Снимка: Архив infostock.bg
„Биволъ" - първи клиенти на крадците на данни от НАП. Две седмици преди да стане известна хакерската атака, откраднатите данни от НАП са били пратени на сайта "Биволъ". Това съобщи днес прокурор Евгения Станкова, завеждащ отдел "Антитероризъм" в Специализираната прокуратура.
Един от тримата обвинени служители от фирмата "ТАД Груп" е имал скрит чат със собственик на "Биволъ" и при комуникацията помежду им е потвърдено, че източеното от НАП е прехвърлено към сайта, обясниха разследващите.
"От разпитите на служителите на "ТАД Груп" става ясно, че са търсени избирателно и с определена насоченост фирми, чиито данни да бъдат копирани. Данните на над 5,1 млн. български граждани - ЕГН, комбинации от цифри, номера на автомобили и т.н. са предоставяни на различни сайтове. Целта на цялата тази дейност е била да се създаде социална нестабилност, да се дестабилизара обстановката и цялата политическата система в страната", подчерта прокурор Станкова.
Според нея като елемент, застрашаващ националната сигурност, може да се възприеме и фактът, че откраднатата информация от НАП е била разпращана в чужбина и до Би Би Си и агенция "Ройтерс".
Както писа "Труд", разследването на кражбата на лични данни от НАП, за която първоначално бе обвинен само 20-годишният Кристиян Бойков, стигна и до неговите шефове от фирмата, в която работи. Търговският директор Георги Янков и собственикът на "ТАД Груп" Иван Тодоров бяха обвинени като подбудители на Кристиян, с когото заедно са извършили кибертероризъм.
В предишните дни стана ясно, че хакерите от "ТАД Груп" са копирали всевъзможни данни, до които могат да се докопат. Влизали са в сървърите на застрахователна компания, откраднали над 500 000 лични имейла с пароли от сайт за електронна поща.
Съдът отмени формулата за сметките за парно. Формулата за определяне на сметките за парно беше отменена от съда. Тричленен състав на Върховния административен съд обяви за нищожни текстове от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, както и от Наредба №16-334 за топлоснабдяването, съобщиха от пресцентъра на ВАС.
Делото срещу формулата за определяне на сметките за парно беше образувано през 2017 г. от трима граждани. Решението на съда може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС. Досегашните сметки за парно обаче са валидни, коментираха юристи. А за да има нови сметки трябва да се приеме нова наредба, или решението на ВАС да бъде обжалвано.
Мотивът за обявяване за нищожни на текстове от Наредбата №16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването е, че са издадени от некомпетентен орган, в случая - от зам.-министъра на икономиката и енергетиката, наредил и обнародването е в "Държавен вестник". Според върховните магистрати въпреки наличието на изрична заповед за заместване на министъра, зам.-министърът не е компетентен да издава подзаконови нормативни актове, тъй като законът изрично предвижда нормотворческата дейност да се извършва от министър.
За издаването на новата Наредба №16-334 от 2007 г., както и за отмяната на действащата дотогава Наредба № 2 за топлоснабдяването липсват, каквито и да било мотиви, посочват още от ВАС. В Закона за нормативните актове има изискване проектите на наредби и закони да имат мотиви. Пропускът на чиновниците да изготвят мотиви към Наредбата е пречка за тълкуването е, като не може да се установи както е наложило издаването на нова Наредба, вместо промяна на съществуващата, посочват от ВАС.
Печалбата на банките гони 1 милиард лева. 918 млн. лв. е печалбата на банките за полугодието, отчете БНБ. Това е cъc117 млн. лв. повече от същия период на миналата година, сочат данните. Активите, които управлява банковата система към края на юни, са за 108,6 млрд. лв., като само през второто тримесечие те са се увеличили с 332 млн. лв.
Кредитирането запазва високите си темпове на растеж и през тази година. Брутният кредитен портфейл на трезорите се е увеличил с 1,4 млрд. лв. до 63,1 млрд. лв.
Най-бързо в сравнение с останалите сектори растат заемите за домакинствата, които са с 568 млн. лв. повече в сравнение с м.г.
Необслужваните кредити пък продължават да се свиват, показват още данните на централната банка. В края на юни брутният им размер е 6,48 млрд. лв , а нетният - 3,19 млрд. лв. срещу съответно 6,71 млрд. лв. и 3,28 към края на март тази година.
