Снимка: Pixabay

Колко българи търсят препитание далеч от родното място, но остават да живеят в него? Отговорът на този въпрос става все по-актуален през последните години, заради разликата в заетостта и предлагането на нови работни места в различните региони на страната. Съществено фактор е и заплащането на труда.

Колко са българските работещи мигранти

Последното проучване по темата от „Евростат", което обхваща заетите между 20 и 64 години, отрежда на България сравнително ниско ниво на трудова мобилност. Около 1.2% от всички наети по трудово правоотношение в България пътуват извън местата където живеят всеки ден, за да работят. Като се има предвид, обаче, че тенденцията за Европейския съюз, където броят на наетите, които пътуват до работното си място, което е извън населеното място, в което живеят, се увеличава, а в някои региони достига до 61% от наетите, в България също ще има промяна в посока на нарастване.

Една от тях е Мая Тошева от Мездра, която всеки ден пътува с влак за София, за да отидат на работа. "Свикнахме, друг вариант няма като ни съкратиха от работа, трябваше да търсим някъде да работим.. А време остава ли ви за семейството, за близките хора? Много малко, ние сме уморени от път", разказва Мая Тошева в репортаж на Нова телевизия.

Същото прави и Петя Пилякова от Враца "Например снощи съм се прибрала в 22.30 часа, заради закъснението на влака. Иначе по принцип 21.40 ч. пристига във Враца. Имам време само за сън, но дори и затова не остава време", споделя жената пред телевизионната камера.

И двете жени живеят в най-засегнатия от вътрешно мигрантската вълна - Северозападния, където 3.9% от заетите всеки ден пътуват да друго населено място, за да работят. Това означава, че 10 346 души губят най-малко по 4 часа в пътуване до работното място или общо за работа и пътуване отделят повече от половината денонощие.

Колко са работещите мигранти в България

Окончателни данни на Евростат за 2018 година.

Работещите мигранти със сигурност са повече, отколкото отчита Евростат", тъй като много от наетите работят по временни трудови, много често и без такива.

Заетост и трудова миграция

Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за заетостта през второто тримесечие на 2019 година, общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3 262 800 души или 54.7% от цялото население на страната, от които 1 733 200 мъже (60.5% от всички мъже в страната) и 1 529 700 жени (49.2% от всички жени). В сравнение с 2018 година, броят на заетите нараства с 110 100, тъй като окончателните данни на НСИ за 2018 година показват, че наетите са били 3 152 700 души (52.4% от цялото население). От тях мъжете са 1 685 300 (52.5%), а жените 1 467 300 (46.5%).

Това означава, че и броят на трудовите мигранти ще се увеличи през 2019 година. Още повече, че в регионите, където трудовата миграция е най-малко се предлагат повече нови работни места и обратно, в регионите с по-голяма трудова миграция новоразкритите работни места са по-малко.

Заплатата като фактор за трудовата миграция

Има и още един фактор, който допринася за нарастването на трудовата миграция - размерът на работната заплата. И въпреки че НСИ не публикува подобна информация, според различни източници най-висока е средната заплата в София. Затова и двете жени от Мездра и Враца, предпочитат да пътуват всеки ден до столицата.

Като се има предвид, че общинитe c нaй-виcoĸa cpeднa зaплaтa в Бългapия нe ca гoлeмитe oблacтни цeнтpoвe, а населени места, в ĸoитo имa мнoгo гoлeми paбoтoдaтeли - oбиĸнoвeнo в eнepгeтиĸaтa и дoбивнaтa пpoмишлeнocт, а през последните две години и в търговията и логистиката. Затова не е учудващо, че най-високата средна заплата за 2017 г. е регистрирана в община Челопеч - 2 178 лева, тъй като там има двама големи чужди инвеститора - Дънди прешъс металс и „Аурубис", а преди месец кметът на общината инж. Алекси Кесяков обави, че преговори с китайски компании за изграждане на предприятие за производство на акумулаторни батерии за електромобили.

Според анализа на икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев (посочихме, че НСИ не предоставя такава информация, само при поискване), на базата на данни за 2017 година, следващата община с най-голяма средна заплата е Козлодуй - 1790 лева, което също е логично защото на нейна територия е АЕЦ „Козлодуй". Следват Раднево и Гълъбово, където са най-големите компании в енергетиката, със средни заплати от съответно 1657 лв. и 1610 лв. Веднага след тях е Девня - с 1442 лв. средна заплата (център на химическата индустрия).

Къде са най-много заетите

През второто тримесечие от всички заети 3.6% (116 500) са работодатели, 6.5% (213 400) - самостоятелно заети лица (без наети), 89.3% (2 912 600) наети лица, и 0.6% (20 400) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2 217 500 (76.1%) работят в частния сектор, а 695 100 (23.9%) - в обществения.

През второто тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата e 1 260 лв. и нараства спрямо първото тримесечие на 2019 г. с 4.3%. Четирите основни икономически дейности, където номинално заплатите са най-високи, потвърждават тенденцията за трудовата миграция. Според последните данни на НСИ това са:

„Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения" (3 053 лева);

„Финансови и застрахователни дейности"(2 174 лева);

„Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" (2 048 лева);

„Добивна промишленост" (1 815 лева).

Държавата насърчава трудовата миграция

Реално държавата насърчава трудовата миграция, като стимулира хората без работа да пътуват в друго населено място като им плаща част от разходите за път. Ако разстоянието е над 50 км се дава и друга възможност. Още по-големи са сумите за подпомагане, ако лицето се премести да живее в друго населеното място, където е неговата месторабота. Месечно може да получи до 200 лева за детска градина, детска ясла, квартира.

Заради недостига на квалифицирана работна ръка, работодателите също стимулират трудовата миграция, но те предпочитат да осигуряват транспорт от и до близки населени места.

Как е в Европейския съюз

През 2018 г. сред 220 милиона заети лица на възраст 20-64 години в Европейския съюз 18.3 милиона, което се равнява на 8.3% от заетите, пътуват от един регион в друг в рамките на държавата си на пребиваване.

Най-високият процент на регионални пътувания през 2018 г. е регистриран в Белгия и Обединеното кралство, където повече от едно на всеки пет (21% от заетите) лица, пътуват до работното си място, което е в различен регион. Следват Холандия (17%), Дания, Германия, Литва, Унгария и Австрия (около 10%).

Регионите с най-висок дял на пътуванията са в Лондон: Външен Лондон - Юг (61% от заетите в този регион), Външен Лондон - Изток и Североизток (59%), Вътрешен Лондон - Изток (53%), Външен Лондон - Запад и Северозапад (48%), следван от провинция Брабант Валония в Белгия (47%).

Още по темата:

Изпреварват ли доходите нарастването на разходите в България?

20 000 българи не работят "по семейни причини" и са на социални помощи

Как се реализират българските студенти на пазара на труда