Снимка: Архив infostock.bg
Огън по глиганите, изкомандва министър Танева. Ловните дружини ще трябва да убият 81 000 от общо около 98 хиляди диви прасета, за да подпомогнат ограничаването на епидемията от африканска чума. Това заяви земеделският министър Десислава Танева пред "Труд". Всяка ловна дружинка ще има план за изпълнение за това колко животни трябва да бъдат унищожени, като в различните райони броят им ще е варира, според разпространението на животните. Опитът на други европейски страни, които от години си борят с вируса показва, че дори без тези мерки за около 5 години, популацията на диви свине почти напълно изчезва при епидемия. В същото време през този период се заразяват домашни животни и има загуби за производителите.
Предписанията на Световната организация за здраве на животните изискват популацията на животните да е максимум 0,3 на сто хектара. В момента по официални данни у нас при 11 милиона хектара ловна площ този коефициент е 0,9. Затова и се налага намаляване на популацията до около 17 000 глигани за цялата страна. До момента са изградени 400 капана и са унищожени около 1600 прасета, като има 44 случая на заразени глигани.
Според ловджии, обаче, дори да бъдат отстреляни посоченият брой диви свине и всяка дружинка да изпълни нормата си, пак има риск глиганите у нас да останат повече от това, което препоръчват здравните норми. Причината е, че някои от стопанствата и дружините, които подават информация към Изпълнителната агенция по горите, укриват част от бройката на дивите прасета, за да увеличат нерегламентирано възможностите си за лов през сезона. Така по прогнозни данни дивите свине у нас трябваше да са около 110 000, но при таксацията броят им е 98 000. През 2018 г. са отстреляни близо 30 000 диви прасета, докато през тази ще трябва да бъдат убити близо 3 пъти повече.
65% от хората у нас резервират онлайн ваканцията си. 65% от българите си резервират почивката по интернет. Това показва изследване на Евростат. По този показател страната ни се нарежда на последно място в Европейския съюз. Пред нас са дори румънците, там запазилите почивка онлайн са 71 на сто.
Средно в ЕС към началото на 2018 г. повече от четири пети (85%) от всички лица в съюза, на възраст между 16 и 74 години, са запазили хотел именно чрез мрежата.
9 от 10 лица в Дания, Люксембург, Холандия, Обединеното кралство, Финландия, Германия и Швеция са резервирали ваканцията си онлайн.
Едва 11 на сто от населението на Европейския съюз никога не е използвало интернет, като този дял е спаднал на една трета от нивото му през 2008 г„ когато е бил 33%.
България, заедно с Румъния, е на опашката по дял на жителите, които поръчват или купуват стоки по интернет. Едва 20 на сто от нашенците и съседите са закупили стоки и услуги онлайн. За сравнение три четвърти от хората в Германия и Швеция са поръчали или закупили стоки или услуги през интернет през 2018 г. и този дял е най-висок в Холандия (80%), Обединеното кралство (83%) и Дания (84%).
Дания, Швеция, Холандия, Люксембург и Обединеното кралство са водещи по дял на населението, използващ мобилен интернет.
МВФ поиска премахване на възрастовото ограничение за директор заради Кристалина Георгиева. Международният валутен фонд (МВФ) съобщи вчера, че неговият Изпълнителен съвет е препоръчал да отпадне възрастовата граница за управляващия му директор. Това е необходимо, за да може Кристалина Георгиева, която е номинирана от Европейския съюз за поста, да бъде одобрена, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
24-членният Изпълнителен съвет на МВФ препоръча промяната да бъде утвърдена от Управителния съвет на МВФ, включващ представители на всичките 189 страни членки на Фонда. Така МВФ ще последва примера на Групата на Световната банка, в която няма възрастово ограничение.
Сега правилата на МВФ изискват управляващите директори да бъдат под 65 години, когато встъпват в длъжност и не могат да продължат да я заемат след като навършат 70 години. Георгиева, която си взе отпуск като главен изпълнителен директор на Световната банка, навърши 66 години миналата седмица, посочва Ройтерс.
Засилени мерки за сигурност по летищата в страната след вчерашните бомбени заплахи. Засилени мерки за сигурност има на летищата в София, Пловдив, Варна и Бургас след вчерашните бомбени заплахи. Те бяха изпратени до летища и няколко медии по имейл, включително до "24 часа" и БНТ.
Сигналът за бомба на Летище София - Терминал 1, е получен в 09:20 ч. Проверката е приключила, потвърдиха от МВР. Не се наложила евакуация на хора, като няма и прекъсване на полети.
