Снимка: Архив infostock.bg
КАТ и кадастърът трагични в обслужването на хората. 0бслужването в КАТ и предоставянето на административни услуги от кадастралните служби у нас са най-слабите звена в работата на чиновниците. Оплакванията от тези сектори са най-много. Именно това е установило завършилото проучване по метода "таен клиент" по поръчка на правителството. Това обявиха вчера експерти в дирекция "Модернизация на администрацията" на Министерски съвет и се заканиха, че административното обслужване у нас ще бъде актуализирано спрямо европейските стандарти. За кой ли път? Това е поредната "закана" родната администрация да бъде заставена да работи по евростандарти. Цел, която както сочат изследванията, скоро у нас няма да бъде постигната, ако не се вземат спешни мерки.
Специалистите представиха резултатите от проведеното наблюдение по метода "таен клиент" за предоставянето на 15 услуги в 13 общини, областни и общински администрации. Буквално преди дни вицепремиерът Томислав Дончев отново се закани на администрациите със срок от един месец, в който трябва да въведат законови задължения за процедури и образци на документи, които са за облекчение за гражданите и бизнеса. Третото правителство на Бойко Борисов встъпи в мандата си с обещание за сериозна реформа в административната сфера, така че да се намали административната тежест. В началото периодично се оповестяваха промени, поставяха се срокове, дори Томислав Дончев поставяше крайни срокове, например октомври 2018 година. И нищо.
Дълго чакане на опашка за определена услуга, нелюбезни служители и изискване на ненужни документи - това са част от проблемите, открити сега при проучване по метода "таен клиент". След сигнали за нередности близо месец и половина десет тайни клиенти са наблюдавали предоставянето на услуги и как администрациите си обменят информация. Проучването е обхванало дейност за които правителството е предвидило намаляване на бумащината. "Шпионите" са наблюдавали издаване на шофьорско свидетелство, винетни стикери, отпускане на еднократна помощ при раждане на дете, издаване на картографски и кадастрални скици, удостоверения за характеристиката на земеделската земя, на виза за проектиране, заверка с апостил на документи, издадени от кметове и общински администрации.
Влизаме в топ 7 по ниски разходи за пенсии в ЕС. Разходите за пенсии в България са едни от най-ниските в ЕС. Но не само като общ размер на средствата, а и като дял от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. У нас разходите за пенсии са 8,4% от БВП, докато средно за страните от ЕС за възрастните хора дават 12,6% от БВП, сочат последните официални данни на европейската статистическа служба Евростат. По-ниски са разходите за пенсии само в шест страни от ЕС - Ирландия (5,7% от БВП), Литва (6,8%), Малта (7,4%), Латвия (7,6%), Румъния (7,9%) и Естония (7,9%). Ние делим седмото място с Чехия.
Основната причина за ниските пенсии в страната е слабото развитие на икономиката и ниските доходи, като това може да се промени бавно с течение на годините чрез увеличение на инвестициите. Но какъв дял от БВП на страната да отива за пенсии е въпрос на политическо решение. При положение, че БВП за настоящата година се очаква да бъде малко над 100 млрд. лв„ ако разходите за пенсии достигнат средното за ЕС ниво, това означава близо 4 млрд. лв. повече за възрастните хора и увеличение на пенсиите с 40%. Разбира се, за целта трябва да бъдат свити други разходи на държавния бюджет или да бъдат увеличени данъците.
На първите три места в ЕС по разходи за пенсии като дял от БВП са Гърция със 17,5%, Италия с 16,1 % и Франция с 15%, сочат последните обобщени данни на Евростат. Сериозни са и разходите за пенсии в Португалия (14,6%), Австрия (14,4%) и Холандия (13%).
3,6% pъcт на световната реклама за 2019 г., 9,5% - за България. Една добра новина за България -ръстът на рекламните инвестиции у нас за 2019 г. се запазва и е 9,1%.
Не толкова добрата новина е, че рекламният пазар у нас като цяло е сравнително малък и парите, които се крият зад тези проценти, не са чак толкова много.
В същото време ръстът на глобалната реклама се забавя, показва актуализираната прогноза на комуникационната група Dentsu Aegis Network. Докладът на световната компания посочва, че растежът на рекламните инвестиции през тази година ще е 3,6 вместо 3,8%, каквато беше прогнозата в началото на годината. За сравнение този ръст през 2018 г. беше 4,1%.
По-ниската цифра спрямо януарската прогноза отразява ефекта за индустрията от бавния старт на годината по отношение на икономическия растеж.
