Снимка: Архив infostock.bg
Гавра с хората по граничните пунктове. Три дни - от петък до неделя, на граничен пункт Кулата е същински ад. Извиваха се колони с дължина от 3 до 6 км. Чакаше се с часове. В горещините колите прегряха, хората се изнервиха, пищяха деца. Ужас бе и за шофьорите на ТИР-ове, които бяха отбити да изчакват, за да преминат при намаляване на трафика по нощите.
Подобна бе картината и на пункт Маказа не само този, а и в последните три уикенда през юни. На пунктовете Илинден при Гоце Делчев, Златоград и Капитан Петко войвода при Свиленград също имаше колони, но се минаваше по-бързо.
Във фейсбук плъзна конспиративната теория, че затрудненията по границите са предизвикани умишлено, за да насочат туристите към българското, а не към гръцкото море.
Откъм Калотина още от петък започнаха да пристигат коли с турски гастарбайтери, пътуващи от Западна Европа към родината си. Тапи се образуваха и там, и на пунктовете Капитан Андреево, Лесово и Малко Търново. Тежката ситуация допълнително се натягаше от пътуващи по системата "за един ден" на плаж в Гърция или на пазар до Одрин.
Автомобилите на изходите към Гърция бяха предимно български и румънски, както и миналото лято. Гранични полицаи и висши шефове от МВР и тогава, и сега продължиха да се оправдават с обяснението "много хора пътуват".
Такситата поскъпват заради нови касови апарати. Всички таксита трябва да сложат нови касови апарати с фискална памет. Това предвиждат промени в Закона за автомобилните превози. Според тях отпада чл. 246 и се предвижда издаването на нова наредба за функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговаря фискалната памет на електронните таксиметрови апарати. Тези устройства вече трябва да покриват изискванията на прословутата Наредба № Н-18, срещу която възроптаха вече от туристическия бранш.
От НАП ни обясниха, че досегашният таксиметров апарат се заменя с нов, който трябва да е свързан с Националната агенция по приходите, обясни пред "Труд" Емил Игнатов от Националния съюз на таксиметровите превозвачи.
Разходите за бранша обаче ще са огромни, категоричен беше Игнатов. "Само в София работят 6000 таксита. За да ги преоборудваме, трябва да вдигнем цените. Хората обаче нямат пари и това ще доведе до отлив на клиенти и до съкращаване на шофьори", обясни той.
В нито една държава в ЕС няма касови апарати в такситата, коментира и Румен Крумов, председател на Националния съюз на превозвачите. По думите му, след като беше решено такситата да са на патент, не е нужно да имат и касови апарати.
Изискването за нови разходи за оборудване на такситата, ще доведе до ръст на сивия сектор в бранша, категоричен е Кирил Кирилов от Националния таксиметров синдикат.
Други промени в Закона за автомобилните превози предвиждат регистър на атракционните превозни средства, както и по-строга регулация на тези, които извършват "пътна помощ". Актуализирани са текстовете, според които превозвачът трябва да може да гарантира, че по всяко време на счетоводната година е в състояние да посреща своите финансови задължения. Преди превозвач да поиска прекратяване на лиценза му, ще му се прави проверка. Така ще се избегне порочната практика фирми, извършили нарушения, да прекратяват лиценза си по собствено желание, а после да подадат заявление за нов, като избегнат санкциите.
КЗК обвини 33 фирми в картел при санирането. КЗК обвинява 33 фирми, че са направили картел с цените за саниране, съобщиха от регулатора. От сайта на антимонополната комисия става ясно, че проверка е направена по сигнал на кмета на Търговище Дарин Димитров.
Той е изпратил на КЗК информация и доказателства за договорки между участниците в обществена поръчка на общината за обектите, които се санират по националната програма. Последвали проверки в офисите на три фирми - "ВМЛ - консулт", "Архкон Проект" и "Евиданс инженеринг". Иззети са копия на електронна кореспонденция, съдържащи данни за договорки между участници и в други обществени поръчки по програмата за енергийна ефективност.
От събраните доказателства КЗК е установила и други фирми, както и техни обединения, участници в обществени поръчки в общините Пловдив и Гоце Делчев.