Евакуация се наложи на пътници на Летище Пловдив след полученото предупреждение за бомба малко след 10:30 ч.
Фалшиви сигнали за бомби имаше и в няколко медии в столицата. Служителите на Националната телевизия бяха евакуирани за 3 часа.
По информация на МВР вчера подобни съобщения са били разпратени и в други държави от ЕС. Схемата е била същата - сигналите са били до летища и медии.
Във връзка с получените сигнали от отдел „Киберпрестъпност" при ГДБОП са извършени проверки и е установено, че за изпращане на заплашителните съобщения са използвани анонимизиращи интернет ресурси и услуги на доставчици на електронни съобщения извън територията на България.
Вместо да затяга, НАП улеснява достъпа до личните данни. И след грандиозния скандал с изтичането на личните данни на милиони български граждани Националната агенция за приходите продължава да се отнася лежерно към сигурността на системите си. Така например здравноосигурителният статус на всеки български гражданин може да бъде проверен без проблем, ако се знае неговият ЕГН. Това е така, защото вторият задължителен идентификатор, който би трябвало да затрудни узнаването на тази информация, е... рождената дата на съответния човек.
За тази слабост в системата на НАП вчера разказа членът на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Веселин Целков. Оказа се, че още преди теча на данни КЗЛД е дала указание на НАП да се въведе втори идентификатор, освен ЕГН, за търсене на информация в масивите й. Противно на всякаква логика, от приходната агенция решили, че най-добре е вторият идентификатор да бъде рождената дата. „Отидохме на проверка, защото помислихме, че това е недоразумение или че изпълнителният директор на НАП е бил подведен. Оказа се, че това е мнението на експертите в НАП. След като вие си мислите, че рождената дата може да бъде втори личен идентификатор след ЕГН-то, тогава естествено може да се направи изводът за експертното знание...", коментира Веселин Целков, цитиран от БНР.
Допреди няколко години беше възможно да се направи справка за здравноосигурителните права единствено с трите имена. На практика това позволяваше да се разбере дали някой си е плащал здравните осигуровки и дали има непрекъснати здравни права, стига името му да е достатъчно специфично. След няколко скандала бяха направени промени и първо се добави ЕГН. Очевидно и това се е видяло недостатъчно на КЗЛД, която е дала указание за въвеждане на втори идентификатор. Така се е стигнало до добавянето и на рождената дата. Това изискване е повече от абсурдно, тъй като от първия идентификатор изключително лесно можеш да изведеш и допълнителния, което го обезсмисля.
Половината българи винят държавата за неблагополучията си. 30 години след падането на тоталитарния режим, което позволи на българите да поемат отговорността за собствения си живот, повечето хора у нас продължават да винят държавата за проблемите си. Така смятат 46% от анкетираните в проучване на „Галъп", посветено на отношението на българите към обществените авторитети. Изследването е представително, проведено е в периода 2 - 9 август 2019 г.
Положителното е, че 42 на сто от интервюираните са по-склонни да гледат към себе си, стане ли въпрос за собствените им неблагополучия. В тази група влизат най-младите - между 18 и 25 години, т е. родените след 1989 г. Сред по-малко критичните към държавата са и привържениците на властта. „Вероятно с възрастта нарастват поводите да виним държавата, а и обективната вярност на това обвинение", предполагат социолозите.
Съвсем недвусмислено българите демонстрират, че изпитват силно недоверие към законността. Цели 68% смятат, че е по-важно нещата в живота да са справедливи, отколкото да бъдат по закон. Мнението се подкрепя от различни демографски групи. „Ясно личи, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво усещане за здрав разум, отколкото на законовите детайли", коментират изследователите. От проучването обаче не става ясно какво всъщност разбират българите под справедливост, както и защо смятат, че законност и справедливост не съвпадат.
НКЖИ пак дава милиони на фамилията на осъдения депутат от ДПС Илия Илиев. Любимците в държавните поръчки рядко се променят, дори и да има доказано нарушение. Такъв "устойчив" стил има държавната Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). На 15 август тя е сключила договор за над 9 млн. лв. по търг за доставка на релси с дружеството "Юнайтед пропърти груп". Фирмата не е известна, но пък е свързана с известно лице - фаворит на НКЖИ.
Компанията победител е собственост на 21-годишния Христо Янков, а отскоро неин управител е баща му - Йордан Илиев. Първият е племенник, а вторият е брат на бившия депутат от ДПС и председател на ромската партия ДРОМ Илия Илиев.
Преди няколко години фирми, свързани с Илия Илиев, печелеха поръчки на НКЖИ за ремонти на жп участъци, пострадали от бедствия, които после държавата сама извършваше. Впоследствие прокуратурата поиска имунитета на Илиев заради разследване за длъжностно присвояване в особено големи размери именно заради железопътни търгове. Илиев получи двегодишна условна присъда с петгодишен изпитателен срок за източване на над 3 млн. лв. от поръчки на НКЖИ през март тази година.
Явно обаче е минало достатъчно време и Илиев се завръща в бизнеса с поръчки на железниците. Но през роднини.
Търгът си има любимец
Въпросният търг за доставка на релси е обявен през февруари тази година и е с две позиции, съответно за 9.12 млн. лв. и 2.8 млн. лв. с ДДС, като се явяват общо три кандидата.
"Ейч ай ти България" и "Инфра комерс" са другите две дружества, подали оферти. Първата фирма е подразделение на германската HTI Group и има опит в доставките на тръби за различни ВиК дружества в страната, а второто е дъщерно дружество на строителната компания "Трейс". Всички кандидати са подали оферти и за двете позиции, като цената е била единствен критерий за оценка на офертите.
В търга е имало изискване за опит с доставка на релси - поне 1150 тона за последните три години. Не е ясно кога "Юнайтед пропърти груп" е придобила този опит, тъй като според справка в регистъра на Агенцията по обществени поръчки (АОП) е печелила само ВиК търгове, както и една поръчка на Национален парк "Рила". Но нито една за релси.
Нова частна болница ще има в Габрово. Компанията - собственик на частната болница "Св. София" в София, успя да преодолее мораториума от две години за строеж на нови клиники и ще отвори нова частната болница в Габрово - "Свети Иван Рилски Габрово". Собствениците са семейството лекари Христо и Валентина Мазнейкови и днес проектът получи одобрението на правителството.
Проблемът, обаче е, че болницата няма да разполага със 107 легла, какъвто е бизнес планът й, а правителството е разрешило само 47 легла и отделения по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия, кардиология, нефрология, физикална и рехабилитационна медицина и образна диагностика.
Отделно от това, от здравното министерство изтъкнаха, че министърът се е позовал в доклада си на писмо от здравната каса, според което в Габровска област няма повече нужда от нови легла за болнично лечение и тя не предвижда да сключи договор с новата болница. Ако здравната каса не преразгледа решението си, новата клиника ще трябва да разчита само на частни плащания.
Конкуренция
На територията на областта в момента работи една държавна областна болница в Габрово, две общински многопрофилни болници - в Трявна и Севлиево, две специализирани белодробни болници в Габрово и Трявна и регионален хоспис в Дряново. Частна болница в района няма. Населението на областта е 110 хил. души.
Новата болница планира да сключи договор със здравната каса, а освен това да има приходи от клинични проучвания, допълнителни медицински услуги, включително и заплащани от пациентите и отдаване на имущество под наем. В бизнес плана й е заложено приходите й да бъдат над 3.2 млн. лв. от 2020 г. нататък.
Винетка за 40 метра между два града. Жителите на Горна Оряховица и Лясковец, които ги разделят 40 метра тротоар, трябва да плащат винетки, за да пътуват между двата града.
До абсурдната ситуация се е стигнало след въвеждането на новата система, която вече използва електронни стикери. Кметове искат да се разгледа обхватът на винетната система, за да могат гражданите им да карат по тях без винетка и да се избегнат подобни казуси.
Темата стана актуална след спора между столичното кметство и Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) дали трябва да се изисква стикер за преминаване през Северната скоростна тангента в рамките на София. Стигна се до намесата на премиера Бойко Борисов, който обяви, че жителите на северните столични квартали и близките села ще могат да ползват тангентата без винетка, но общината трябва да се погрижи за нейната поддръжка.
Между градовете Горна Оряховица и Лясковец, разделени с тротоар, разстоянието между табелите на двата града е под 40 крачки. Въпреки това обаче за да стигнат от единия до другия град хората трябва да си купуват винетка, тъй като тези 40 метра са част от второкласен път. Доста абсурдно е положението и с живеещите в Лясковец, които работят във военния завод „Аркус". В продължение на дълги години табелата за край на града беше изнесена чак след района на завода, който се намира на повече от километър след последните къщи на града. След това обаче табелата бе преместена на стотина метра от града. По този начин всички лясковчани, работещи в завода, а те са над 70-80%, сега са принудени да си купуват винетки за да отидат на работа.
Още от статията на Монитор
https://www.monitor.bg/bg/a/view/vinetka-za-40-metra-mejdu-dva-grada-173529
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро