Снимка: Архив infostock.bg
Евтино море с отстъпки до 30% за юли и август. Отстъпки от 10 до 30 на сто предлагат почти всички черноморски хотели за почивки през лятото. Липсата на достатъчно ранни резервации, отлива на туристи от Русия и Германия, активизирането на преките ни конкуренти като Турция, Гърция и Египет, са причина повечето места за настаняване да останат с много празни стаи дори и през силния летен сезон.
„В момента да си вземеш стая в хотел на първа линия през август не е проблем. Като на всичкото отгоре ще ти излезе по-евтино, в сравнение с платеното при първите ранни записвания през периода януари-март", обясниха за „Труд" хотелиери от Южното Черноморие.
Наша проверка показа, че дори класни петзвездни хотели на първа линия са обявили намаления за високия сезон през юли и август. В по-малки курорти на север и на юг част от хотелите въобще не са отворили врати.
В най-големия български морски комплекс Слънчев бряг на пръв поглед хората в момента са много. Но реално тълпата, с която не можеш да се разминеш на улицата вечер, и липсата на място дори за хавлия на плажа са останали в миналото. Хотелите на брега на морето някакси успяват да привлекат повече туристи с големи намаления, но работят далеч от възможностите си при пълна заетост. В същото време тези на втора и трета линия разчитат единствено на ниски цени, за да привлекат гости, обясниха от бранша.
Докато хотелиерите се жалват и се чудят как да намерят качествен персонал и да запълнят легловата си база, много хора злорастват. Според тях именно слабият сезон ще изчисти пазара от случайните играчи. След отлива на гостите от Русия и Германия през това лято, за първа година хотелиерите наистина насочиха усилията си за реклама към вътрешния пазар и оцениха родните туристи като най-важни. За съжаление през последните години успяха да загубят доверието на много от тях. Затова, макар и да не се афишира, почти няма собственик на хотел по морето, който при добра оферта, да не е склонен да се раздели със собствеността си.
Ползваме през телефона 190 услуги от чиновници. През мобилния телефон всеки вече може да ползва 190 административни услуги. Държавна агенция „Електронно управление" представи как става достъпът до портала https://egov.bg/wps/portal/, който дава възможност на потребителите да правят справки, да подписват и подават документи онлайн и дори да плащат свои задължения към администрацията електронно. За целта е нужен квалифициран електронен подпис, който по принцип струва между 28 и 60 лв. годишно. Но ако ползвате само пет подписа годишно, може да не плаща за абонамент, а издаването му е безплатно.
От агенцията гарантираха, че електронният подпис е законово регулиран механизъм и няма опасност за личните данни на хората, тъй като приложението на телефона използва биометрични данни - лицево разпознаване и пръстов отпечатък за влизане в системата. Порталът е пуснат тестово и през следващите четири месеца достъпът ще бъде безплатен, но за част от услугите ще се плаща - за тези, за които и до момента се изискват пари на гише за издаването на даден документ. За сравнение от НАП предоставят съвсем безплатно своите онлайн услуги, без електронен подпис.
В момента в портала Evog можете да заявите електронно удостоверения, например издаване на бележка за настоящ адрес, за семейно положение, заявяване на социални помощи или да поискате онлайн удостоверение за осигурителен стаж. От КАТ са проявили интерес към портала и в момента с агенцията преговарят да се даде възможност през него да променяме малък и голям талон на автомобила, с което да спестим няколко часа чакане на опашки.
От държавната агенция коментираха, че основни регистри и системи на централната администрация вече са свързани в системата RegiX. Там се извършват 165 типа справки от 62 регистъра на централни администрации. Над 2 млн. транзакции за достъп до информация се осъществяват средно на месец през портала. Най-голямата част от тях са проверка на документи за кандидатстване в детските градини.
Нови 25,4 млн. лева се насочват към стартиращи и социални фиpми. Фондът на фондовете подписа вчера в присъствието на зам,-министъра на социалната политика Зорница Русинова три договора: с ПИБ, "Микрофонд" и "СиС Кредит" - избрани посредници за изпълнение на финансов документ "Микрокредитиране със споделен риск".
И трите финансови институции ще кредитират със суми между 5000 и 48 895 лв. малки и микропредприятия в цялата страна, като лихвите ще са доста под пазарните. Срокът на погасяване ще е до 10 г., с 2 години гратисен период. Частта от кредита, която осигурява Фондът на фондовете, е с нулева лихва. "Очаква се с целия ресурс от над 25 млн. лв. да се подкрепят към 850 микропредприятия", каза по време на церемонията изпълнителният директор на Фонда на фондовете Александър Георгиев.
По силата на договорите ПИБ ще управлява паричен ресурс от 15 млн. лв., като поема ангажимент да осигури допълнително 4,8 млн. лв. частен капитал. Според Севдалина Василева от ПИБ кредитите за микропредприятията и социалните фирми ще са за оборотни средства, оборотен капитал, както и за закупуване на машини и съоръжения. Банката ще обработва документите без такси.
"Микрофонд" има на разположение за управление 3 млн. лв. от Фонда на фондовете, като цялата сума заедно с привлечения от тях капитал ще е 3,23 млн. лв. "СиС Кредит" ще управлява общо 2,84 млн. лв., като представената от Фонда на фондовете сума е 2,5 млн. лв.
Северозападна България остава само с една болница, пръсната в три града. Заради липсата на лекари и достатъчно население процесът по замиране на отделения и цели болници в по-отдалечените и бедни региони става все по-драстичен. Той вероятно ще доведе до това целият северозападен регион да ползва общи болници, а не всяка област -своя, с максимален брой отделения. Това означава, че Видин, Враца и Монтана може да имат общо отделение по педиатрия в единия от градовете, по хемодиализа - в другия и т.н.
Трябва да се премине към комплексно разглеждане на медицинското обслужване на територията на целия северозападен регион, а не на ниво отделни области, сподели здравният министър Кирил Ананиев след среща с директорите на областните болници във Видин, Монтана и Враца. "Това, което искаме да направим, е да подобрим обслужването на населението. Тези отделения и клиники, които са добри в дадената област, ще останат да работят, а тези, които са доказани, че са по-добри в другата област, там ще концентрираме нашите усилия като капацитет. Независимо от това дали говорим за Видин или Враца, това е един регион, в който хората трябва да получат най-доброто обслужване. Тях ги интересува да бъдат здрави и добре лекувани, а не дали това ще се случи в структурата, наречена МБАЛ-Враца или МБАЛ-Монтана. Най-важното, което трябва да знаят, е, че по този начин ще бъде гарантирано комплексно обслужване на населението", обясни здравният министър.
„Всички на срещата бяхме единни, че обстоятелствата изискват кардинално решение, защото в противен случай болниците ще изпаднат в тежко финансово и икономическо състояние. Още следващата седмица ще направим първата среща, на която да обсъдим преструктурирането на тези три лечебни заведения. Няма време за отлагане", беше категоричен Ананиев. Той допълни, че е получил подкрепата и на тримата директори за идеята.
София бързо се отметна за по-скъпото паркиране. Цената за платено паркиране в центъра на столицата ще остане 2 лв. В скоро време по-високи цени и разширение на зоните няма да има, а плановете за въвеждане в краткосрочен план на 3 лв. цена на час за синя зона отпадат. Това реши Столичният общински съвет при окончателното гласуване на плана за устойчива градска мобилност до 2035 г. Документът разбуни духовете заради планирани серия от мерки за ограничаване на паркирането в центъра на столицата, но вчера съветници обясниха, че на четивото трябвало да се гледа философски.
Предложеният ръст на таксата за синя зона с 50% бе единствената мярка в областта на управлението на платеното паркиране с конкретно ценово изражение. С тази цена по принцип са обвързани и цената на зелената зона, както и предлаганата нова червена зона, която би следвало да е по-скъпа. Столичният кмет Йорданка Фандъкова вчера демонстрира явно раздразнение от посочването на конкретна цена в дългосрочен документ. "Невъзможно е в такъв тип документ да се говори за цени към 2035 г ", коментира Фандъкова. Според нея вече се работи и по изграждане на нови буферни паркинги като алтернатива на платеното паркиране. "Два буферни паркинга ще има при третия метролъч - в района на "Овча купел" и Околовръстното. "Центърът за градска мобилност работи по паркингите на Националния стадион, работи се по съоръженията на бул. "Сливница" и Централна гара", даде пример Фандъкова. "Планът съдържа над 200 мерки и препоръки. Препоръките за въвеждане на червена зона, за повишение на цени, за разширение на зони не са предмет на скорошно решение", заяви и съветникът от ГЕРБ Зафир Зарков, който предложи отпадането на конкретното увеличение за синя зона. "философският" документ не породи много дебати, а преглед на мерките показва, че редица дейности са просто отложени предложения от предходния такъв план.
Съветниците приеха решението за връщане под управлението на общината на четири имота, стопанисвани от общинското дружество "Софийски имоти" в Борисовата градина (обект "Трите дансинга", по-известен като Маймунарника, "Веселото село" и автокъща "Капитолия"). Имотите са били предоставени под наем на частни дружества, но договорите са прекратени, а управлението върху собствеността се прехвърля към общинското предприятие "Паркове и градски градини". Общината подготвя пълен правен анализ на всички частни имоти на територията на парка и ще търси решение имот по имот. Кметът Фандъкова намекна, че вече има идея как да се реши проблемът със съвместното дружество на затворената от години къпалня "Мария Луиза".
Финансирането за "Струма" през Кресненското дефиле от 1 млрд. лв. е под въпрос. Има сериозен риск европейското финансиране за участъка от магистрала "Струма" през Кресненското дефиле да бъде отказано. Тази новина "Капитал" научи и потвърди през два независими източника. И двата твърдят, че вече е решено, че поне част от парите за най-тежкия магистрален участък, които са близо милиард лева, ще трябва да бъдат пренасочени. Най-вероятно става дума за лот 3.2.1 който включва реновирането и разширяването на настоящия път през дефилето на стойност 430 млн. лв. без ДДС.
АПИ и три източника от кабинета обаче отрекоха да има отхвърляне на проекта от страна на Европейската комисия (ЕК). Те посочиха, че още дори не е подадена апликационната форма, така че няма как дори формално да има несъгласие от страна на комисията.
Има няколко събития, които обясняват донякъде разминаването в твърденията. И двете загатват за проблеми, които или вече са започнали, или предстоят съвсем скоро.
Първият проблем
е писмо, което би трябвало да пристигне от DG Environment (Генерална дирекция към ЕК по околна среда), което иска повече информация от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за проекта и неговия отпечатък върху околната среда. В него, доколкото "Капитал" разбра, ще се говори и за възможните рискове от проекта, както и се иска обяснение от правителството за мерките и бъдещите действия. София тепърва трябва да отговори на тези притеснения. Такова писмо все още не е пристигало и не е пращано, обявиха от Европейската комисия (обновена в 19 ч).
Проектът срещна отпор основно от природозащитни организации, тъй като трафикът в едната посока ще използва съществуващия път Е79 и част от площите му попада в "Натура 2000". Според тях трафикът трябва да се изнесе изцяло от дефилето, като и в двете посоки минава източно от него, но правителството не е съгласно, като сякаш основната причина е, че това ще струва два пъти повече.
В момента между две от дирекциите в ЕК - DG Regio, която отговаря за харченето по програмите, и DG Environment, която отговаря за опазването на околната среда, върви дискусия по повод пътя през Кресненското дефиле. Изходът от тази дискусия ще определи и това дали комисията ще подкрепи или отхвърли апликационната форма за европейско финансиране, която България ще подаде евентуално другия месец. "Ние ще започнем строителството дори преди да получим одобрение", заяви високопоставен източник от кабинета и посочи, че това е типично за големи проекти. Това също така е рискова игра, защото ако България не получи одобрение от Брюксел, ще трябва да финансира строителството със собствени пари - а в случая става дума за огромна сума.
Неофициално, от Комисията заявиха, че "когато пристигне апликационната форма, Комисията ще я прегледа спрямо цялата регулаторна рамка, включително екологична." По-интересно е, че от Комисията допълниха, че "независимо от апликацията за еврофинансиране и решението на ВАС, националните власти остават задължени да спазват напълно европейското законодателство и юриспруденцията на Европейския съд, като предприемат мерки за опазване на значимото място".
Вторият проблем
е, че с наближаването на крайния срок по оперативната програма "Транспорт" (програмният период завършва през 2021 г., а крайният срок за завършване на "Струма" е 2023 г.) се е влязло в състояние на рисков мениджмънт. Това значи, че управлението на програмата обмисля къде може да прехвърли скоростно парите за отсечката в Кресненското дефиле, ако се окаже, че строителство там не може да започне или не е позволено да бъде финансирано с европари. Източник от кабинета заяви, че това е напълно нормално една година преди края на периода с "високорисков проект, който не е започнал".
"Еврохолд" и CEZ: Втори токов удар. Има няколко начина една бизнес група да направи грешна стъпка в експанзията си. Един е да навлезе в сектор, в който няма експертиза. Друг е да се надскочи с прекалено голяма хапка и да не може да осигури финансиране или пък да поеме неустойчиво голям дълг. А в България има и специфичен риск - да настъпиш под някаква форма интересите на някой политически фактор като Делян Пеевски.
При обявената покупка на българските активи на CEZ за "Еврохолд България" вероятно са валидни и трите риска. Обявената сделка за 335 млн. евро, която чака регулаторни одобрения, отприщи масирана кампания от пряко контролираните от депутата медии, както и често заемащи тяхната линия жълто-кафяви сайтове като pik.bg. Мигновено борсовият холдинг и основният му краен собственик и председател на надзорния съвет Асен Христов се сдобиха с десетки крещящо негативни публикации за офшорки, КГБ и какво ли още не и епитети като "новата Гинка", "ортак на банкера беглец Цветан Василев" и, естествено, "подкрепа от кръга Капитал".
Това внася допълнителен заряд на несигурност в и без това взривоопасната тема кой да контролира най-големите електроразпределителни дружества в страната. Миналата година управляващите нагледно показаха как може да се торпилира всяка сделка, като чрез абсурдно аргументирано регулаторно решение Комисията за защита на конкуренцията провали предишния опит за покупка на активите на CEZ от "Инерком" на Гинка Върбакова. А сега сделката ще зависи още от Комисията за енергийно и водно регулиране и Комисията за финансов надзор, като последната може да хвърли топката и към прокуратура и ДАНС.
"Еврохолд": Защо и как
Със сигурност ЧЕЗ е и голяма, и нетипична хапка за българската група, чийто основен бизнес от дълги години е в застраховането, като също се занимава с продажба на автомобили, лизинг и финансови операции. Сделка за 335 млн. евро, поставена на фона на 714 млн. евро консолидирани активи и 108 млн. евро капитал към края на 2018 г., изглежда като доста солидно и рисково разтягане на баланса. Цената, която трябва да плати "Еврохолд" за тази придобивка, гони два пъти пазарната й капитализация на Българската фондова борса - около 380 млн. лв. А сумарно двете купувани български дружества на CEZ имат борсова оценка 570 млн. лв.
Компанията често се хвали като най-големия публичен холдинг в страната по приходи 647 млн. евро, като обаче големият дял на "Евроинс иншурънс груп" в не особено печелившата застраховка "Гражданска отговорност" (с изявени проблеми на основните й пазари Румъния и България) традиционно подяжда рентабилността. Нетната печалба за 2018 г. е едва 9 млн. евро.
На фона на тези числа оценката на самия мениджмънт на холдинга е, че задлъжнялостта не е висока и пред тях стоят множество различни опции. Като пример Асен Христов дава одобрената EMTN (Euro Mid-Term Notes) програма от 2016 г., листвана в Дъблин с лимит до 200 млн. евро, от които са усвоени около 80 млн. евро. "Това показва доверие и достъп до пари", обяснява Христов, макар наличието на рамкова програма далеч да не гарантира инвеститорски интерес във всеки момент. Голяма част от книжата сега примерно се държат от пенсионни фондове, свързани с друг голям български холдинг - "Химимпорт". По тази емисия "Еврохолд" има рейтинг B от Fitch - 5 степени под инвестиционен клас, а дъщерните му застрахователи са оценени на BB-. Нa база на подобрени показатели от компанията очакват скоро покачване на рейтинга.
Декар земя в Балчишко скочи до 2 635 лева средна цена. Средната цена на декар земеделска земя в община Балчик е 2 635 лева, съобщават от статистическото бюро в Добрич. Данните са за 2018 г. През миналата година средната цена на един декар земеделска земя в област Добрич достига 1 697 лв., при средна цена за страната 941 лева на декар. Спрямо предходната година, средната цена на земеделската земя в област Добрич намалява с 16.5%, но въпреки това продължава да бъде най-висока в сравнение с останалите области.
След Балчишко, най-скъпо се продават нивите в останалите две крайморски общини Каварна и Шабла, съответно по 2 369 и 2 312 лева за декар. В сравнение с 2017 г., цената на декар земя в Балчишко е поскъпнала с около 500 лева, а в Каварненско и Шабленско - с по около 400 лева. Най-евтини са земите в Тервелско - по 1 121 лева за декар. Съгласно методологията на Евростат, събраната информация се отнася за цените на сделките на земеделска земя, която се използва единствено за селскостопанско производство.
През 2018 г. средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя в област Добрич достига 91 лв., което е с 4.6% по-високо спрямо 2017 година. В страната средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 48 лева. Най-много рента получават собствениците на земя в Балчишко - по 102 лева на декар. Второто място е за собствениците на ниви в община Добричка - по 93 лв./дка. Следват Добрич-град и Шабла - по 92 лв./дка, Каварна - по 91 лв./дка.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро