Илюстрация: Европейска комисия

Българската икономика ще се ускори до 3.3% през 2019 година спрямо ръста от 3.1 на сто през 2018 година. Очакванията за следващата година е темпът на нарастване да забави повишението си до 3.4 на сто. Това е записано за нашата страна в лятната икономическа прогноза на Европейската комисия. Тези очаквания съвпадат с пролетната прогноза.

*Прогноза

Източник: Европейска комисия

Без промяна е и прогнозата за еврозоната за 2019 година (ръст от 1.2%), но е намалена малко до 1.4% за 2020 година (пролетна прогноза беше за ръст от 1.5 %), предвид на очаквания по-умерен темп на растеж през останалата част от тази година. За целия ЕС прогнозата за БВП остава непроменена спрямо пролетната (+1.4 % през 2019 г. и +1,6 % през 2020 г.).

Очакванията за брутния вътрешен продукт

Като аргумент експертите ЕК посочват нарастването на реалния БВП за България от 3.1% през 2018 г. до 3.5% (на годишна база) през първото тримесечие на 2019 г. по окончателни данни. Възстановяването на износа, започнало през втората половина на 2018 г., продължи и през първите месеци на 2019 г. икономическата експанзия. Частното потребление продължава да показва силен растеж, подкрепен от благоприятните резултати на пазара на труда и силната кредитна активност. Инвестициите се повишиха слабо - докато инвестициите в оборудване нарастваха силно, до голяма степен се компенсираха от спад в другите компоненти на инвестициите. Положителните очаквания за бъдещата икономическа активност и високото използване на капацитета в промишлеността предизвикаха увеличаване на частните инвестиции, допълват от Еврокомисията.

Вижте още: Европейската комисия намали прогнозата си за българската икономика през 2019 г.

Поради отслабващата външна среда, икономиката на България се очаква да се разраства с по-бавни темпове през втората половина на тази година и след това да поддържа подобен темп на растеж през 2020 г. Положителните тенденции в разполагаемия доход би трябвало да спомогнат за поддържане на динамиката на частното потребление, докато стабилните печалби, благоприятни условия за финансиране и оптимистичните очаквания за националната икономика са насочени към стимулиране на инвестиционната активност. Балансът на рисковете е наклонен нагоре за текущата година.

Подобреното доверие на потребителите в комбинация с по-големия разполагаем доход би могло да стимулира повече частните разходи. Освен това, бързият растеж на износа към няколко относително малки дестинации извън ЕС през първите четири месеца на 2019 г. предполагат потенциално голям капацитет за преориентиране на износа. Ако навлизането на нови експортни пазари се запази, това би могло да доведе до по-добро представяне на износа.

Инфлацията

Общата поскъпване в България се забави в края на 2018 г., тъй като ефектите от високите цени на енергията и еднократните ефекти в услугите намаляха. През първите пет месеца на 2019 г. обаче инфлацията отново се ускори поради по-високите цени на горивата и продължаващото покачване на цените на храните. През втората половина на годината предвижданото покачване на цените на регулираните цени на енергията ще повиши инфлацията, докато ефектите от повишаването на цените на енергията и услугите през 2018 г. постепенно ще изчезнат. Инфлацията ще намалее до 2.4% през 2019 г. и до 1.7% през 2020 г., прогнозират от Европейската комисия.

Прогнозите за общата инфлация в еврозоната и в ЕС бяха понижени с 0.1 процентни пункта през тази и следващата година, главно поради по-ниските цени на петрола и малко по-слабите икономически перспективи. Понастоящем се очаква инфлацията (Хармонизиран индекс на потребителските цени) в еврозоната да бъде средно 1,3 % през 2019 г. и 2020 г. (пролетна прогноза: 1,4 % през 2019 г. и 2020 г.), докато в ЕС се очаква да бъде средно 1,5 % през 2019 г. и 1,6 % през 2020 г. (пролетна прогноза: 1,6 % през 2019 г. и 1,7 % през 2020 г.).

Европейската комисия публикува четири икономически прогнози всяка година. Зимните и летните обхващат само годишния и тримесечния БВП и инфлацията за текущата и следващата година за всички държави членки и за еврозоната, както и съвкупни данни за ЕС.

Очакванията за инфлацията

Аргументите на авторите на прогнозата

Според авторите на лятната прогноза, през първото тримесечие на годината растежът в еврозоната бе по-голям от очакваното поради редица временни фактори, като например меката зима и увеличаването на продажбите на автомобили. Растежът бе благоприятстван също така от мерките на фискалната политика, благодарение на които разполагаемият доход на домакинствата в редица държави членки нарасна. Краткосрочните перспективи пред европейската икономика обаче са помрачени от външни фактори, включително напреженията в световната търговия и значителната политическа несигурност. Тези фактори продължиха се отразяват отрицателно на доверието в производствения сектор, който е изложен в най-голяма степен на международната търговия, като се очаква това да доведе до намаляване на перспективите за растеж през останалата част от годината.

При представяне на прогнозата в Брюксел Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията за еврото и социалния диалог, отговарящ също за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „ Все още се очаква всички икономики на ЕС да отбележат ръст през тази и следващата година, въпреки че стабилният растеж в Централна и Източна Европа контрастира със спада в Германия и Италия.Продължаващата слабост на производствения отрасъл, произтичаща от напреженията в търговията и несигурността в областта на политиката, подлага на изпитание устойчивостта на икономиките ни. По отношение на вътрешния пазар излизането на Обединеното кралство от ЕС без сделка продължава да бъде основен източник на риск."

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси каза: „Европейската икономика продължава да расте на фона на труден глобален контекст. Очаква се през 2019 г. и 2020 г. всички държави на ЕС да отбележат отново икономически ръст благодарение на силната подкрепа на търсенето на пазара на труда. Предвид многобройните рискове за перспективите трябва да увеличим усилията за по-нататъшно укрепване на устойчивостта на нашите икономики и на еврозоната като цяло."

Вътрешното търсене стимулира растежа в ЕС

Докато по-рано тази година растежът бе благоприятстван от редица временни фактори, перспективите за останалата част от годината изглеждат по-слаби, тъй като прогнозите за бързо възстановяване на световното производство и търговия отслабват. Очаква се растежът на БВП през 2020 г. да бъде по-висок, което отчасти се дължи на по-големия брой работни дни.

Вътрешното търсене, по-специално потреблението на домакинствата, продължава да бъде движеща сила за икономическия растеж в Европа благодарение на продължаващото увеличаване на пазара на труда. През тази и следващата година се очаква БВП да нарасне във всички държави - членки на ЕС, като растежът ще е значително по-голям в някои области (напр. в Централна и Източна Европа, Малта и Ирландия), отколкото в други (например в Италия, Германия).

Неблагоприятните фактори се засилиха

Рисковете, свързани с глобалните икономически перспективи, са тясно взаимосвързани и имат предимно отрицателни последици. Продължаващата икономическа конфронтация между САЩ и Китай, заедно с голямата несигурност около търговската политика на САЩ може да доведат до запазване на текущия спад в световната търговия и производство и да засегнат други региони и сектори. Това би могло да има отрицателни последици за световната икономика, включително чрез смущенията на финансовите пазари. Напрежението в Близкия изток води също до повишаване на вероятността за значително увеличение на цените на петрола. Във вътрешен план излизането на Обединеното кралство от ЕС остава основен източник на несигурност. И накрая, налице са също така значителни рискове, свързани с факторите за растеж в краткосрочен план и с икономическата динамика в еврозоната. Ако се запазят слабостите в производствения сектор и спадът на доверието на бизнеса, това би могло да се отрази и на други сектори и да влоши условията на пазара на труда и да засегне частното потребление, а оттам и растежа.

За Обединеното кралство се прави чисто техническо допускане

В светлината на процеса на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС прогнозите за 2019 г. и за 2020 г. се основават отново на чисто техническо допускане, че статуквото в моделите на търговията между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запазят. Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху бъдещите преговори между ЕС и Обединеното кралство.

Лятната прогноза 2019 година се основава на набор от технически допускания относно обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките, актуални към 28 юни. По отношение на всички други входящи данни в прогнозата е взета под внимание информацията, налична до 2 юли, уточняват от Европейската комисия.

Още по темата:

Втора поредна ревизия надолу за ръста на БВП прави Министерство на финансите

Eврокомисията увеличи прогнозата си растежа на българската икономика