Трагичният инцидент, при който мълния уби 47-годишен мъж в столичния жк „Люлин", освети за пореден път фрапиращи пропуски в законодателството, свързано с мълниезащитата, и отчайващото състояние на сградите в почти цяла България в това отношение.
Поне 80% от сградите в България нямат мълниезащитни инсталации или те не работят, изчисли Христомир Иванов от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране пред „Сега". Същия процент посочва и инж. Ернесто Стефанов, автор на книга за защитата от мълнии, пред „Строителство и имоти". „Сравнително добро е положението с новите сгради, тъй като те не могат да получат разрешение за експлоатация от ДНСК без документ, че такава инсталация е изградена. След това собственикът или управителят се задължава да извършва съответните проверки. При старите сгради ситуацията е много лоша, в това число и с т.нар. панелки. Те са строени преди 30-50 г., след което покривите им са претърпели множество ремонти, без последващи проверки за изправност на мълниезащитите инсталации. Което е много неправилно, защото едно от първите неща, които правят майсторите, когато се качат на покрива да полагат нова изолация, е да изрежат всички стърчащи железни елементи", пояснява Иванов.
В държавата няма конкретен орган или институция, който да отговаря за контрола над мълниезащитите съоръжения, показа допитване на „Сега" сред специалисти. Правилата за защита от мълнии са уредени в наредба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, приета през 2010 г. Към нея обаче не е създадена структура, която да я прилага. Задължението по спазването е поверено изцяло на собствениците и ползвателите на сгради. Те са натоварени и с отговорността за поддържането на мълниезащитните уредби. При многофамилните жилищни сгради същата отговорност се пада на домоуправителите, а в училищата - на директорите. След това обаче нито един орган няма задължение да следи как тези хора изпълняват отговорностите си. „Ако например дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР констатира, че дадена бензиностанция няма никаква или няма работеща мълниезащитна инсталация, тя няма на кого да предаде сигнала си", коментира за „Сега" инж. Христомир Иванов от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
ООН: Населението на България ще е 2 млн. души към края на века. Населението на България най-вероятно няма да бъде повече от сегашните малко под 7 млн. души, сочи най-новата прогноза на ООН, цитирана от агенциите Но данните за ускорено спрямо прогнозите на Евростат намаляване на населението изглежда увеличават вероятността да се сбъдне най-лошият сценарий. Според него през 2100 г. в цяла България ще има 2.18 млн. души. Водещата прогноза на ООН все пак е малко по-оптимистична - според средния вариант за демографско развитие българите ще намалеят с 1 млн. до 2038 - 5.977 млн. души. След още две десетилетия - към 2059 г., ще бъде преминат следващият символичен праг и ще се слезе на 4.969 млн. жители. Малко по-бързо - към 2085 г., ще останат под 4 млн. души, а в края на века населението няма да надхвърля 3.6 млн.
От Департамента на ООН по икономически и социални въпроси са включили в прогнозата и вариант за т.нар. нулева миграция, т.е. ако броят на установяващите се в България е равен на тези, които я напускат. В този сценарий в края на века ще има 4.242 млн. жители на страната. Спрямо водещия сценарий това само ще отложи с няколко години преминаването на милионните прагове. Прогнозата за всички останали съседи на България е населението им да намалява.
Всичко това ще се случва в контекста на увеличаване на човечеството до почти 11 млрд. души в края на този век. Темпото на растеж се забавя и жителите са по-възрастни от обичайното. И все пак сегашните 7.7 млрд. души ще станат 9.7 млрд. в средата на века. Африка ще бъде безспорният лидер по раждаемост десетилетия наред, а Индия относително скоро може да надмине по население Китай като №1 в света. Европа (вкл. Русия, но и Турция, която е включена в Западна Африка) непрекъснато ще намалява - от 747.636 млн. през 2020 г. на 710.486 млн. в средата на века и 629.562 млн. в края му според водещия вариант.
Реалният добив от златното находище край Крумовград започна. "Дънди прешъс металс (ДПМ) Крумовград" е започнала търговско производство на златен концентрат от участъка "Ада тепе" в Източните Родопи. Това съобщи канадският собственик на Dundee Precious Metals (DPM). Произвежданият от компанията концентрат вече е с параметри, които позволяват той да бъде търгуван, макар че все още не е сключен договор за продажба.
Над прага
Минно-обогатителният комплекс край Крумовград започна да добива руда в средата на миналата година, а през март 2019 г. бяха произведени първите тестови количества концентрат. Към 8 юни компанията е започнала търговско производство, като за период от 30 дни е постигнала над 60% от проектния капацитет за преработка и извличане на метала от рудата. През този едномесечен период заводът е показал, че може да постигне близо 100% от проектния си капацитет, а през юни извличането на полезния компонент е продължило да расте над праговото ниво, съобщиха от DPM. Очаква се пълният капацитет да бъде достигнат през третото тримесечие, т.е. до края на септември.
По думите на президента и главен изпълнителен директор на канадската компания Рик Хаус, цитиран в официалното прессъобщение, това бележи нова глава за DPM, която ще позволи значителен ръст на производството на злато и на свободния паричен поток. Канадската компания е собственик и на "Дънди прешъс металс Челопеч", която оперира златната мина край града.
Проектът
Инвестицията в проекта край Крумовград ще бъде между 164 и 166 млн. долара, което е по-малко от първоначално планираните 178 млн. долара капиталови разходи, съобщиха още от DPM. Към края на май са били приключени 99.99% от строителните работи на обекта.
