Как се съхранява произведеното от Росатом и платено от българската държава оборудване за втората АЕЦ на площадката край Белене. Снимка: БГНЕС

До 19 август се очакват кандидати да инвестират в АЕЦ „Белене", обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в сутрешния блок на БНТ. Тя очаква максимален брой инвеститори да потвърдят желанието си за участие в проекта. В Туркменистан, където придружаваше премиера за участие в Първия икономически каспийски форум, е било потвърдено официално, че руската компания „Росатом", която е доставчик на оборудването (съхранява се на площадката на АЕЦ „Белене"), ще участва в конкурса за инвеститор на втората българска атомна централа.

Процедурата

На въпрос дали може да има реакция от страна на Европейската комисия (ЕК), ако „Росатом" спечели този проект, Петкова отговори: „Не, не смятам, че ще има подобна реакция. Както знаете, процедурата, която ние разработихме, е публична, прозрачна, публикувана беше в официалния вестник на ЕС. Съдържа съответните критерии, изисквания за абсолютен равен достъп на всички желаещи да участват в този тип процедура."

По думите на енергийния министър са спазени абсолютно всички изисквания на европейското законодателство в областта на атомната енергия. Петкова посочи, че страната ни е готова да предостави на ЕК всяка информация, която тя поиска. След 19 август, когато станат известни заявилите желание за участие компании, ще се изготви кратка листа и комисия ще реши с кои компании да води преговори.

„За нас е важно да успеем да реализираме нашата идея за осъществяване на проекта АЕЦ "Белене", защото той ще бъде необходим и от гледна точка на енергийната сигурност на страната в следващите години", допълни министър Петкова.

Преди това, на 7 юни, Народното събрание със специално решение възложи на министъра на енергетиката да възобнови действията по търсене на възможности за изграждане на АЕЦ "Белене" съвместно със стратегически инвеститор на пазарен принцип (без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията) и без предоставяне на държавна гаранция чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ "Белене" в отделно дружество.

Според решението, до 31 октомври енергийният министър трябва да предприеме действия за разработване на процедура за избор на стратегически инвеститор и да предложи възможности за структурирането на проекта. На практика правителството прехвърли контрола по процедурата на Народното събрание, тъй като Теменужка Петкова беше задължена да информира депутатите периодично за предприетите действия и резултатите от преговорите. Освен това, на Министерския съвет бе препоръчано да предприеме действия да се отмени решението за спирането на АЕЦ "Белене". Да припомним, че на 28 март 2012 г. 41-то Народно събрание потвърди взетото преди това решение на правителството на Борисов за спирането на проекта.

След гласуването Теменужка Петкова отхвърли някои твърдения, че с решението си парламентът е бламирал енергийния министър. "Не сме в хипотезата да решаваме необходима ли е на България нова ядрена мощност. Такова решение е взето отдавна и никога не е било отменяно", подчерта в кулоарите на парламента Теменужка Петкова. От парламентарната трибуна тя каза, че с решенето си парламентът е потвърдил желанието, намерението и политическата воля да се търси решение на въпроса, свързан с проекта АЕЦ "Белене", припомни, че този въпрос стои на дневен ред от близо 37 години.

В задължителните условия на конкурса е записано, че кандидат-инвеститорът ще е задължен да използва произведеното оборудване, да бъдат използвани всички издадени лицензи, да не се променя по никакъв начин дизайнът на оборудването, да се придържа към одобрения проект от Европейската комисия през 2007 година.

Най-висока оценка ще получи онзи инвеститор, който предложи участие на над 30% български фирми. Всеки кандидат, който предложи по-висок дял, ще има и по-висока оценка при следващото участие в конкурса, обясни Петкова.

Проектът

Началото е поставено през 1981 г., когато Министерският съвет утвърждава площадка за изграждане на втора атомна електроцентрала в България на р. Дунав, източно от гр. Белене. През същата година започва подготовка и инженерно усвояване на площадката за строителството на АЕЦ „Белене". Девет години по късно, през 1990 г. Бюрото на Министерски съвет разпорежда ограничаване строителството на централата и през 1991 г. се спира изграждането на АЕЦ „Белене".

Според решението на парламента от тази година, българската страна ще участва в проектната компания, екплоатираща АЕЦ „Белене" с апортна вноска на активите, в това число - лицензираната площадка, наличното оборудване, издадените решения, разрешение, лицензи и други документи, свързани с проекта. В условията към поръчката, публикувана в официалния вестник на ЕС, са заложени редица условия с цел максимална защита на имуществения интерес на българската страна.

По отношение на стойността на проекта, изграждането не трябва да надвишава 10 млрд. евро, колкото е оценката на Българската академия на науката и консултанта HSBC, а максималният срок за реализация до 10 години. В интервюто си за БНТ в сряда, Теменужка Петкова припомни, че досега са инвестирани 3 млрд. лева на българските данъкоплатци в проекта.

Кои са известните досега кандидати

Преди два дни в Туркменистан, където придружаваше премиера Борисов, Теменужка Петкова обяви, че досега са известни четирима кандидати, които по някакъв начин са изразили интерес към проекта. Това са руската „Росатом", китайски консорциум начело с Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), френски консорциум между "Електрисите дьо Франс" и „Веолия" и американската „Дженерал Електрик".

Интерес има заявен и от френската "Фрамоатм", но по-късностана ясно, че компанията иска да участва само като доставчик на оборудването. За подобно участие „Фраматом", трябва да се договори със спечелилия търга за инвеститор.

Руската „Росатом", която е конструктор на АЕЦ „Белене" и производител на оборудването за централата, през цялото време, откакто се заговори, че се възражда проектът за втората атомна, винаги са заявявали интерес да участват чрез дъщерната си компания „Атомстройекспорт".

Държавната Китайска национална ядрена корпорация (CNNC) още през 2017 година изрази намерението си да участва в проекта като инвеститор, което беше потвърдено и преди седмица , Категоричното искане на китайците, обаче, е да получат държавна гаранция за изкупуването на произвежданата електроенергия, но такава няма в документите за процедурата за избор на инвеститор, което поставя под въпрос участието на CNNC. Според източници на Медиапул, представители на китайската държавна компания са били в София в началото на миналата седмица и по неофициална информация са готови с изискваните от тях документи за участие в процедурата за стратегически инвеститор.

Първият известен кандидат още през 2016 година беше френският консорциум френски консорциум между "Електрисите дьо Франс" и „Веолия" (концесионер на Софийска вода). 85% от собствеността на електроенергиен доставчик „Електрисите дьо Франс" е на държавата и във Франция операра 58 ядрени реактора. През 2015 г. енергийният гигант купи специализираната в ядрената енергетика „Арева", която беше част от консорциума, в който влизаше руската „Атомстройекспорт" и немската „Сименс" и който трябваше да строи АЕЦ „Белене".

Американската компания "Дженерал електрик" изпрати писмо в края на декември 2018 г. до Министерството на енергетиката за намерение да участва като потенциален инженер на проекта за АЕЦ "Белене" и доставчик на оборудване в турбинна зала. Дали този интерес е реален ще стане ясно, когато приключи процедурата за избор на стратегически инвеститор и по точно на 19 август, когато е крайният срок за подаване на оферти.

Още по темата:

Как ще се избира инвеститор за АЕЦ „Белене" решава парламентът

Русия потвърди интереса си към проекта АЕЦ „Белене"

Министърът на енергетиката започва да търси инвеститори за АЕЦ „Белене"