Снимка: Архив infostock.bg
0% доходност за депозити на фирми. Лихвите по новите фирмени депозити в евро намаляха до средно ниво от 0%, обявиха от БНБ. Така за първи път през август средното ниво на лихвите намаля дотолкова, че спестяванията на бизнеса в банките носят нулева доходност.
Причината за това е, че редица банки събират такса „съхранение" за големи суми по сметки на търговски дружества. Например една от големите банки в страната предлага нулеви лихви по всички срочни депозити на фирми, с изключение на тези в долари. Наред с това банката събира такса за съхранение на парични средства на бизнеса в размер на 0,6% на годишна база върху горницата над 3 млн. лв. Като тази такса се плаща, както по разплащателни, така и по депозитни сметки. Оказва се, че фирмите с големи суми налични средства трябва да плащат на банката, за да държат парите си в нея.
Друга банка в България събира такса „съхранение" от 0,6% за суми над 10 млн. лв, както по разплащателни сметки, така и по депозити, а в същото време лихвите по депозитите за големи суми са по договаряне. Друга банка пък събира такса от 0,6%, ако сумата във сметката на фирма е над 1 млн. лв., но това важи само за разплащателни сметки, а не за депозитни. На пазара в страната обаче има и сравнително добри лихви от 0,35% за едногодишните и 0,7% за 36-месечните левови фирмени депозити.
Докато лихвите по депозитите намаляват, заемите за домакинствата, както и повечето кредити за бизнеса поскъпват. Годишният процент на разходите (ГПР), който включва освен лихвите и всички такси и комисионни, по левовите потребителски кредити за граждани през август нараства до 10,44%, при 10,31% за предходния месец. По потребителските заеми в евро ГПР се увеличава до 4,34%, при 3,98% за юли.
Срива се износът на български плодове и зеленчуци. Износът на български плодове и зеленчуци се срива, показват данните на Министерството на земеделието, храните и горите.
За първите шест месеца на тази година от страната ни са експортирани 22,1 хиляди тона зеленчуци, което е с над 20 на сто по-малко от количествата, изнесени за същия период на миналата година. При плодовете спадът е с 13,3%, като от януари до юни зад граница са реализирани 26,3 хиляди тона български пресни плодове.
Тотален превес на вноса над износа на плодове и зеленчуци, показват още данните на земеделското министерство. За първите шест месеца на тази година у нас са внесени над 160 хиляди тона пресни зеленчуци, а са изнесени осем пъти по-малко -22 хиляди тона. При плодовете разликата е близо 9 пъти.
Най-голямо намаление има при експорта на бобови зеленчуци. Те са намалели с 4,6 хиляди тона или с над 56% за година. Близо двойно по-малко са и количествата сладка царевица, които сме изнесли - едва 2,2 хиляди тона от януари до юни 2019 г.
Спад се отчита и при износа на тикви - със 17,3 на сто, на патладжани - с 18% и домати - с 19,3 на сто. Същевременно обаче над седем пъти е нараснал експортът на български лук и шалот. От страната ни са изнесени и повече гъби, краставици, зеле и картофи - като количествата се увеличават с между 5,4% и 88,6% за година.Почти 60 на сто или 14,7 хиляди тона от изнесените плодове са всъщност реекспорт на цитруси, които не се произвеждат у нас, обясняват от земеделското министерство. В рамките на периода, съществено понижение се отчита и при износа на дини - с 1,1 хил. тона или с 13,6%, следван от този на кайсии, черупкови плодове и праскови.
Дъpжавата отказа да поеме първите 3 дни болнични, бизнесът също. Решението - никой да не плаща? Държавата категорично отказва да плаща първите 3 дни болнични, но иска реформа, за да се спрат злоупотребите.
Бизнесът също не иска да продължават да са за негова сметка и оказва натиск за промяна още с бюджет 2020.
Идеята, сложена на масата за преговори, е да се въведе период на изчакване от 1 до 3 дни, в които никой да не плаща болничните. Това обаче да не важи при тежки заболявания -онкологични, тежки хронични, при операция и пр.