"Въз основа на всички установени факти и обстоятелства комисията счита, че адресатите участват в картел, имащ за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазарите на изготвяне на обследвания за установяване на техническите характеристики и на технически паспорти на сградите и изготвяне на обследвания за енергийна ефективност на сгради и предписване на необходимите енергоспестяващи мерки", пише в съобщението до медиите.
КЗК твърди, че са извършени нарушения по Закона за защита на конкуренцията, представляващи забранено споразумение за манипулиране на процедура по възлагане на обществена поръчка по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Констатация за участие в картелно споразумение е направена за фирмите "Проджект Планинг енд Мениджмънт", "Ивалс - Дренски", "Ди Ви Консулт БГ", "Трансконсулт - БГ", "Полисструктор", "Енерджи Про ДМ", "ЗС Консултпроект", "Инфра консулт груп", "Графити", "Енергийна ефективност", "Супервайзер", "Енерджи Ефект", "ЕП Консулт", "СМ Контрол", "Българо-австрийска консултантска компания", "Корект Консултинг", "Научноизследователски строителен институт -НИСИ", J1ECC, "Йода;, "Контрол-Инвест", "Микс Инженер Консулт", "Пловдивинвест", "Стройконтрол", "Тракия Гарант", ЕТ "Билдбой - Емил Бойчев", "Софена", "Д - Консулт", "Ефектива", "Стройнорм", "Геоарх", "Вигора", "Степ" и "Архкон Проект".
Съдът все по-лесно позволява на службите да подслушват и следят. Броят на съдебните разрешения, които позволяват използването на специални разузнавателни средства (СРС), се е увеличил значително през м.г. в сравнение с 2017 г. Това става ясно от годишния доклад на Националното бюро за контрол на СРС.
През 2018 г. прокуратурата, ДАНС, МВР, Военната полиция и антикорупционната комисия (КПКОНПИ) са отправили към съда 6099 искания за използване на специални разузнавателни средства, включващи подслушване, следене, филмиране, внедряване на агенти, контролирани доставки, доверителни сделки и др. Броят им е със 160 повече от предходната 2017 г., когато службите са искали съдебно разрешение 5939 пъти. 60% от всички заявления са направени от МВР, следвано от прокуратурата (34%) и ДАНС (4.82%). За 12 месеца са били следени и подслушвани 3046 души.
Съдът все по-често удовлетворява исканията на службите да прилагат СРС. Докато през 2017 г. той е постановил 1315 отказа, година по-късно те са почти двойно по-малко -771. Въпреки скока в броя на приложените разузнавателните средства и достигането им до над 5000, само 1714 от тях са използвани за доказателства в съда през 2018 г. Година по-рано те са били с 44 по-малко -1670 броя. Това показва, че засилената употреба на СРС не е довела до по-голяма разкриваемост на престъпления, а още по-малко до присъди. Наблюдава се лек спад в броя на образуваните в бюрото преписки за проверки на неправомерно прилагане на СРС. През 2018 г. те са 115, като 106 от тях са по сигнал на граждани, а в 5 от случаите ведомството се е самосезирало. Въпреки сравнително големия брой сигнали обаче не са установени нарушения.
Драстичното увеличение в разрешителните за прилагане на СРС най-вероятно се дължи на работата и активността на Специализираната прокуратура. През 2018 г. Специализираният наказателен съд е дал 2940 разрешителни за използване на специални разузнавателни средства, а при други 471 искания е постановил отказ. Запазва се тенденцията СРС да бъдат използвани най-вече за разкриване на организирана престъпна група, както и престъпления, свързани с наркотични вещества, акцизни стоки, измама, кражби и подкуп. 7 са исканията за прилагането на СРС за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи.
Бюджетният излишък расте с 200 млн. лева на месец. След като в края на май бюджетният излишък достигна 3 милиарда лева, към края на юни той вече е 3.198 млрд. лева, показват предварителните данни на финансовото министерство. Това означава, че излишъкът расте със скорост 200 млн. лева на месец.
Значителното превишение на приходите над разходите по това време на годината вече се превърна в традиция. То не се дължи на някакъв бум на постъпленията, а на лошия навик на правителството да задържа най-важните бюджетни разходи - големите инвестиции в инфраструктура. В самия край на годината, обикновено около Коледа, започва голямото харчене, но тогава парите обикновено отиват не за проектите и целите, за които са били предназначени. Неслучайно управляващите търпят критики, че разходват непрозрачно и неефективно публични средства и преправят бюджета без санкцията на парламента.
Данните на МФ показват, че същото се случва и сега - в средата на 2019 г. приходите в хазната са 50.8% от годишния разчет, докато изпълнението на разходите значително изостава - извършени са 42.9% от планираните харчове. „През втората половина на годината ще се приложи планираното индексиране на пенсиите, което е заложено в годишния разчет. Освен това голяма част от планираните за годината капиталови разходи се извършват през втората половина на годината поради строителния сезон и други фактори", обяснява финансовото министерство.
Тази година голямото харченето на излишъка може да започне нетипично рано - още в ранната есен, защото през октомври са местните избори и управляващите ще искат да впечатлят предизборно електората. На последното правителствено заседание вече бяха раздадени допълнително 7 милиона за пътища в няколко общини.
За първото полугодие в хазната са влезли 22 273,3 млн. лв., посочва финансовото министерство. Спрямо юни 2018 г. общите приходи се увеличават с 3 млрд. лева, като само данъчните постъпления са с 1.7 млрд. повече от миналата година, което е нормално за икономика, която расте.
България пак с две кандидатки. "Ние имаме два коза в ръката, и Кристалина Георгиева, и Мария Неделчева", каза на влизане в Европейския съвета премиерът Бойко Борисов. По време на срещата на върха в Брюксел трябва да се реши кой ще оглави четирите основни европейски институции - Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския съвет и върховният представител на ЕС в областта на външната политика и сигурността, както и Европейската централна банка.
Вече два месеца като възможен претендент за председател на Европейската комисия (ЕК) се споменаваше настоящият изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева. Името й беше поставено на масата от голяма западноевропейска страна по време на неформалната среща на върха в Сибиу и бързо набра популярност, макар и не като основен кандидат. На практика няма голяма медия, която да не я споменава, тъй като Георгиева, която напусна ЕК през 2016 г. след неуспешния си опит да оглави ООН, все още е популярно име в Брюксел. Шансовете й да оглави Европейската комисия обаче не са високи поради две причини. Георгиева идва от Източна Европа и то от страна с не особено висока репутация, но по-важното е, че самата тя не е издигната по партийна линия. Изпълнителният директор на Световната банка не е била обсъждана от Европейската народна партия, а част от привържениците й дори са от други политически фамилии.
Георгиева имаше реална възможност да поеме европейската дипломация. През 2014 г. тя се бореше именно за тази позиция, но тогава постът беше зает от представител на социалистите, тъй като Жан-Клод Юнкер от Европейската народна партия (ЕНП) оглави Европейската комисия.
След като все още не е изключено социалист да застане начело на ЕК - настоящият вицепрезидент на институцията Франс Тимерманс, постът на първи дипломат се отваря за представител на ЕНП. Георгиева безспорно има тежест, въпросът е каква подкрепа може да се събере зад нея.
Като изненадващ претендент за същата позиция обаче излезе и настоящият български комисар Мария Габриел. Габриел вече беше официално подкрепена от премиера Бойко Борисов за нов мандат като комисар и дори се отказа от депутатското си място в европарламента. Преди две седмици Борисов не уточни дали има предпочитания за определен ресор, но вече от няколко години София се опитва да поеме поста на комисар по разширяването. Така че тази позиция беше една от спряганите възможности за Габриел.
КЗК отмени подмяната на строителя на "Турски поток" в България. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени безпрецедентното решение на "Булгартрансгаз" да подмени строителя на продължението на "Турски поток" през българска територия. В края на май държавната компания реши, че няма да изчаква класирания на първо място саудитски консорциум "Аркад" да събере необходимите документи, а ще премине към подписване на договор с втория кандидат - свързаното с руската ТМК обединение "Газово развитие и разширение в България". Междувременно то значително намали ценовата си оферта, въпреки че предложението на другия участник вече беше отворено. Според антимонополното ведомство това решение е незаконосъобразно и договорът трябва да бъде възложен на "Аркад". Проектът е на стойност над 2 млрд. лв. без ДДС.
Нереалистични срокове
Казусът възникна, след като на 28 май "Булгартрансгаз" излезе с решение, с което отмени избора на "Аркад" за изпълнител, който беше обявен в началото на април. Като мотиви държавната компания посочи забавяне от страна на победителя при предоставянето на необходимите документи, след като веднъж срокът е бил удължен с две седмици по искане на "Аркад", както и с факта, че представители на консорциума не са се явили на определената дата 23 май за подписване на договора. Това според "Булгартрансгаз" означава отказ от сключване на договор за възлагане на обществена поръчка, което е причина да се избере вторият кандидат. В гигантската процедура имаше и трети участник - унгарското обединение OT Industries, но той отпадна на по-ранен етап, тъй като не отговаряше на минималните изисквания. Затова и съмненията бяха, че той се явява проформа, а фаворит за договора е "Газово развитие и разширение в България".
КЗК обаче не приема аргументите на "Булгартрансгаз". От една страна, от комисията посочват, че датата и начинът на сключване на договора трябва да се определят по взаимно съгласие и да са съобразени с възможностите на двете страни. Освен това като отказ от сключване на договор може да се приеме само неявяване на избрания кандидат, без да има обективни причини и без възложителят да е уведомен.
В случая обаче ситуацията е различна. От решението на КЗК става ясно, че е разменена многобройна кореспонденция между "Аркад" и "Булгартрансгаз" и че консорциумът "неколкократно, добросъвестно и своевременно, преди изтичане на крайния срок, определен му от възложителя" е уведомявал държавната компания за напредъка по снабдяване с документите. Консорциумът е поискал също минимално удължаване до 31 май, като е посочил, че сроковете са нереалистични за осигуряване на банкова гаранция на стойност 64.4 млн. евро, както и финансиране на проекта за най-малко 1.1 млн. евро. "Булгартрансгаз" обаче е отказала допълнително удължаване.
И нарушение на условията на търга
Според КЗК възложителят не е отчел факта, че става дума за значителна по обем поръчка, а се е аргументирал само с това, че тя е спешна. Причината е, че "Булгартрансгаз" е поела ангажимент пред "Газпром", че още от началото на 2020 г. ще осигури техническа възможност за пренос на газ в посока Сърбия, а ако това не се случи, ще има значителни по размер негативни последици за държавната компания. От комисията обаче логично посочват, че с обжалването възложителят на практика е загубил повече време за изпълнение на договора, отколкото ако беше уважил искането на "Аркад" за удължаване на срока за подписване до 31 май.
За евровота: Шест институции отказали на ЦИК да одитират машините. Шест институции са отказали на ЦИК преди евровота да одитират и сертифицират машините за гласуване. Това става ясно от анализа на изборната комисия, публикуван на сайта на ЦИК.
Преди няколко дни ЦИК представи доклада си за резултатите от изборите пред депутатите от правната комисия. Там шефката на ЦИК Стефка Стоева заяви, че има нужда от законодателно уреждане на няколко въпроса, и поиска държавен орган занапред да одитира машините. Още повече че на евроизборите през май те бяха 3000, а за местния вот ще са двойно - 6000.
Оказва се, че причината за предложението е отказът на няколко БГ институции да направят това. В доклада си от ЦИК посочват, че са пратили писма до Държавната агенция по метрология и технически надзор, Държавната агенция за електронно управление, ДАНС, МВР, Българския институт за стандартизация, както и до Българския институт по метрология. Отговорите им обаче били отрицателни, затова от ЦИК писали и на МС с молба да посочат кой държавен орган може да одитира устройствата. От там пък отговор въобще не дошъл и затова се наложило ЦИК да сформира екип от експерти от БАН и СУ. Поради големия брой на машините пък докладът по одита и сертфицирането бил готов едва два дни преди изборите.
За първи път МВР е пазело склада, където се съхранявали машините, и тяхното транспортиране до секциите, което пък довело до проблеми в организацията и комуникацията между ЦИК, МВР, доставчика и самите секции. За местния вот наесен на места ще има и втори тур, което пък означавало, че в рамките на седмица машините ще трябва да бъдат върнати до склада и отново транспортирани до секциите, като междувременно да им бъдат направени нови настройки на софтуера.
Още от статията на Монитор
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро