Снимка: Архив infostock.bg
Партиите излизат на пазара НС няма идеи за контрол на покупките. ДПС внесе официално в парламента предложения за нов начин за финансиране на партиите между първо и второ четене на гласуваната от правителството поправка в Бюджет 2019, с която държавните субсидии за политическите сили да се намалят до 1 лев на действителен глас на парламентарни избори.
"Ние предлагаме американския модел на отворено финансиране с нула лева държавна субсидия", заяви след среща с представители на групата на ГЕРБ председателят на ДПС Мустафа Карадайъ. "От ГЕРБ се съгласиха за отворено финансиране, защото и те са съгласни, че с един лев субсидия няма как партиите да финансират дейността си", обяви той.
"1 лв. е наистина ниска субсидия, няма как партиите едновременно да бъдат ограничени да не получават каквито и да е дарения, както е в момента", потвърди председателят на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова (ГЕРБ). "Ако говорим за американския модел, трябва да се направят промени, които да дадат възможност физически и юридически лица да даряват на партиите при пълна прозрачност, попълване на декларации за произход, качване на въпросните декларации в Сметната палата и всичко останало, което тя прави като одит на разходите на политическите партии", разясни Стоянова.
Засега в предложенията на депутатите от ДПС и ГЕРБ няма подобни промени. Валери Симеонов и Христиан Митев от "Обединени патриоти" са предложили 8 млн. лв. годишен таван общо за дарения от фирми и граждани.
ДПС предлага държавните субсидии да са 11 лв. на глас до 30 юни и 0 лв. от 1 юли 2019. А финансирането на партиите от дарения и завещания от юридически лица и от еднолични търговци да се разреши без лимит, като отпадне и таванът от 10 000 лв. на година за дарения от физически лица.
Движението предлага още отпадане на ограничението, че партиите могат да получават за безвъзмездно ползване от физически лица само техни собствени движими и недвижими вещи, както и безвъзмездни услуги, извършени само с личен труд.
Друго предложение на ДПС е от 15 септември 2019 г. да се учреди Фонд "Строителство, ремонт и обучение в детските градини", който първоначално да се финансира със средства от спестените пари за субсидии и от бюджетния излишък, а по-нататък - целево от бюджета. Идеята е фондът да субсидира градините и яслите, така че да са без такса за всички родители.
12 000 лева глоба за шум на открито. До 10 000 лв„ а при повторно нарушение до 12 000 лв„ глоба за нарушаване на забраната за шума между 23 и 8 ч от дискотеки и заведения, както и от 500 до 1000 санкция за физически лица. Това решиха депутатите, които приеха окончателно промени в Закона за защита от шума в околната среда. Забраната за шума важи вече за цялата седмица, а не само събота и неделя, както и за часовете между 14 и 16 ч.
С новия закон, чийто вносител е НФСБ, се забранява озвучаването на открити площи между 23 и 8 ч от транспортни средства - надути уредби на лимузини с отворени прозорци, тонколони на мотори и велосипеди, както от кораби и яхти, плаващи дискотеки, както и изнасянето на открито на уредби като при циганските сватби. Ограничават се и часовете за зареждане на търговски обекти - от 23 до 8 часа. Изрично се забраняват и строителни дейности в посочения интервал от време.
Контролът върху нарушенията се възлага на МВР, а не както досега, да се осъществява от 6 министерства, коментира лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Със законопректа се оправя безумие, в което се е определяло кой има право да извършва констатации на нарушението, констативни актове и наказателно постановление. "От тази група бяха изключени общината и кмета, така че общината да не си измива ръцете при сигнали за шум", заяви още той.
При установяване на нарушения в озвучаване на открити площи, полицейският патрул ще издава писмено разпореждане за прекратяване. Това се отнася за озвучителните уредби на открито, като например на циганските сватби, обясни Симеонов.