Този вариант за реформа предлагат от Асоциацията на индустриалния капитал в България , която се превърна във флагман на бизнеса по този спор.
От АИКБ сочат практиката в ЕС - в близо половината страни членки първите 1 до 3 дни от болничните не се плащат от никого, за да се избегнат злоупотреби.
Агенцията за приватизация с ново име, поема държавните фирми. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол се преструктурира в Агенция за публичните предприятия и контрол. Това решиха депутатите с окончателно приемане на Закон за публичните предприятия в четвъртък.
В първоначалния вариант в агенцията за приватизация трябваше да се влее тази за инвестиции и да има нова мегаагенция. По предложение на Десислав Чуколов от "Атака" тези текстове отпаднаха.
Изпълнителният директор на новата агенция ще се отчита пред Министерския съвет и работи под надзора на министър-председателя или на определен от него заместник, предвиждат още текстовете.
Според промените членове на изпълнителния съвет задължително трябва да имат висше образование - магистър, както и поне 10 г. професионален опит в областта на финансите, държавното управление или реалния сектор на икономиката, от които най-малко 3 години на ръководна длъжност.
С промените се въвежда и изискване за минимален процент независими членове в бордовете и в надзорните съвети на публичните предприятия. Те трябва да са поне една трета, но не повече от една втора от състава. Независимите членове не могат да бъдат служители в публичното предприятие или акционери в него.
Забранява им се и да имат търговски отношения с предприятието или да участват във фирма, която има бизнес с публично дружество.
За такива се считат търговските дружества с над 50% държавно или общинско участие, както и дъщерните им компании.
По време на гласуването депутатите решиха да изкарат Българската банка за развитие от обхвата на публичните предприятия.
България остава в Топ 5 на ЕС по отпаднали от училище деца. Миналата година за първи път от 6 г. насам ЕК отбеляза намаление в дела на преждевременно напусналите обучение млади хора между 18 и 24 г. - от 13.8% през 2016 г. на 12.7% през 2017 г. За 2018 г. обаче процентът остава същият -12.7% преждевременно прекъснали образованието си. До 2020 г. България си е поставила за цел да сведе този дял до 11%. "Твърде ранното напускане на образователната система без подходящо образование и умения е особено проблематично сред ромите и в селските райони, където бедността е на по-високи равнища, а качеството на образованието обикновено е по-ниско. То също така представлява проблем от гледна точка на пазара на труда предвид нарастващата нужда от висококвалифицирани работници и намаляването на населението в трудоспособна възраст и на учащото население", констатират наблюдаващите.
За поредна година докладът констатира влошаване на обхвата на децата до 7 г. в предучилищна подготовка в България - от 86.5% през 2017 г. на 83.9% през 2018 г. при средно за ЕС 95.4%. По отношение на лицата между 30 и 34 г. с висше образование сме се подобрили - процентът им се увеличава от 32.8% през 2017 г. на 33.7% през 2018 г., но въпреки това резултатите са далеч от националната цел да имаме 36% висшисти в тази възраст и от средния процент за ЕС, който е около 40%. Участието на възрастните българи в процеса на учене през целия живот бележи слабо увеличение от 2.3. на 2.5%, но продължава да бъде значително под средното за ЕС от 11.1 %.
Образователната система в България все още е недостатъчно финансирана, въпреки че публичните разходи за образование се увеличават. "През 2017 г. общите бюджетни разходи в България за образование се повишиха с 8% в реално изражение в сравнение с предходната година, като се равняват на 3.6% от БВП. Въпреки това подобрение публичните разходи за образование са все още сред най-ниските в ЕС и са значително под средната стойност за ЕС от 4.6%", пише още в доклада. В него се алармира и че "образователната инфраструктура спешно се нуждае от модернизация". "Съществуват значителни различия по отношение на качеството на учебните заведения, като по-бедните общини са поставени в особено неблагоприятно положение. В училищата често липсват основни съоръжения или оборудване, а освен това те не разполагат с лаборатории или спортни съоръжения. В допълнение поддържането на подходящо отопление през зимата е предизвикателство в редица училища в по-бедните общини.