Делът на брутните лоши кредити в общата сума на отпуснатите заеми е 7,2%, а на нетните лоши заеми - 3,7%.
Ръст има и при депозитите - те са се увеличили с 316 млн. лв. спрямо същия период на миналата година и вече достигат 91,8 млрд. лв., отчита статистиката на централната банка.
Най-бързо отново растат депозитите на домакинствата, които са с 644 млн.лв. повече в сравнение с юни 2018 г.
Общият размер на пари, парични салда при централни банки и други депозити намалява (с 2,3 млрд. лв. и в края на тримесечието заема 16,6% от общите активи на банковата система.
Ликвидното покритие към 30 юни 2019 г. е 260,6% срещу 289,1% в края на март, показват обобщените данни.
В края на юли ликвидният буфер е 27,8 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци са 10,7 млрд. лв.отчитат експертите на управителя на БНБ Димитър Радев.
Горанов очаква 3,2 млрд. лв. излишък за юли. C 3,2 млрд. лв. излишък хазната ще завърши юли, отчетоха от финансовото министерство.
Основните фактори за очакваното превишение на приходите над разходите за първите седем месеца на 2019 г. са високата събираемост на приходите и свиването на разходите, тъй като по-значителните са концентрирани към края на годината, обясняват от финансите.
Прогнозата им е към юли в държавната хазна да влязат 25,9 млрд. лв., което е с 3, 39 млрд. лв. повече от планираното.
Основният ръст на приходите се дължи на повишената събираемост на данъците, от които са влезли 1,7 млрд. лв. повече.
Към същата дата разходите на държавата се очаква да бъдат 22, 69 млрд. лв. Частта ни от вноската в бюджета на ЕС, изплатена към юли, е 811,9 млн. лв.
Властта се обяви за невинна жертва на хакерската атака. Вместо да признае вината си за изтеклите лични данни на повече от 5 милиона българи, властта се обяви за жертва на хакерската атака. Оставки по висшите етажи на Министерството на финансите, Националната агенция за приходите (НАП) и в правителството няма да има. Заради скандала са уволнени единствено двама IT шефове в агенцията - на звената "Информационна сигурност" и "Информационни технологии". Последва вяло извинение от страна на агенцията към засегнатите.
Директорката на НАП Галя Димитрова, която в разгара на кризата бе в отпуск и отказа да го прекрати, обаче категорично не смята да подава оставка. Нещо повече, прекият й ръководител - финансовият министър Владислав Горанов, определи приходната агенция за жертва и за пореден път защити Димитрова като успешен ръководител. "Ние сме жертва на престъпление. Не съм чул шефът на ЦРУ да напусне след "Уикилийкс", заяви Горанов в сряда пред журналисти в парламента.
В контекста на същия абсурд спецпрокуратурата направи нелепи "разкрития" за хакерската атака - обвиняемите от "Тад Груп" имали сценарий за дестабилизация на държавата, който включвал дори пръскачките за поливане пред парламента.
"Да подам оставка е най-лесното нещо. Министърът на финансите Владислав Горанов иска от мен решения, а не оставка", каза Димитрова, която даде специална пресконференция 16 дни след пробива на личните данни на практика на всички българи. Димитрова отново не пожела да разкрие защо в разгара на кризата не прекрати платения си годишен отпуск и се появи чак две седмици по-късно. "Не съм била на круиз", добави само тя.
Финансовият министър също не вижда причина да "обезглавява" НАП. "Не мисля, че един успешен ръководител на приходната администрация, която заедно с Агенция "Митници" успя да увеличи данъчните приходи с 50% за последните няколко години, заслужава това -дори за такова деяние, което ги превръща в жертва, а не в извършители на престъпление", коментира финансовият министър. И заяви, че отговорността ще бъде понесена от тези, които са пряко отговорни за пропуските в системата.
Толът глътна още 90 милиона лева, преди да е заработил. Националното тоя управление (НТУ) получи допълнителни средства в размер на 89.9 млн. лв. за дейността си. Парите ще бъдат преведени по бюджета на принципала -Министерството на регионалното развитие и благоустройството, под чиято шапка се намира Пътната агенция. Това съобщиха в сряда от правителствения пресцентър след заседанието на кабинета. Новината е донякъде изненадваща, тъй като по принцип се очакваше тол системата да вкарва пари за строеж и поддръжка на пътища, а не да получава средства от хазната.