По думите му, ако нарушителят откаже да изпълни разпоредбите, следва незабавно запечатване на обекта от МВР за срок от 3 дни. Не се търси РЗИ, агенция по храните - при отказ заведението затваря за 3 дни, а при повторно нарушение в рамките на година - за 14 дни. "Органите на МВР могат да извършат своето действие еднократно и пиесата става едноактова, няма Фигаро тук - Фигаро там. Има констатиране на нарушение и при отказ за спиране на озвучаването - запечатване на заведението", обясни Симеонов.
Бъpзото отчуждаване нужно за две магистрали, скоростенпът и околовръстното на София. Завършването в срок на започнати две магистрали - "Хемус" и "Струма", на скоростния път Видин - Монтана, както и на околовръстното на София, зависи от възможността за бързо отчуждаване на имоти, което се урежда със Закона за държавната собственост. Това съобщиха официално пред "24 часа" в сряда от Агенция "Пътна инфраструктура".
От АПИ подготвят искане за предварително изпълнение на отчуждителния акт за "Хемус" в участъка между Буховци и Белокопитово, тъй като обектът е в процес на изпълнение.
Той е с дължина 16,3 км, първа копка бе направена през август 2018 г., но засега се работи само по 1,5 км. Причината е, че са заведени 32 дела от собственици на 140 имота=
Остават нерешени 10 дела, които са отложени за септември. Което означава, че строителството ще бъде забавено с година и половина.
Върху промените на закона президентът Румен Радев наложи вето, което бе отхвърлено от парламента. След това Радев сезира Конституционния съд. Произнасянето му се очаква през октомври. На този етап АПИ няма становище по отношение на изчакването на решението на Конституционния съд, заявиха от агенцията.
Проблеми с отчужденията има и в една от отсечките на новия 134-километров участък на "Хемус", където са засегнати 566 имота. В момента се връчват уведомления на собствениците и се изчаква дали ще има жалби.
На "Струма" предстои да се изгражда най-тежкият участък - този през Кресненското дефиле. Общата му стойност е над 800 млн. лв. А цялата магистрала струва над 2 млрд., като основната част от финансирането е от ЕС. Ако изграждането на "Струма" се забави и не завърши до 2023 г., има риск държавата да връща сумата на Брюксел.
В Северозападна България предстои да започне един дълго очакван проект - модернизацията на пътя Мездра - Ботевград, част от направлението Видин - Ботевград. Той е пряко зависим от това дали промените в закона за бързото отчуждаване ще са в сила.
Горанов: Хлябът няма да поевтинее, ако ДДС се намали. Готов съм да се обзаложа, че намаляването на ДДС няма да промени цената за крайния потребител - нито при намаляване на общата ставка, нито при диференцирани ставки. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество в сряда.
Той беше свикан по повод предложението на БСП и ДПС да се намали с 5% данък добавена стойност върху основни храни като хляб, яйца, мляко и месо, както и с 9% за лекарствата. Никой от тристранния съвет обаче не подкрепи предложението освен синдикатите от КТ "Подкрепа".
Правителството е твърдо против, като управляващата коалиция е заявила, че драматични промени в данъчното законодателство няма да се правят, припомни Горанов. "Синдикатите трябва да искате държавата да бъде по-голяма, защото през разхода може да се постигне социална справедливост и средствата да бъдат насочени към нуждаещите се. През данъците никой не си е оправил икономиката и не е постигнал справедливост в обществото", категоричен беше той.
Според него намаляването на ДДС задължително ще изисква увеличение на прякото облагане -данъците върху труда и капитала. Сегашната система била постигнала добър баланс, който се възприема от хората, и събираемостта е относително добра. Освен това преструктурирането й щяло да доведе до нарушаване на обществените и индустриалните отношения в следващите няколко години.
Държавата изненадващо поема нов дълг от 400 милиона лева. На фона на свръхизлишък от близо 3 млрд. лв. в държавната хазна към края на май тази година правителството реши да емитира дълг за 400 млн. лв. Финансовото министерство вчера предложи на вътрешния пазар държавни ценни книжа (ДЦК) в два аукциона, които не са включени в аукционния календар. Това не се бе случвало от година и половина насам, когато финансовото министерство направи опит да пласира 25-годишни държавни дългови книжа за 100 милиона лева. Търгът тогава се провали, след като поръчките бяха отхвърлени заради поискана по-висока от предлаганите 2% доходност.
Сега на първия търг са предложени 20-годишни ДЦК на обща стойност 200 млн. лева, като падежът е на 19 юни 2039 г., а годишната лихва е 1.5%. При втория търг емисията е на 10.6-годишни ДЦК с лихва 0.5% и падеж 21 декември 2029 г.
Новината за аукционите бе съобщена от БНБ, която организира и провежда търговете, но не и от самото финансово министерство. Днес обаче се очаква от ведомството на Владислав Горанов да съобщят резултатите от търговете, от което вероятно ще стане ясно и каква е целта на тази операция.
Основното предназначение на новия дълг според съобщението на БНБ, което по-късно мистериозно изчезна от сайта на централната банка, е да погасява падежи на задължения, както и да служи като буфер за финансовата стабилност. Финансови експерти, до които се допита в. "Сега", са изненадани, че с тези аргументи се пристъпва към емитиране на дълг в момента. От една страна, има преизпълнение на бюджета и огромен фискален резерв от над 10 млрд. лв. по данни от края на април. От друга страна, през първите четири месеца на тази година вече са направени погашения за около 600 млн. евро, без да се поема нов държавен дълг. Следващото голямо плащане е през 2022 г., когато е падежът на 7-годишната емисия еврооблигации от март 2015 г. в размер на 2 млрд. евро.
Едно от логичните обяснения за спешните аукциони на ДЦК според експерти е жест от страна на държавата към нуждата на българските банки да вложат някъде свободните си пари. Преди повече от година БНБ обяви отрицателна лихва за свръхрезервите на банките, т.е., за да държат свободните си средства в централната банка, те трябва да плащат, вместо да получават някаква доходност. Още повече че в момента трезорите ни се следят под лупа от ЕЦБ заради кандидатурата ни за влизане в чакалнята на еврозоната и Единния банков съюз на ЕС.
НЗОК задълбочи проблемите с лечението на деца. Напълно според очакванията, скандалите и съмненията за зле свършена от администрацията работа се задълбочиха, откакто НЗОК пое тази дейност. Фондът за лечение на деца стана част от НЗОК на 1 април. Касата е бавила два месеца плащане на лечение на дете с левкемия, съобщи Би Ти Ви. 6-годишната Мария получила необходимата терапия, но е починала в сряда, докато майка й се борела с администрацията кой трябва да плати лечението й.
Мария се е лекувала от остра левкемия в болница "Царица Йоанна" - ИСУЛ по линия на бившия фонд, тъй като е имала нужда от нерегистрирани у нас медикаменти. Майката на детето е кандидатствала пред касата да плати терапията на 25 април, но доскоро одобрение е нямало, затова от болницата връчват сметката на родителите - близо 14 000 лв. Те имат дарителска сметка, тъй като са набирали средства за лечение на детето в Германия. В подобни случаи и фондът преди, и сега НЗОК изискват парите от сметката да се използват за проведеното лечение. Майката обаче е отказала, тъй като иска да дари средствата за други деца. В този случай НЗОК е длъжна да плати цялата сметка, тъй като е задължена да осигури лечението.