През тази година компанията очаква да произведе между 55 и 75 хил. тр.у. злато под формата на концентрат от "Ада тепе". Експлоатацията на мината се очаква да продължи 8 години, като през това време ще се добиват средно по 85 хил. тр.у. годишно.
България се завръща на пазара на дълг с емисии ДЦК за 400 млн. лв. След година и половина отсъствие Министерството на финансите отново се завръща на пазара на дълг. В сряда БНБ ще проведе аукциони за две емисии дългосрочни облигации (ДЦК) с матуритет съответно 10.5 и 20 години. Всяка ще е с номинал по 200 млн. лв., а лихвените проценти по тях са 0.5 и 1.5, става ясно от съобщение на централната банка.
Защо сега
Решението е изненадващо по няколко причини - първо, България реално излезе от вътрешния дългов пазар почти година и половина. Последният проведен аукцион беше през януари миналата година и той беше за 25-годишни ДЦК, но тогава всички поръчки бяха отхвърлени заради поискана висока доходност от пазарните участници. Липсата на нови емисии се обяснява с големите излишъци в бюджета, което пък дава коз на правителството да си позволи да отхвърля поръчки с висока доходност. Но пък и повдига въпроса защо има нужда от нов дълг в момента при такова голямо преизпълнение на бюджета.
Второ, решението идва, без да е обявено в емисионния календар за месеца. Такъв не е обявяван от януари 2018 г. Традиционно в своята годишна емисионна политика правителството залага определен таван на емисии, но това не означава, че такива ще бъдат пласирани. Освен това обичайно обявленията за предстоящ аукцион се публикуваха от БНБ седмица по-рано, докато сега поканата е от понеделник следобед за сряда. Донякъде изненадващ е и фактът, че на вътрешния пазар рядко се е случвало да се емитират две емисии в един ден, и то в толкова големи обеми, още повече да се прави в слабия летен сезон. Последно такова струпване имаше през 2014 г., когато имаше дефицит и трябваше да се оказва подкрепа на Фонда за гарантиране на влоговете след фалита на КТБ. От Министерството на финансите засега отказаха коментар за целта на емисиите.
"Аукционите определено са изненада с оглед на липсата на такива от 2017 г. насам, като таймингът и причините могат да се търсят единствено в изключително благоприятните лихвени условия на международните дългови пазари в момента и огромната ликвидност на местните банки и инвеститори и нуждата тя да бъде пласирана някъде (алтернативата е -0.60% - лихвата, която БНБ плаща за свръхрезервите на банките - бел. ред.). Липсата на дългосрочен референтен лихвен процент по критериите за конвергентност през последната година и половина с оглед кандидатурата на страната за ERM2 също може да бъде логична причина. Огромният фискален резерв и отличното изпълнение на бюджета към момента обаче не предполагаха, че МФ ще прибегне до нови емисии през 2019 г.", коментира пред "Капитал" Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток".
Изгодни условия
Лихвата по новите облигации за 10.5 години е значително по-ниска от тези, които бяха емитирани за последно преди две години - тогава купонът беше 1.95%, а сега е 0.5%. По отношение на 20-годишните няма аналогична база за сравнение на вътрешния пазар, но 25-годишните, които държавата предложи през януари 2018 г. бяха с лихва 2%. Книжа с 20-годишен матуритет има по външния дълг, но те са емитирани през 2015 г. и реално срочността им вече е по-кратка. Обявеният годишен лихвен процент обаче е само индикативен показател, като реалната доходност по книжата ще се определи в зависимост от търсенето на аукциона.
Заливат ни с евтина палма. Пазарът ни се залива с имитиращи продукти, произвеждани с използването на хидрогенирани растителни мазнини, получили популярното наименование палма, научи „Монитор". По данни на статистиката на земеделското министерство количеството за първите 4 месеца на годината на декларираните продукти е 3757 т, или с близо 200 т нагоре, като за май прогнозното количество се увеличава с още поне 1000 т.
Една от причините е нарастващото търсене на евтините продукти у нас, а друга поевтиняването на суровината за производството на въпросните заместители. В последните 2 месеца цената на палмовото масло на световния пазар е паднало под 500 долара за тон и това определено ще стимулира нарастването на производството на имитиращи млечни продукти.
За първите 3 месеца у нас са внесени над 2715 т хидрогенирани растителни мазнини за над 3,2 млн. долара, сочат данни на НСИ. През миналата година импортът на химически променената растителна мазнина е бил 11 025 т за над 14,62 млн. долара. През новия век рекорден внос от 22 168 т е отчетен през 2006 г. Най-скъпо - почти 25,8 млн. долара, са стрували доставките през 2008-а.
Зам.-председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Симеон Присадашки смята, че е трудно да се изчисли какъв е делът на имитиращите продукти на пазара. „От началото на годината има спад в преработката на мляко у нас, казва той. - Причината са големите количества нереализирана продукция по складовете на мандрите и търговците, въпреки че консумацията не се променя много", казва той. Според него делът на чуждите млечни продукти у нас е най-голям в скъпите сегменти. Същото важи и при сухите млека, които много малко са за пряка консумация, а най-често се влагат масово в производството на имитиращите продукти с растителни хидрогенирани мазнини.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.881510 |
| GBP | 2.361970 |
| CHF | 2.090010 |
2.1% годишна инфлация през ноември