Въпреки забавянето на темпа на растеж очакванията са индустрията да въстанови и да ускори ръста си до 4,1% през 2020 г. Според рекламните експерти това ще се случи благодарение на европейското първенство по футбол, летните олимпийски игри в Токио и президентските избори в
Тези световни флуктуации не засягат България през 2019 г., тъй като ръстът на рекламата у нас остава стабилен и близо три пъти по-висок от глобалния. У нас не се очаква промяна на годишна база с прогноза от 9,5% ръст през 2019 г. спрямо 9,1% през 2018 г.
Бюджетът спешно ще бъде актуализиран заради сделката за изтребителите. До края на юли Народното събрание ще актуализира държавния бюджет заради закупуването на 8 нови американски бойни самолета F-16. Разходите по сделката не са предвидени за тази година, а от САЩ настояват плащането за машините да бъде наведнъж. Цената на сделката все още не е обявена официално, но премиерът Бойко Борисов каза в Брюксел, че става дума за 2.2 млрд. лв. Очаква се сделката за 8-те изтребителя F-16 да бъде ратифицирана от Народното събрание до края на юли.
Новината за актуализацията на бюджета бе съобщена вчера пред журналисти от зам.-министъра на финансите Росица Велкова. Тя потвърди предположението на "Сега", че спешното емитиране на дълг на вътрешния пазар за 400 млн. лв. също е заради сделката за изтребителите.
"Размерът на дълга е според разчетите, които сме направили, защото, ако се стигне до сделка, ще ни е необходим ресурс", каза Велкова. На въпрос защо сделката не се плати с рекордния излишък от близо 3 милиарда лева в края на май, с който се хвали правителството, тя посочи, че той е временен, на месечна основа. Велкова припомни, че в края на годината има винаги по-силно разплащане, пък и бюджетът за 2019 г. е разчетен при 0.5% дефицит. Засега не е ясно с каква сума ще бъде коригирана разходната част на бюджета.
Въпреки че БНБ съобщи за двете емисии ДЦК само два дни преди провеждането им, интересът към тях е бил много голям. На двата аукциона в сряда финансовото министерство пласира ДЦК за 300.6 млн. лв. при рекордно ниски лихви. Те бяха купени от банки, пенсионни фондове и застрахователни компании, които отдавна очакват подобна възможност, за да инвестират свободните си средства. При изключително висок интерес е пласиран целият обем 10.5-годишни книжа за 200 млн. лв. при средна доходност от 0.41% -най-ниската лихва, на която сме поемали дълг досега в този сегмент. Подадените поръчки са били за 472 млн. лв. На втория търг са продадени 20-годишни книжа за 100.6 млн. лв. с 1.60% доходност. Постъпилите поръчки са били за 248 млн. лв.
Цените на млякото и яйцата у нас гонят средните за Европа. Цените на някои основни хранителни продукти в България вече се доближават до средното за Европа равнище. В същото време алкохолът и цигарите остават най-евтини в целия ЕС. Това сочат данни на Евростат, публикувани в сряда. Цената на млякото, сиренето и яйцата достига 98% от средното за съюза, което поставя България на десето място сред страните членки. С развитието на икономиката, освен заплатите, и цените у нас ще продължават да растат, за да достигнат до средното ниво на тези от ЕС, сочи анализът.
В същото време у нас цените на цигарите и алкохола, заради ниския акциз, са сред най-ниските в съюза. В България за тютюневи изделия се плащат 49% от средното за ЕС, а при алкохола тази цифра е 74%. На другия полюс е Великобритания, където цената на тези продукти е два пъти по-висока от средното за съюза.
Най-скъпи млечни продукти ядат хората в Кипър - със 136% над средното ниво в ЕС. Най-ниска е цената им в Полша - 71 % от средното ниво в ЕС.
При хляба и зърнените храни ситуацията в България е по-различна. Цената на този тип продукти е втората най-ниска в ЕС с 62% от средното равнище. По-малко плащат само в Румъния (54%). Данните идват на фона на предложенията за намаляване на ДДС за хляба, както и на други основни храни. Освен у нас и в Румъния, евтин хляб и зърнени култури в ЕС пазаруват в Полша и Чехия. Най-скъпо тези продукти се продават в Дания - със 152% над средното равнище в ЕС. Висока е цената и в Австрия, Финландия и Швеция.
Българите купуват и второто най-евтино месо в съюза с 64% от средното ниво. Преди страната ни са само Румъния и Полша с 63% от средното равнище на цените в ЕС. Най-висока е цената на месото в Австрия и Люксембург.
Въпреки че статистиката показва, че у нас храните са сравнително евтини, други изследвания на Евростат сочат, че най-голямото перо от разходите на българите е именно за храна.
Нова комисия ще решава спорове между пътната агенция и доставчици на винетки и тол. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) предлага нещо като ведомствена комисия за защита на конкуренцията в сферата на електронните винетки и тол-системата. Това е логична стъпка, тъй като въпросната т.нар. Помирителна комисия присъства в чл. 10з, ал. 5 от Закона за пътищата, а тази част от закона влезе в сила миналия септември. В момента предложенията са публикувани в www.strategy.bg за обществено обсъждане в срок от 30 дни.
Странното е, че проектът за правилник на комисията се появява в публичното пространство цели шест месеца след като системата за електронни винетки заработи.
Въпросната комисия ще трябва да решава споровете между "лицето, събиращо пътни такси" - или Агенция "Пътна инфраструктура", и "доставчик на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние или национален доставчик на услуга по електронно събиране на такси за изминато разстояние". Подобни проблеми възникнаха през последните месеци с някои кандидати за оператори.
Освен това органът ще се назначава по непрозрачен начин и ще действа при абсолютно затворени за широката публика врати.
По-добре късно
Ключова функция на комисията ще е да проверява дали договорните условия, които АПИ налага спрямо доставчиците на услуги, са "недискриминационни и отразяват коректно разходите и рисковете на страните по договора и дали не е налице необоснован отказ за сключване на договор от страна на лицето, събиращо пътни такси, или поставяне на необосновани или прекомерни изисквания във връзка със сключването на такъв".
Точно в такъв сценарий твърдеше, че е попаднала компанията "Телетол", която беше регистрирана като доставчик, но не получава договор и твърдеше, че АПИ не я допуска до интегриране към системата за винетки. Ако комисията беше създадена навреме, щеше да има орган (макар и не е ясно колко обективен), който поне формално да разгледа спора.
Досега имаше само един Национален доставчик на услуги - "Интелигентни трафик системи". Те получиха своя договор и интеграция със системата на АПИ ден преди общите условия за кандидатстване да бъдат публикувани на сайта на ведомството. Това говори за предварително познание на процеса и за по-изгодна позиция от другите потенциални кандидати на пазара.
Един затворен кръг
В комисията ще има седем членове - председател, заместник-председател, трима основни и двама резервни членове. Те трябва да имат висше образование в областта на правото, икономиката или информационните технологии и да са работили в областта поне седем години. Освен това при тях не трябва да е налице конфликт на интереси с АПИ или доставчиците на пътни такси, не трябва да са осъждани или лишавани от правото да заемат определена държавна длъжност или да упражняват определена професия или дейност.
Членовете ще се определят със заповед на регионалния министър и ще имат петгодишен мандат, като след това ще могат да бъдат назначени повторно. В проекта на правилника не е разписана процедурата по избор - дали ще е публичен конкурс или просто назначения. Тоест членовете може да са всякакви, удобни на регионалното министерство членове на практика. И ще са с неясна натовареност и заплащане.
САЩ свалиха с 600 млн. лв. цената за F-16. Офертата за осемте изтребителя F-16, които България иска да купи, е намалена до 2.2 млрд. лв., или с около 600 млн. долара спрямо утвърдената от Конгреса първоначална финансова рамка. Това стана ясно в четвъртък от коментар по темата на премиера Бойко Борисов преди заседанието на Европейския съвет в Брюксел. Той дойде след като в понеделник от американското посолство у нас съобщиха, че проектодоговорът е връчен на българското правителство.
Както писа „Монитор" след като Конгресът на САЩ даде зелена светлина за продажбата на бойните машини от последното поколение Block 70 за родните ВВС, първо от компанията производител „Lockheed Martin" дадоха да се разбере, че поставеният таван от 1,6 млрд долара не е окончателната цена, а впоследствие и американският посланик у нас Ерик Рубин заяви, че се очаква намаляване на сумата в рамките на преговорите между двете държави. Първоначалната рамка в проекта за освежаване на военния ни авиопарк пък бе 1,8 млрд. лв., но с решение на парламента се даде възможност за увеличаване на окончателната цена за евентуалната покупка на осем от най-разпространените изтребители в Света.
„Много предложения има за даване на пари, но на нас ни предстоят няколко големи харча, за да можем да вдигнем нивото на сигурност. Трябва два кораба да се организират, трябва да се организират самолетите, 100 бронетанкови машини", коментира ситуацията с модернизацията на армията премиерът. А във връзка с ремонта на руските щурмови самолети Су-25 пък той направи паралел с парите за осемте изтребителя от САЩ: „Едното е 2,2 млрд. лв., а другото е 40 млн.".
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.857210 |
| GBP | 2.345120 |
| CHF | 2.101010 |
Лихвите по депозитите на домакинствата почти без промяна през октомври