От касата потвърдиха, че документи са подадени преди почти 3 месеца, но според НЗОК забавянето на одобрението на плащането се дължи на липсваща задължителна медицинска документация от ИСУЛ и най-вече защото болницата не е посочила цени на използваните лекарства. "До 30 май 2019 г., когато Специализираната комисия разглежда случая за втори път, не е постъпила изисканата медицинска документация от лечебното заведение. Комисията констатира, че все още от ИСУЛ няма предоставен протокол от лекарско-контролна комисия на лечебното заведение", твърдят от касата и допълват, че въпреки това процедурата е задвижена нататък и са изискани становища от външни консултанти за необходимостта от лечението с точно тези препарати.
През цялото време от болницата така и не са предоставили информация за цените на двата нерегистрирани медикамента, за които касата да плати. "Документът е постъпил в институцията на 18 юни т.г., след като е специално изискан от НЗОК. Управителят на НЗОК още същия ден -18 юни 2019 г., е издал заповед за одобряване на заплащането на цялата сума в размер на 23 377.40 лв. по цени, официално заявени от болницата", твърдят от касата.
Шефът на НЕК подаде оставка заради скандален търг. Дългогодишният директор на Национална електрическа компания Петър Илиев е подал оставка. Мотиви в официалното съобщение от БЕХ не се посочват, но това решение се случва точно в деня, в който държавната компания планираше да проведе два търга за продажба на електроенергия за 50 млн. лв., които бяха определени като скандални от работодателските организации и търговците на ток.
В последния момент процедурите са били отменени, но проблемът при тях бяха поставените силно ограничаващи условия, които повдигнаха съмнения, че са нагласени за определен купувач. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев дори намекна, че става дума за Христо Ковачки.
По време на управлението на Петър Илиев НЕК не успя да стабилизира финансовото си състояние и към края на 2018 г. има натрупана загуба от 1.21 млрд. лв., а стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава тази на текущите активи с 847.7 млн. лв. НЕК изпитва затруднение и при обслужването на задълженията си към доставчици и контрагенти, както и по кредитите си, които остават над 4 млрд. лева.
Преди да стане директор на НЕК в края на 2014 г., Петър Илиев, е заемал различни висши ръководни длъжности - бил е директор на дирекция "Производство" в "Булгартрансгаз" ЕАД и "Топлофикация - София" ЕАД. Илиев е бил изпълнителен директор и член на съвета на директорите на "Хидроенергийна компания Горна Арда".
Омбудсманът предлага по-ниска лихва за просрочени задължения. Омбудсманът Мая Манолова настоява за намаляване на законната лихва, която гражданите плащат при просрочване на парично задължение. От 1994 г. насам тя е 10 процентни пункта над основния лихвен процент въпреки различната икономическа и финансова обстановка в страната, пише Манолова в препоръка до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и премиера Бойко Борисов.
Освен това има и намаление на основната лихва от 72% при въвеждането на законовата лихва до нива, близки до нула в последните години. Омбудсманът се позовава на многобройни жалби на граждани, изпаднали в много тежко положение, заради непосилните лихви, които дължат на банки, фирми за бързи кредити, колекторски фирми, доставчици на обществени услуги и монополни дружества. „Тези лихви нарастват още повече след съдебни процедури", пише още омбудсманът до Караянчева и Борисов.
За сравнение Манолова дава страни като Австрия, Литва, Германия, Латвия, където законната лихва за забава на физически лица се движи средно около 5%. Тя посочва, че и спрямо преобладаваща част от останалите страни-членки законовата лихва у нас е забележимо по-висока.
Друг проблем, поставен от омбудсмана в препоръката, е липсата у нас на диференциация на законната лихва, чиито размер е еднакъв за граждани и търговци. Тя отново дава пример с Германия, Латвия и Литва, където това е направено и работи.
„Смятам, че тази практика с различен и по-нисък лихвен процент следва да се приложи и у нас, тъй като е по-справедлива за гражданите и ще им даде възможност да изплуват от финансовото блато, в което се намират повечето от тях", категорична е Мая Манолова.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.881510 |
| GBP | 2.361970 |
| CHF | 2.090010 |
2.1% годишна инфлация през ноември