Българя се кани да замести "Фолксваген" с "Хюндай". Интригата около избора на завод за автомобили на "Фолксваген" е на път да се реши буквално до дни. Германският автомобилен гигант в момента финализира преговорите с Турция, съобщи "Ханделсблат". Пред журналисти представителят на завода Андреас Тостман заяви, че преговорите с Турция се намират в заключителен етап и най-късно до две седмици ще бъде оповестено решението.
Става въпрос за окончателното оформяне на споразумението и за подготовката му за подписване. На въпрос дали се преговаря и с други партньори, Тостман заяви, че в момента са концентрирани върху споразумението с Турция. Предвижда се автомобилният концерн "Фолксваген" да строи новия си завод близо до турския град Измир.
Нееднократно в последните седмици и премиерът, и министри изтъкваха, че страната ни още е в играта за привличането на инвестицията на "Фолксваген". Все още не е ясно дали битката е загубена, но в очакване на финалното решение се появи идея за нова инвестиция.
От Южна Корея икономическият министър Емил Караниколов обяви в четвъртък, че страната ни е готова да подкрепи бъдещи корейски проекти у нас особено в областта на автомобилостроенето, електрониката и електрооборудването. Ще се подкрепят и високотехнологични и иновационни производства. Караниколов е част от делегацията начело с Бойко Борисов, която е на тридневно посещение в Сеул. "България се ангажира да развива иновативни производства с висока добавена стойност. Икономическата ни политика е фокусирана върху разширяването на различни сектори като информационни и комуникационни технологии, екологични технологии и иновации", каза той, цитиран от пресцентъра си.
Сеул иска участие в горенето на боклука на София. Южна Корея иска да участва в проекта на Столичната община у нас за изграждане на RDF гориво от битови отпадъци. Това стана ясно след среща на премиера Бойко Борисов с неговия колега Ли Нак Йон в азиатската столица Сеул, където българският министър-председател е на официално тридневно посещение.
От думите на Ли Нак Йон стана ясно, че именно той е помолил Борисов корейски фирми да участват в проекта. Цялата стойност на инсталацията е 157 млн. евро и е предвидено да бъде на площадка на ТЕЦ „София" в района на Централна гара. През май миналата година Столичният общински съвет одобри теглене на заем от европейска банка за 67 млн. евро за изграждане на инсталацията, която е част от третата фаза на Интегрирания проект за управление на отпадъците в София. В момента заради липсата на инсталация за оползотворяване на RDF общината плаща 5 млн. лв. годишно на циментови заводи в страната за извозването му.
В същото време Ли Нак Йон приветства стремежа на страната ни да привлече корейска фирма за изграждането на завод за батерии за електрически автомобили за 1,5 млрд. евро, както и за започващите преговори за инвестиции у нас с „Хюндай". Ден преди срещата си с него Борисов посети Центъра за научноизследователска и развойна дейност на Hyundai Motor Group в южнокрейския град Хусонг, където България представи своите оферти, поясняващи в какво точно може да си партнираме с „Хюндай". Една от идеите, която се обсъжда, е създаването на център за изпитване на автономни автомобили у нас. Всичките тези усилия на страната ни по думите на южнокорейския премиер са предпоставка за създаване на нови работни места и икономическо развитие.
Борисов на свой ред отново изрази надежда, че правителството на Южна Корея ще окаже нужната политическа подкрепа частни компании да инвестират у нас. „Надявам се след днешните срещи да имаме сближаване на позициите и да се толерира частният бизнес в Южна Корея да инвестира в България", посочи Борисов и допълни, че най-хубавото събитие за отбелязване на 30-ата годишнина от създаването на дипломатическите отношения между двете страни през 2020 година би било откриването на голям голям завод на Южна Корея в България.
Още от статията на Монитор
https://www.monitor.bg/bg/a/view/koreja-iska-uchastie-v-goreneto-na-bokluka-na-sofija-176386
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро