Снимка: Архив infostock.bg
Махат от КАТ първата регистрация на автомобили. Първата регистрация на автомобили да се извършва не от КАТ, а от частни фирми, които разкрият специални пунктове за идентификация и проверка на техническата изправност. Това предвижда проектът на Закон за пътните превозни средства, публикуван за обществено обсъждане.
Законът е нов и е последният от трите, на които трябва да се раздели сега действащият Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Първите два проекта - на бъдещ ЗДвП и на Закон за водачите МПС, бяха пуснати за обсъждане още през януари т.г. Третият проект се забави повече от 6 месеца, именно заради споровете между "Пътна полиция" и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" -бившите КАТ и ДАИ, кой да прави първоначалните регистрации. Според експерти проектът задоволява и лобистки интереси на фирмите, които внасят автомобили и имат собствени бази за гаранционно обслужване. Те ще получат бизнес за милиони като отварят и частни пунктове.
В мотивите към проекта е записано, че годишно в България се извършват 300 000 нови регистрации на превозни средства, от които около 40 000 са фабрично нови, останалите са внос втора ръка, главно от страни от ЕС. Затова било от изключително значение да се повиши контролът на проверките за техническа изправност, което щяло да подобри и качеството на въздуха, и безопасността по пътищата.
Но все пак с отварянето на частни пунктове каналите на КАТ няма да останат празни. 28-те бази на "Пътна полиция" в страната ще получат лицензи, каквито имат и частниците, за да преглеждат и регистрират служебните автомобили от своето и други ведомства и структури, свързани с националната сигурност, се казва в проекта.
България с над 800 медала от олимпиади по природни науки. Над 800 медала от международни олимпиади по природни науки са спечелили българските национални отбори. 144 от тях са златни. Учениците, които се борят за отличията, представят страната ни в 8 категории - астрономия, биология, информатика, математическа лингвистика, математика, физика, химия и млади физици. Това показват обобщени данни на Сдружение на олимпийските отбори по природни науки, предоставени на "Труд".
За всяка от олимпиадите по съответната наука се води отделна статистика. Най-много са медалите ни по математика. Международната олимпиада по дисциплината е първата по природни науки. Създадена е през 1959 г. в Румъния. В годините сме завоювали 288 медала, 54 от тях - златни. Последните ни отличия са от 60-ото издание в Бат, Великобритания (10 и 21 юли). При огромна конкуренция всичките ни шестимата ученици се завръща с медал - 5 сребърни и един бронзов.
На второ място са медалите ни по физика. Към настоящия момент са 127 (14 са златните). Сред учредителите на първата олимпиада през 1967 г. е България. Отборът ни участва във всички 50 издания, като от юбилейното в Тел Авив преди седмица отново всички пет ученици се връщат с медали - 2 сребърни и 3 бронзови.
Оказва се, че на второ място след математиката са златните отличия по информатика. Олимпиадата е основана през 1989 г. по инициатива на България в Правец. Според обобщената класация за всички времена, страната ни е на пето място със 104 медала (26 златни). В момента най-добрият ни състезател и втори в света е Христо Венев с общо 4 златни и 1 сребърен медал.
От 1996 г. до 2018 г. нашите ученици са спечелили и общо 91 медала по астрономия (15 златни). През 2015 и 2016 г. българчета са на върха на класация - златните медалисти Стефан Иванов (МОА, 2015) и Бойко Борисов (МОА, 2016).
Отличията по математическа лингвистика са общо 62 медала, 17 от тях златни. 59 са медалите по биология (5 златни), тези по химия - 45 (3 златни), а отборът на младите физици има 30 (10 златни).
До 10 млн. лв. глоба предвиждат промените в Закона срещу изпиране на пари. До 10 млн. лв. глоба грози фирми, банкови и кредитни институции, ако не докладват пред ДАНС за съмнителни сделки, предвиждат промени в Закона срещу изпирането на пари, обсъден през седмицата от парламентарната комисия по вътрешен ред. Мерките са част от ангажиментите на България за покриване на критериите за членство в Еврозоната, обясни пред "По света и у нас" финансовият министър Владислав Горанов.
В обхвата на закона за изпиране на пари, освен финансови, попадат и търговски дейности.
"Първата е за лица, които осъществяват търговия и посредническа дейност с културно -исторически ценности. Лица, които осъществяват търговия и обмяна на крипто валута и валута, която е без златно покритие", коментира Пламен Нунев - председател на парламентарната комисия по вътрешен ред.
Ще се въведе забрана за въвеждането и функционирането на сейфове в банките с анонимни сейфове или фиктивни или фалшиви имена.
Има предложение и други търговски дейности да се включат в мерките срещу изпиране на пари.
Според закона, всяка съмнителна сделка трябва да се докладва на ДАНС, която ще има право да отказва регистрация на фирми, за които има подозрение, че средствата са от изпиране на пари или за финансиране на тероризъм, както и да отказва регистрация на фирми, идващи от офшорни зони.
Искат 100 децибела до полунощ. Българската асоциация на заведенията, която обединява предимно дребни собственици на ресторанти, дискотеки и барове, поиска в декларация, изпратена до медиите, политически дебат за премахване на последните ограничения, наложени с поправка на Закона за защита от шума в околната среда, които Народното събрание гласува преди два месеца.
Според декларацията крайният час, до който може да се работи в заведения на открито, трябва да бъде преместен до полунощ, т.е. с един час напред във времето в сравнение с приетото в поправките на закона ограничение. Според собствениците на заведения новото ограничение за децибелите трябва да бъде променено на 100 и освен това нововъвената мярка "запечатване на обект" трябва да бъде премахната. Те се мотивират с това, че през юни парламентът е приел поправките, без изобщо да се пита браншът за мнението му.
Над 100 поръчки за IT услуги са пуснали през 2019 г. държавните ведомства. На фона на серия провали и на последната безпрецедентна кибератака срещу информационната система на НАП държавата продължава да харчи с луда скорост за е-управлението - развиващо се мудно, хаотично и чутовно скъпо. Само от началото на годината са обявени и са в изпълнение повече от 100 обществени поръчки в IT сферата за десетки и стотици милиони. Възложителите са министерства, комисии, агенции, търсещи изпълнители за всякакви "компоненти" на е-управлението - доставка на компютри и софтуерни продукти, писане на програми, анализ на данни, системна поддръжка и надграждане, консултантски услуги и т.н.
Инвестициите, направени от българската държава от зората на електронното управление досега, са милиардни и извън контрол. Само за 2018 г. в бюджета са били планирани 133 млн. лева за е-управление, като са били усвоени 113 млн. лева, сочи справка на Държавната агенция за електронно управление, предоставена на в. "Сега". За разгръщането на e-government помагат и европейските данъкоплатци - през миналата година са договорени и изпълнявани проекти с финансиране от ЕС за над 120 млн. лева. И само 5 милиона са отредени по най-болната в последните дни тема - киберзащитата, призна преди дни вицепремиерът Томислав Дончев.
В същото време в доклада за администрацията за 2018 г. е пълно с всякакви данни, включително и с колко компютъра, лаптопа и принтера разполагат българските чиновници. Никъде обаче няма стройна информация колко милиона са инвестирани в техника, софтуер, изграждане на електронни регистри, на информационни мрежи и прочее. Липсват и конкретни данни какво правят и какво влагат държавните ведомства в киберсигурност - така че пробиви като "НАПлийкс" да са невъзможни или поне да не се случват в такива гигантски мащаби.
Преглед в базата данни на Регистъра на обществените поръчки разкрива колко мащабни, разнообразни и "несинхронизирани" са харчовете на държавните ведомства.
Чуждият бизнес продължава да избягва България. На фона на леко помръкналите големи надежди, че страната ни най-сетне ще привлече голям външен инвеститор като "Фолксваген", оповестените в края на миналата седмица данни на БНБ показват обратна тенденция - чуждият бизнес е склонен по-скоро да се оттегли от страната ни, вместо да остане трайно тук.
Нетният поток на преките инвестиции в България продължава задълбочаваща се тенденция и остава отрицателен в края на май. За първите пет месеца на тази година нетните инвестиции са на минус с 55.9 млн. евро, като обемът им е със 147.1 млн. евро по-малък от отчетените вложения за същия период на миналата година (положителен в размер на 91.2 млн. евро), пресмята Инвестор.бг.
Само за май 2019 г. потокът е отрицателен и възлиза на 2.8 млн. евро, докато преди година е бил на плюс с 80.5 млн. евро, отчитат от централната банка. Дяловият капитал е на минус с 539.2 млн. евро за първите пет месеца на тази година. Той е по-нисък с 293.1 млн. евро в сравнение със същия период на 2018 г., когато беше отрицателен в размер на 246.1 млн. евро. Вложенията в недвижими имоти са по-скоро символични, като нетният поток е на плюс с 2.5 млн. евро при 10.3 млн. евро до юни 2018 г.
Реинвестираната печалба, която показва дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството, е на минус със 173.3 млн. евро при положителна стойност от 81.5 млн. евро преди година, допълва Инвестор.бг. За сметка на това дълговите инструменти вече са 656.6 млн. евро при 255.8 млн. евро за същия период на миналата година.
Реално данните на БНБ показват, че вместо да дойдат така чаканите инвеститори отвън, дори наличните по-скоро изтеглят капиталите си или продават бизнеса си на местни предприемачи. За сметка на това растат преките инвестиции на български компании в чужбина. Нетният им поток за петте месеца е положителен в размер на 164.4 млн. евро при плюс от 96 млн. евро за същия период на миналата година.
Държавата нанесе още един удар по конкуренцията в тол-таксуването. В четвъртък на второ четене парламентът прие промените в Закона за пътищата. Освен че с тях се промениха сроковете за въвеждане на тол-таксите, те въведоха и още една ключова промяна. Т.нар. доставчици на декларирани данни (ДДД), които трябва да са компаниите, предлагащи GPS услуги (fleet management) на превозвачите, няма да сключват договори директно с Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), а с националните доставчици на услуги (НДУ), които ще са посредник.
На пръв поглед това е малка промяна, но всъщност е важна от бизнес гледна точка. Първо, това ще излиза повече на държавата: GPS фирмите щяха да ползват по-ниска комисиона (2%) или никаква за разлика от НДУ-тата, които прибират 7% от приходите. Второ, това ограничава сериозно конкуренцията, защото има много GPS компании, но към момента продължава да има само един официален доставчик на тол-услуги и винетки - "Интелигентни трафик системи". Освен това по-малко от месец преди тол-системата да заработи технически, GPS фирмите още не са информирани от държавата как ще участват в процеса и не могат дори да се включат.
АПИ не общува с Космоса
"Промяната се налага, тъй като АПИ не разполага със софтуера, който обработва суровите данни от GPS устройствата и ги превръща в реални тол-декларации", коментираха в отговори до "Капитал" от Националното тол-управление. Това е странен мотив, защото според два източника на "Капитал", добре запознати с тол-системата, първоначалният план е бил ДДД-тата да подават данните в удобен за АПИ вариант, т.е. не сурови. Това пише и в проекта на общи условия на страницата на ведомството: "ДДД формира стандартизирани декларирани данни (ДД) от суровите географски данни за всички преминавания на превозните средства на регистрирани пътни потребители през BGНССТТ."
Също така основанието, че институцията, която трябва да оперира цялата система, не разполага със софтуер за обработване на сурови GPS данни, е леко странно.
GPS фирми, с които "Капитал" разговаря, обясниха, че за тях не би било проблем да преформатират данните и даже са били готови да го правят без комисиона, въпреки че за тях това би означавало допълнителен труд.
По-малко пари за държавата
В момента ИТС прибира 7% комисиона от пътните такси. По думите на началника на тол-звеното Олег Асенов ДДД-тата са щели да работят за около 2%.
Проста сметка сочи, че при равен пазарен дял на НДУ-то и GPS операторите, но с ниската комисиона за вторите, държавата ще получава повече средства, в рамките на десетки милиони левове годишно. Не трябва да се пропуска фактът, че GPS операторите можеше да работят и без комисиона - тогава приходите за държавата щяха да са още повече. Ползата е, че по този начин те предлагат пълноценна услуга на клиентите си превозвачи и имат добри пазарни позиции. Такъв разговор обаче не се е провел.
Туристи се жалват от хотели менте и дублирани резервации. От началото на годината туристи най-често се жалват от хотели менте, дублирани резервации или нелоялни търговски практики, сочи информация от Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Европейския потребителски център (ЕПЦ).
Единият случай е с британски студенти, които правят резервация през един от сайтовете за настаняване във вила в Свети Влас (собственост на техен съгражданин от Острова), която се оказала в лошо състояние. Парите са им върнати и са настанени на друго място. Проверка на контролните органи установява, че къщата е била затворена, както и че не е вписана в регистъра на категоризираните места за настаняване. Въпросният обект вила вече не се предлага в портала.
В КЗП е постъпил и сигнал за хотел в Китен за дублиране на резервации. След проверката се оказва, че хотелът наскоро е продаден на търг, а предишният собственик е продал настанявания, с което новият не е запознат.
Нашумелият в медиите случай с израелските туристи в Слънчев бряг, за който първоначалната версия за дублиране на резервации и последвалата схватка между гостите на хотела и неговия управител беше опровергана. Всъщност до създалото се напрежение се е стигнало поради настояването на израелците да влязат в стаята си веднага с пристигането им в 11,00 часа, докато настаняването навсякъде стандартно е от 14,00 ч. Туроператорът веднага е намерил друг хотел, в който да настани клиентите си. Проверка на КЗП в хотела, в който е трябвало те да изкарат почивката си, установи наличие на удостоверение за категоризация и съответствие с изискванията за притежаваните вид и категория съгласно наредбата.
Друг сигнал от чуждестранен турист е за услугите на плажа. Рускиня е наела на първа линия шезлонг и чадър, за което е платила 20 лв., докато по думите й на табелата на плажа пише, че всеки от атрибутите е по 6 лв. Проверката на комисията констатира, че върху информационната табела на плажа освен цените за наемането на чадър, шезлонг и шалте, е посочено и следното: "I линия комплект: 20 лв." Комисията се произнесе за наличие на нелоялна търговска практика, която се изразява в принудителна продажба на услуги в комплект.
От Европейския потребителски център обясниха за „Монитор", че едва 5% от всички оплаквания и жалби, получени при тях от началото на годината, са свързани с проблеми с резервации и хотели.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.881510 |
| GBP | 2.361970 |
| CHF | 2.090010 |
Депозитите на домакинствата растат с 12.2% на годишна база през ноември