Снимка: Архив infostock.bg
Гешев остава единствен номиниран за главен прокурор. Заместник главният прокурор Иван Гешев остава единственият номиниран за приемник на поста на главния прокурор Сотир Цацаров. Това стана ясно вчера, след като друга кандидатура не бе издигната от правосъдния министър Данаил Кирилов.
Заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) бе последното от четирите, определени за внасяне на кандидатури. По закон номинации могат да направят най-малко трима от членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет или министърът на правосъдието.
Както писа „Труд", точно преди седмица - на 22 юли, единодушно и 11-те членове на Прокурорската колегия издигнаха кандидатурата на Гешев. Вероятността трима от тях все пак да застанат зад друг участник в надпреварата стана почти нулева. Данаил Кирилов пък бе декларирал, че не желае да посочи кандидат, за да не се политизира избора. А и нито един правосъден министър след 10 ноември 1989 г. не е използвал от правото си да издигне кандидат за главен прокурор пред ВСС. „Министърът на правосъдието следва да бъде обединител в рамките на всеки дебат и завявам пред вас, че считам своето решение да не издигам кандидат за правилно и в исторически, и в конкретен план", заяви Кирилов. Той посочи, че до обединение около т.нар. гражданска кандидатура за нов главен прокурор не е имало и че единственото постъпило предложение в тази насока (издигането с подписка на следователя Бойко Атанасов) намирал за неприемливо.
На 12 август изтича крайният срок, в който на интернет страницата на ВСС трябва да бъде качена писмената концепция на кандидата Иван Гешев. Точно след един месец - на 12 септември - четвъртък, е насрочено заседание на Пленума на ВСС, на което ще се обявят датата, часа и мястото на изслушване на кандидата. Пет дни по-късно -на 17 септември, изтича крайният срок за изготвяне и публикуването на докладите на Комисията по атестирането и конкурсите и Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия за професионалните и нравствени качества на кандидата. Двата доклада ще бъдат обсъдени от Прокурорската колегия на 9 октомври.
Човечеството изяде ресурсите си за 2019 година. От днес човечеството живее на кредит, защото вече е употребило всички природни ресурси на планетата за тази година. Това става два месеца по-рано отколкото преди 20 години, сочи изчисление на неправителствената организация „Global footprint network".
Сега човечеството използва природните ресурси 1,75 пъти по-бързо от капацитета за възстановяване на екосистемите, предупреждават учените.
Начините за използване на природните ресурси са много различни във всяка страна: Катар, например, изчерпва ресурсите си за цялата година само за 42 дни, а Индонезия - за 342.
Ако всички живеем като французите, ще трябват 2,7 планети, а ако възприемем потреблението на американците - ще са необходими 5 планети, за да се задоволят потребностите на човечеството, изчисляват от „Global footprint network".
Учените са категорични, че, за да се измести денят на изчерпване на ресурсите към 31 декември, основният начин е намаляване на емисиите парникови газове. Те изчисляват още, че ако се редуцират вредните емисии с 50%, можем да спечелим 93 дни годишно или да изместим деня на изчерпването до октомври.
Забраняват домашни прасета в радиус от 20 км до свинеферми. Забранява се отглеждането на домашни прасета в 20-километрови зони около всички свинекомплекси в страната. Това е решил Централният епизоотичен съвет към правителството в понеделник, съобщи земеделският министър Десислава Танева на брифинг в Министерския съвет след заседанието.
65 са регистрираните свинекомплекси в България в момента, които изпълняват необходимите нива на биосигурност. В три от тях вече бе установена африканска чума по свинете - в Николово, Бръшлен и Голямо Враново, и трите в близост до Русе.
20-километрова санитарна зона се въвежда за всички останали, включително и тези в Южна България. В тях отглеждането на прасета в дворовете на къщите се забранява, ако не са предприети нужните мерки за биосигурност.
На заседанието на съвета е решено още кланиците в страната да извършват дейността си само при постоянно присъствие на ветеринар и военна полиция, каза още Танева. Целта е да се предотврати клане на домашни прасета от обекти, които нямат съответното ниво на биосигурност. По думите на министърката в България има 110 регистрирани кланици, в 67 от които се колят свине.
Разследвали шефа на TAD Grouр за киберпрестъпления и прeз 1997 г. Разследван още през 1997 г. за компютърно престъпление се оказа шефът на TAD Group Иван Тодоров, научи "24 часа". Тогава той е сред 200-те заподозрени варненци, точили кредитни карти и купували с тях техника от САЩ.
По това време този бизнес е съвсем нов. Сред малцината, които го разследват, е днешният председател на ДАНС Димитър Георгиев. Момчетата са толкова уверени, че няма да ги хванат, че дори споделят свободно в интернет какви различни врътки правят. Тодоров също не остава по-назад. Той се хвали в бюлетин бордовата система "Фидонет" - софтуер, които приема свързвания и предлага услуги като електронна поща, разпределени конференции, достъп до бази данни, трансфер на файлове и онлайн разговори. Там в публичен пост споделя, че с няколко хитрости успял да си поръча компютър за $ 3000 долара, а е платил само митото. Историите са описани от в. "24 часа" и "168 часа".
Насред тежката епидемия шефът на БАБХ докладва големи успехи. Борбата с африканската чума по свинете за пореден път явно показа некомпетентността на институции по отношение на справянето с кризисни ситуации и нехайството на Агенцията по храните, която се сети, че чумата се разпространява изключително бързо, а мерките за превенцията са нулеви. Шефът й Дамян Илиев най-сетне се появи публично. Пред Би Ти ВИ той заяви, че мерките за сигурност наистина са пренапрегнати, но БАБХ не е виновна, а стопаните на прасета, които отглеждат животните си в лични стопанства. "Пренебрегнати са мерките за сигурност. Ние ги предлагаме, казваме какви са правила, оттам нататък контролът за изпълнението им се вижда. Виждате как се опитват да изнесат прасета от задния двор, крият се животни и т.н., заяви Илиев пред Би Ти Ви и арогантно попита: „Трябваше да затворим всички ферми ли, става въпрос за 350 хил. животни ?Г. Според него прехвърлянето на вината върху агенцията било неефективно. Със странно спокойствие той пренебрегна опасността от заразяване на подпочвените води, след като бъдат загробени милиони тонове болни прасета: е какво толкова?! И без това и в момента вирусът е навсякъде! Както не е опасно да се изяде заразено месо, толкова не е опасно и разпространението през почвата". На въпрос защо не се използват мобилните инсинератори за унищожаване на заразеното месо, той обясни, че капацитетът им е малък и ще отнеме много време. Преди половин година пред репортерката Генка Шикерова Илиев заявява:
- Какъв е капацитетът на един инсинератор и в състояние ли сте при ситуация на още по-сериозно развитие на заболяването с тях да поемете труповете, които ще се появят?
- Ами, в състояние са. Те имат възможност при екстремна ситуация да работят 20 часа.
- С какъв капацитет - по 1000 кг. На час, така ли?
- Да. Даже капацитетът може да се увеличи, ако разреши фирмата производител. Тя има такава практика. Може да го удвои.". Пред Би Ти Ви Илиев заяви, че не помни колко милиони са дадени за неприложимите инсинератори.
От разследването на Шикерова "Борбата с чумата - бутафория за милиони", което "Сега" публикува, стана ясно, че са дадени поне 30 милиона в нагласени обществени поръчки, за да бъдат спечелени от две определени фирми.
КЗК се задръсти от жалби срещу концесията на летище София. Комисията за защита на конкуренцията се задръсти от жалби заради концесията на столичния аеропорт. Това става само две седмици след като транспортният министър Росен Желязков се похвали с избора на победителя - френско-германския консорциум "Соф Кънект", който бе определен да управлява летище София в следващите 35 години.
Миналия петък оплаквания подадоха френско-турският консорциум между "Еърпортс де Пари" и операторът "МАГ Оувърсийз инвестмънтс". Вчера, когато бе последният срок за възражения, от правото си за това се възползва и "Фрапорт България", показа справка в регистъра на КЗК. Според Медиапул обаче по процедурата е възразил и швейцарско-датският консорциум "ССБ София еърпорт". Това означава, че на практика всички отхвърлени кандидати обжалват избора на победител.
Сега КЗК трябва да образува производство и да разгледа цялата документация. След това по темата трябва да се произнесе и Върховният административен съд. Държавата очаква за целия срок на концесията да получи приходи от близо 4 млрд. евро. Първото плащане в размер на около 600 милиона лева обаче няма да влезе в Сребърния фонд, каквото е законовото изискване, а ще бъде използвано за оздравяване на БДЖ.
До финалната фаза в процедурата за избор на концесионер на столичното летище достигнаха петима кандидати. "Соф Кънект" изненадващо бе класиран на първо място с 86.12 точки от общо 100. Консорциумът предложи годишно концесионно възнаграждение от 24.54 млн. евро, или 32% от размера на общите приходи от всички дейности за текущата година, но обеща най-малко инвестиции от всички кандидати - 608 млн. евро. Изненадващото решение веднага породи съмнения за начина на избор.
На второ място бе класиран консорциум "Еърпортс де Пари", а на трето място - "Фрапорт България". Според транспортния министър Росен Желязков офертите и на петимата кандидати са били много силни, като трима от тях са получили максималните 100 точки за техническото си предложение.
"Вианд" е платила над 2 млн. лв. за мажоритарния дял в "Свинекомплекс Николово". Софийският производител на фуражи "Вианд", който наскоро придоби над 65% от "Свинекомплекс Николово", е платил по 0.93 лв. на акция на продавачите "Пимаро България" и "Хайбрид", което прави малко над 2 млн. лв. Това става ясно от внесеното търгово предложения, с което новият мажоритарен собственик предлага същата цена на останалите акционери. Компанията е задължена по закон да предприеме тази стъпка, независимо че междувременно във фермата край Русе беше открита африканска чума по свинете, което наложи животните да бъдат унищожени. Според информацията в търговото предложение, което все още не е одобрено от финансовия регулатор, "Вианд" планира да възстанови и разшири бизнеса.
Предложението
"Вианд" е внесла търговото предложение пред съвета на директорите на "Свинекомплекс Николово" в петък, седмица след като беше направена промяна в акционерната структура. Точно в деня на сделката - 19 юли, лабораторните проби доказаха наличие на болестта във фермата. Според Закона за публично предлагане на ценни книжа компанията е задължена в срок от 14 дни от придобиването на акциите да отправи публично предложение.
Офертата засяга собствениците на акции, представляващи 34.78% от капитала на дружеството, като основният сред тях (с 32.38% по данни към средата на юни) е "Вестпарк файненшъл груп". Макар че свинекомплексът е публично дружество, за търговия на борсата е качена много малка част от капитала, а сделки с акции не е имало от месеци - последната е от юни 2016 г. и е при 3.3 лв. за акция.
Предложената сега цена от 0.93 лв. е всъщност платената от "Вианд" при покупката на мажоритарния пакет. По закон предлаганата цена не може да е по-ниска от средно претеглената пазарна цена за последните шест месеца, но за този период акции не са търгувани. Сега обект на търговото са 1.217 млн. акции, за които новият собственик трябва да плати около 1.13 млн. лв.
Плановете
"Свинекомплекс Николово" беше първата голяма ферма, в която беше открита африканска чума по свинете. Проблемът, който засяга 17 хил. животни, е отбелязан и в съобщението на "Вианд", където се посочва, че те ще бъдат умъртвени.
БГНЕС работи през ново дружество. За старото се иска фалит. Управителят на "Агенция БГНЕС" ЕООД е подала молба до Софийски градски съд (СГС) да бъде открито производство по несъстоятелност срещу дружеството. От молбата, която е вписана в Търговския регистър, става ясно, че първоначалната дата на неплатежоспособността е 15 юли тази година, а дружеството дължи 600 хил. лв. от неплатени данъци и осигуровки. Компанията притежава и марката "БГНЕС", която в началото на юни беше обявена за продажба на търг от НАП.
Основателят и собственик на БГНЕС Любчо Нешков каза пред "Капитал", че фирмата, на която се иска несъстоятелност, е стара и тя няма дейност от шест години. Сега се иска нейното закриване, защото тя не може да си събере взиманията. "Става дума за стара фирма. Сайтът и марката "БГНЕС" са собственост на "БГНЕС Груп" и няма опасност за работата на сайта", каза Нешков, който според регистъра е управител и собственик на "БГНЕС Груп". Фирмата, за която сега се иска несъстоятелност, се притежава от Славица Нешкова.
Проверка през търсачката google показва, че има два сайта bgnesagency.com и www.bgnes.com в менюто и на двата сайта се вижда, че главен редактор на медиите е един и същи човек - Георги Пашкулев. Очевидно задълженията на сайта БГНЕС са оставени в старото дружество, а медията продължава дейността си в ново, без задължения.
В началото на юни стана ясно, че НАП продава принудително марката БГНЕС. В сайта на приходната администрация се вижда, че съобщението за продажбата на марката на частната информационна агенция е от 30 май, а срокът за подаване на предложения е бил 21 юни. Началната цена е била 30 500 лв., а търгът трябваше да се състои на 28 юни. Няма публична информация за резултата от търга.
Тогава пред медиите главният редактор на БГНЕС Георги Пашкулев потвърди информацията, като уточни, че става дума за търговски спор, отнесен до съда.
В Патентно ведомство обаче има регистрирана друга марка "Агенция БГНЕС", заявката за която е подадена през юни тази година. Очевидно с нея продължава развитието и работата си bgnesagency.com оттук нататък.
Всяка десета покупка на морето без касова бележка. За 1 от 10 проверени покупки по морето от инспекторите на приходната агенция търговците не издават касова бележка. Това съобщиха от НАП на база на първоначалните данни от проверки от началото на летния сезон. От НАП уточняват, че приходите за хазната от търговията по Черноморието са повече от миналата година.
В столицата пък са се научили да прилагат друг, по-груб номер - касовата бележка е на стойност далеч под платеното от клиента и не всички купувачи забелязват тази подробност. От НАП чрез „тайни клиенти" вече са засекли такива случаи. Или пък когато клиентът отиде на касата на магазина с няколко продукта, касиерът започва да пуска касови бележки за всеки от тях поотделно, обаче пропуска тези с по-висока цена.
На въпрос къде е бележката за по-скъпите неща му се отвръща да си я търси в купа, но обикновено нея я няма. По същата схема с касовите бележки на морето беше ужилен и репортер на „Монитор".
По информация на говорителя на НАП Росен Бъчваров вече са възложени няколко проверки по подобни случаи, които се прилагат най-вече в заведения за хранене. „Търговецът е задължен да издаде касова бележка за пълната платена сума", припомни той.
По думите му от началото на сезона проверките на инспекторите на НАП по морето са хиляди. Междинната информация за тях сочела, че нарушенията спрямо миналото лято са по-малко.
Междувременно стана ясно, че средно между 20 и 25 лв. на калпак струва плажът с хапване през обедните часове. В цената се включват разходите за 2 шезлонга и чадър, порция цаца и картофки с бира и безалкохолно. Ако обаче си поръчате по-скъпа риба и още напитки, цената може да скочи и до 50 лв.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.881510 |
| GBP | 2.361970 |
| CHF | 2.090010 |
Депозитите на домакинствата растат с 12.2% на годишна база през ноември