Парите ще отидат за финансиране на дейността на НТУ, което ще действа като приходна агенция, по думите на председателя на Управителния съвет на агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) Георги Терзийски. За какви точно дейности ще се плаща, не се уточнява. В решението на правителството само се описва точно с какво се занимава звеното. Тол системата трябваше да заработи от 16 август тази година, но заради неясния обхват и спорове за таксите със законови промени стартът й бе отложен за 1 март идната година. От АПИ обаче гарантират, че на заложената по закон първа дата -16 август, ще започнат реални тестове.
В началото на седмицата доскорошният шеф на НТУ и настоящ директор в АПИ Олег Асенов съобщи, че звеното се издържа от наложените санкции. Издръжката на тол полицията изобщо не тежи на бюджета и годишно излиза между 7 млн. лв. и 10 млн. лв., каза още той. Месечните разходи за заплата на назначените към момента 629 служители са 617 хил. лв.
Решението на правителството идва точно два дни след като се разбра, че държавата вече е платила половината сума за тол системата на изпълнителя - групата "Капш". Интересен детайл в случая е, че парите за НТУ и тези, преведени на австрийския консорциум, съвпадат като сума до последната стотинка - точно 89 998 200 лв. Информацията за това, че милионите вече са по сметките на "Капш", е била потвърдена от Олег Асенов пред в. "Капитал".
От пръскачки до застраховки - случаят с НАП вкара държавата в информационен хаос. До истински информационен хаос доведоха няколко брифинги и изказвания около изтичането на данни на НАП, за което е обвинена компанията TAD Group.
Първо от Специализираната прокуратура обявиха, че фирмата е целяла да разклати политическата стабилност по няколко начина. Според обвинението TAD Group е разпространявала информацията от НАП сред медии, като българската "Биволъ" и международните BBC и Reuters, а по-късно обвиниха компанията и в хакване "сървъра" на пръскачките пред Народното събрание. Целта според наблюдаващия прокурор Евгения Станкова е била те да се активират при преминаване на високопоставени лица и гости.
Почти веднага последваха опровержения - от парламента обявиха, че поливането пред Народното събрание става ръчно, а от Столичната община, която се грижи за площите зад парламента, също коментираха, че няма как да са били хакнати сървърите по поддръжката по една много просто причина: такива не съществуват и всичко се случва механично.
В четвъртък трябва да се проведе заседание, на което да се гледа мярката за неотклонение на задържания във вторник собственик на TAD Group Иван Тодоров. От Специализираната прокуратура ще искат то да бъде закрито, а желанието на обвинението е да бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение - задържане под стража. Според прокуратурата причината е, че има шанс Тодоров да се укрие.
Парад на отрицанието...
По-късно през деня се проведе и първата среща на временната парламентарна комисия по случая с изтеклите данни от НАП. Изслушването на представители на НАП, МВР и ДАНС пред народните представители в комисията беше закрито.
Единствената ценна информация от парламента дойде след срещата, когато от ДАНС коментираха, че в службата няма постъпила информация за течове на информация от страна на застрахователни дружества, нито ще има нужда от смяна на лични карти за нито един гражданин (както съобщи и НАП в края на миналата седмица).
Твърденията за допълнителни течове - от застрахователни компании, както и изтичането на 500 хил. имейла от "известна българска платформа за имейли, заедно с паролите", дойдоха от страна на зам. главния прокурор Иван Гешев. Информацията за имейлите вероятно също е грешна.
Потърсени за информация във връзка с твърденията, че е имало изтичане на данни и застрахователна информация от отделни дружества на пазара, от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) коментираха пред "Капитал", че на този етап не знаят дали е имало теч, на какви точно данни и кои дружества са засегнати. Председателят на организацията Константин Велев каза, че е изпратил запитване до специализираните следствени органи с молба или да информират засегнатите компании за вредата, или да изпратят писмо до асоциацията, за да може браншът да получи информация какъв е мащабът на теча, ако има такъв, и да се предприемат мерки за предотвратяване на подобни атаки в бъдеще. До момента няма получен отговор в "Капитал".
Африканската чума вече е в пет ферми, отглеждащи 20% от прасетата в България. Кризата с африканската чума по свинете се разраства със застрашителни размери, като във вторник вечерта и сряда бяха потвърдени два нови случая в промишлени свинекомплекси - в с. Попина край Силистра и с. Българско Сливово край Свищов, в които се отглеждат общо 34 хил. животни. Така заедно с предходните три ферми в Русенско: в селата Николово, Бръшлен и Голямо Враново, за две седмици заболяването се разпространи при над 120 хил. прасета, което представлява 20% от отглежданите в момента индустриално животни, чийто брой според агенцията по храните е малко над 600 хил.
Вечерта бяха потвърдени и първите случаи на заболяването в ловни стопанства- в областите Пловдив и Разград.
В сряда президентът Румен Радев свика среща на институциите покрай кризата с африканската чума и обяви, че ситуацията с нея е само част от "общата кризисна ситуация в страната, свързана и с пробива в НАП, засегнал пет милиона български граждани, и с неизгодните в правно и финансово отношение договори за Ф-16, засягащи в перспектива всички българи, и с набиращи енергия протести за избор на нов главен прокурор и много други теми".
"Всички знаем, че в България недоволните винаги са много повече от протестиращите. Затова е изключително важно в настоящия момент държавата да демонстрира своята отговорност и способност да се справи с африканската чума, защото тя засяга не само животновъдния бранш, а и хиляди българи, които разчитат за своята прехрана на домашните животни, които отглеждат сами", е казал още президентът в началото на заседанието.
Междувременно областните управители по места вече са дали разпореждания за доброволно клане на животните в частни дворове в 20-километровите зони около големите ферми, срокът за което е петък.
Болестта влезе в още две ферми и ловни стопанства
След като през миналата седмица бяха потвърдени три случая на африканска чума в индустриални свинекомплекси край Русе, в последните часове стана ясно, че заболяването е успяло да пробие при още два големи производителя - в свинекомплекс в село Попина, област Силистра, където се отглеждат 17 хил. животни, и свинекомплекс в с. Българско Сливово край Свищов, също със 17 хил. животни, които предстои да бъдат евтаназирани.
В Българско Сливово ферма има дружеството "Биляна", което през 2018 г. регистрира приходи от 18.4 млн. лв. и попада в топ 20 на най-големите животновъди в България.
Сервизи и бакалии фалират най-често. Най-често българинът започва бизнес начинания в търговията или ремонт на автомобил, но и оцелява най-трудно. Делът на нововъзникващите дружества у нас е приблизително постоянен с годините - около 12 на сто от всички компании. Това показва изследването на демографията на предприятията, което Националният статистически институт изготвя веднъж годишно.
През 2017 г. в България са действали 347 730 активни предприятия, което е с 0.1% по-малко в сравнение с предходната. 164 876 от тях, или 47.4%, са с нула наети, 37.6% имат под 5-има служители, а с повече от 10 са 7.8% от компаниите. Същевременно именно в последната група компании са ангажирани близо 70% от работещите българи, и обратното - в групата фирми с нула наети работят едва 6.6% от заетите.
От статистическите данни за времето между 2013 и 2017 г. се вижда, че най-често се създават дружества с предмет на дейност търговия - 42.2%, а най-малък е делът на новоучредените добивни компании - едва 0.1% средно за периода. В същото време и "смъртността" на чисто търговските начинания е най-голяма, а добивните са най-жизнеспособни.
Делът на предприятията, родени през 2012 г. и все още активни пет години по-късно - през 2017 г., е 5.6%. Най-жизнеспособни са предприятията от енергетиката, където оцелелите са 13.6%. Стойността на този показател е най-ниска за компаниите, занимаващи се с недвижими имоти - 4.0%.
През 2016 г. са били закрити 41 611 предприятия, или 11,9 на сто от броя на активните предприятия през същата година, като почти половината от тях са в сектора на търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети.
Бизнес демографията представя данни за броя активни предприятия, броя новородени предприятия, относителния дял на оцелелите предприятия, броя умрели предприятия, както и данни за промяната на заетостта в тях към определен момент.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро