Снимка: БГНЕС

Не се подготвя забрана за ограничаване на вноса на дизелови автомобили с клас под Евро 4 от началото на 2021 г. Това ще бъде допълнителна мярка, която може и да не бъде приложена, заяви министърът на околната среда и водите Нено Димов в сутрешния блок на Нова телевизия.

Преди седмица на сайта на МОСВ бе публикувана Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха (2020-2030 г.) за обществено обсъждане, в която се предлага oт 1 янyapи 2021 г. да се забрани вносът на коли втора ръка с екологичен клас под Евро 4.

Крайният скрок за мнения и допълнения към предложението на МОСВ е 24 юли 2019 година.

Министър Димов уточни, че

директна забрана за внос на автомобили с дизелови двигатели не може да има

тъй като се нарушава правото на свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали в ЕС.

"Още миналата година събрах сериозна коалиция от една трета от европейските държави и възложихме на Европейската комисия да реши този проблем на европейско ниво, защото като говорим, че не можем да нарушаваме основни принципи за свободно движение, ако това бъде намерено като решение на европейско ниво, принципът няма да бъде нарушен. За мен ограничението ще дойде от това решение. Когато една кола не може да бъде изнасяна, защото се третира като отпадък - това е вид ограничение. Тази мярка е само при положение, че не сработят основните мерки, тъй като ние говорим за основни мерки, свързани най-вече с икономиката, с енергетика, със земеделие, с промишленост. А това е един резервен вариант", каза Димов.

Общините могат да ограничават достъпа на старите коли в градовете

Нено Димов обясни, че решенията срещу замърсяването на въздуха в градовете трябва да се взимат от общините. "Годишният технически преглед дава възможност за различни видове стикери от гледна точка на категорията на колата, а местната власт е тази, която забранява влизането на някои категории автомобили. Тези зони, които трябва да бъдат направени в градовете, са въпрос на планиране на самите градове. Не случайно и проблемът с фините прахови частици, но и общо замърсяването на въздуха в градовете, е въпрос на планиране и на взимане на решения от местната власт", обясни той.

Подобна мярка за ограничаване на достъпа на старите коли в централните части на големите градове се прилага в много страни в ЕС като Германия, Испания и Холандия. Там обаче решението е на местните власти, заради замърсяването на въздуха. Това обаче е не е ограничение на правото та пидвижване на хора, стоки и услуги, защото става въпрос за локално ограничение на територии в една и съща държава и по-конкретно в рамките на едно населено място.

Проблемът със застаряващия автомобилен парк

се задълбочава всяка година в страните от ЕС. Последното проучване на Европейската асоциация на производителите на автомобили (ACEA) показва, че средната възраст на автомобилния парк в ЕС се увеличава. При леките автомобили средната възраст е била 11.1 години през 2017 години, в сравнение с 10.5 години през 2013 година. В България по последни данни на Пътна полиция за 2018 година най-много са колите над 20 години (40% от автопарка), следват от 15 до 20 години (26%), между 11 и 15 години (21%), между 6-11 години (8%) и до 5 години (само 5%).

Вижте още: Автомобилният парк застарява в ЕС, но в България повече

Затова от АСЕА прогнозират, че през следващите 10 години ще има стремителен ръст на електрическите превозни средства в Европа. До 2030 г. водещите индустриални държави в Европа и света ще прекратят вътрешните продажби на автомобили с въглеродни горива, а броят на традиционните автомобили в експлоатация бързо ще намалява.

Какъв е изходът

По думите на министъра на околната среда и водите, разрешаването на проблема със замърсяването на въздуха е да се работи за въвеждането на електромобили у нас.

"На Съвета на министрите получих подкрепата на една трета от държавите в ЕС за изграждане на фонд, който да подпомага инфраструктурата и електрификацията на страните от Съюза, така че това е процес, който ще продължа да развивам и да се опитам да направя максималното в тази посока", каза министърът.

Производителите на автомобили също се готвят за промяната и преминаване към масово производство на електрически автомобили.

Вижте още: Електромобили и супер луксозни коли събират почитатели на автосалона в Женева

Производството на електромобили е само едната част от проблема. Другата е свързана с инфраструктурата от зарядни станции. Засега в България веригите големи магазини и моловете са новаторите, защото предлагат паркоместа за зареждане на електрически автомобили.

Според браншовата организация Индустриален клъстър „Електромобили" (ИКЕМ), за да се построят захранващи електростанции при замяна само на 40% от леките автомобили у нас с електрически превозни средства (ЕПС), при това без масовото навлизане на електрическа строителна техника и без електрификация на автомобилните товарни превози, ще са нужни целеви инвестиции в електроразпределителните мрежи в продължение най-малко на 5-7 години.

Допълнителни инвестиции ще са нужни за минимално разгръщане на високомощни зарядни станции, без които е невъзможно навлизането на електромобилността в товарните превози и строителството.

От Индустриален клъстър „Електромобили" твърдят, че към момента България изостава от водещите европейски държави в проактивното развитие на електроразпределителната инфраструктура, което трябва да обезпечи изграждането на национална мрежа от зарядни електростанции с достатъчна мощност. Забавено развитие на мрежите може да създаде в хоризонт от 5-7 години изоставане в електромобилността, което ще предизвика рискове за развитието на българския транспортен сектор и изоставане в ефективността на строителството и индустрията.

Още по темата:

Стабилен ръст на продадените нови коли в България и скромен в ЕС през май

Задава се ново препятствие по пътя на електромобилите

Електрическата автомобилна революция