Снимка: Архив infostock.bg
Дрога мутант залива пазара у нас. Новите дизайнерски дроги, заместители на най-популярните незаконни наркотици, се продават свободно на пазара у нас. Съвременните психоактивни вещества (ПАВ) са повече от 250-300 и не може да се смогне с вкарването им в забранителния списък за употреба. Увеличава се периметърът на търговските похвати, които минават през тъмната страна в интернет и се продават чрез DHL-пратки като соли за вана, ароматизатори за стая, растителни торове и в най-популярната форма като чай. Това каза за "Труд" д-р Борислав Станчев от дирекция "Превенции" в община Варна. Той участва във форума "Православните семейни ценности срещу новите дроги", организиран на 5 и 6 октомври от сдружение "Отвори очи", община Варна и Варненската и Великопреславската митрополия. ГМО заместителите на марихуана, кокаин, амфетамини, се продават като легална алтернатива на незаконните дроги. Те не се поддават на стандартните тестове, които използва Пътна полиция, не ги надушват и обучените кучета. Наркоманите пушат синтетичната трева и с изпарители на растителна маса, които наподобяват електронни цигари. Половината от тези заместители водят до смърт при свръхдоза, защото никой не знае от какви химически съединения са забъркани. Вече фатални случаи има и в България.
"Сегашният канабис е генномодифициран, като активното вещество е от 10 до 50 процента и няма нищо общо с марихуаната на хипитата от 50-60 те години", посочи проф. д-р Снежана Златева, шеф на токсикологията към Военноморска болница във Варна.
"Новата опасност е т.н. хашишово масло, което е на мода в САЩ и в Европа, а вече е на пазара и у нас. Продава се на ампули, жълтата течност, в която е с високо съдържание на активното вещество 80 процента", допълни д-р Станчев.
Заплатите на учителите растат най-бързо. Заплатите на учителите в България са отбелязали най-голям ръст в ЕС между 2017 и 2018 г., показва доклад на Европейската комисия.
Средно за година те са се увеличили с близо 15% през разглеждания период, колкото и в Чехия.
Въпреки това заплатите на учителите у нас остават най-ниските сред страните членки.
Минималната годишна заплата за учителите в началните училища в България е близо 7000 евро, а максималната - малко над 11 хил. евро. При преподавателите в средните училища минималното заплащане е 7166 евро, а максималното достига до 11 300 евро, сочат данните на ЕК.
За сравнение средното годишно брутно начално възнаграждение за 42-те образователни системи, включени в доклада на комисията, е 24 027 евро в предучилищното образование, 25 668 евро в началното образование, 26 839 евро в долните класове на средното училище и 27 791 евро за учителите в горните класове на средното училище.
Най-високо е годишното заплащане на учителите в Люксембург и Лихтенщайн, където то надхвърля 70 хил. евро годишно.
Данните показват още, че 83 на сто от учителите в България са жени, а 48 на сто от преподавателите в началното училище у нас са на възраст от 50 години нагоре.
Днес са нужни кръгла маса и съгласие за съд, НПО, Изборен кодекс и царски имоти. На 30-ата година от демокрацията спешно да се направи нова кръгла маса, подобна на тази през 1990 г. и на нея всички политически сили да стигнат до национално съгласие по 4 въпроса.
Това призова в интервю за "24 часа" депутатът от ГЕРБ Георги Марков. Въвеждането на смесена избирателна система е първият въпрос за кръглата маса. Вторият е защо позволяваме НПО-тата политическа дейност и да дават бележки за освобождаването на убийци. Реконституиране на съдебната власт по върховете е третото наложително нещо, а четвъртото - неприкосновеността на частната собственост, включително тази на царя, категоричен е Марков.
Кръглата маса през 1990 г. реши да има избори за Велико НС по смесена система, а именно 200 депутати да се избират по партийни листи, 200 - мажоритарно.
Плащат на лозари, за да не отглеждат грозде. Обсъжда се нова мярка "Събиране на реколта на зелено" по програмата за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. Инструментът е за стабилизиране на пазара в сектора, в случай че възникнат кризисни ситуации, които да предизвикат дисбаланс между търсенето и предлагането.
Това съобщава земеделският министър Десислава Танева в писмен отговор на въпрос на Никола Динков от БСП.
"Чрез тази мярка може да бъде осигурена финансова подкрепа на гроздопроизводителите, като се гарантира оптимално ниво на доходност въпреки извънредната пазарна ситуация", казва министърката.
Чрез тази мярка на практика се плаща на лозари, за да не отглеждат грозде. Преди още то да е узряло - например през април, май или юни, се направи анализ. Целта му е да даде информация дали през съответната година ще има свръхдобив от грозде, което да създаде проблеми при изкупуването.
В такъв случай, докато гроздето все още е зелено, се сваля на земята, за да влагат повече средства производителите в пръскане и други дейности. Така те не прибират никаква реколта през есента, заради което ще получават обезщетение.
При одобрение мярката може да бъде приложена още от следващата година върху площ от 2500 хектара, което е 4,2% от потенциала на страната ни.
В Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор са предвидени около 134 млн. евро от Брюксел за 5-годишния срок. Годишният бюджет за прилагането на всяка една от мерките е около 26 млн. евро.
В действащата програма в момента има включени четири мерки - за популяризиране в трети държави, застраховане на реколтата, инвестиции в предприятия и преструктуриране и конверсия на лозя.
София загуби дело за 1,7 млн. лв. срещу регионалното министерство. Столичната община е загубила на първа инстанция едно от заведените дела срещу наложени от регионалното министерство крупни санкции по европроекти. Според решение на Административния съд - София, МРРБ правилно е наказало общината с финансова корекция в размер на 1 765 927,46 лв. за допуснати нарушения при провеждане на поръчка за ремонт на 26 училища и детски градини. Проектът се реализира по Оперативна програма "Региони в растеж". В Административния съд - София, текат и други дела за допуснати от общината нередности по европроекти, но при повечето от тях съдът ще се произнесе след изборите.
Това показа проверка на "Сега" по течащите съдебни дела срещу наложени финансови корекции на Столичната община по ОПРР. Както "Сега" писа, столицата бе санкционирана с 1,6 млн. лв. за нередности при провеждането на поръчките за ремонтите на центъра, а после се оказа, че на общината са наложени и други корекции по крупни проекти. При окончателно потвърждение на санкциите в съда тези разходи няма да бъдат възстановени от ЕС, а ще останат за сметка на общинската хазна.
Мегапоръчката за ремонт на 26 училища и детски градини по Оперативна програма "Региони в растеж" бе обявена през 2018 г. Договорите са на обща стойност 35 млн. лв. с ДДС, като от изпълнителите се иска едновременно да ремонтират учебните заведения и да подобряват енергийната им ефективност. Според регионалното министерство обаче при провеждане на поръчката са допуснати нередности както в условията за подбор на кандидатите, така и в методиката за класиране. От решението на съда става ясно, че при класирането цената е била с тежест 65 от 100 точки, а останалите 35 точки са за техническото предложение за изпълнение на строителството, в това число 10 точки за мерки за управление на риска и 25 точки за организация и начин за изпълнение на строителството. И при двата подпоказателя извън цената в методиката са залегнали субективни дефиниции за оценка на офертите като предлагането на "конкретни дейности" за предотвратяване на риска, отчитане на "всички възможни аспекти" на проявление на риска и др. Субективни критерии има и в частта "организация и начин на изпълнение на строителството" като например "напълно запознат с действащата нормативна уредба", "демонстрирана последователност на отделните строителни дейности", "реалистична продължителност" на отделните дейности и др.
Управляващите бавят трети месец избора на шеф на комисията "Атнкиорпуция". Управляващите увъртат и всячески се опитват да се измъкнат от отговор на въпроса кой ще наследи Пламен Георгиев на председателското място на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Георгиев подаде оставка в края на юли и оттогава комисията се ръководи от временен шеф. Представителите на мнозинството не само шикалкавят за номинациите за ключовия пост, но и си прехвърлят отговорността за старта на процедурата за избор.
Пред "Сега" правосъдният министър Данаил Кирилов заяви, че не знае нищо за бъдещия кандидат, въпреки че депутати от ГЕРБ препратиха точно към него за повече информация. Министърът пък "върна топката" към депутатите, тъй като правителството нямало отношение по казуса, което не е точно така. Формално последната дума за избора имат депутатите, но реално МС определя кой да бъде издигнат на поста - както стана с номинирането на самия Пламен Георгиев през март м.г.
Председателят на ресорната парламентарна комисия Борис Ячев (НФСБ) коментира пред "Сега", че се надява развръзката да започне през ноември, веднага след изборите. "Поставих въпроса на председателски съвет още в началото на тази сесия, че срокът за предложения, който е двумесечен, започва да тече и партиите трябва да имат готовност да посочат имена", обясни Ячев. Депутатите в комисията имали готовност "възможно най-бързо" да стартират процедура по изслушване на кандидати за шеф на КПКОНПИ.
Ячев каза още, че е информирал правителството, че срокът за номиниране тече и че докато депутатите са във ваканция, предложения може да даде и изпълнителната власт. Въпреки че правосъдният министър се дистанцира от темата, Ячев контрира, че очаква именно от него и от кабинета да посочи подходящи хора. Той изрази готовност, ако се наложи, дори да свика и извънредно заседание на комисията.
Компенсират ниски заплати с бонус почивки. Иновативен подход на работодателите, предлагащи по-ниско заплащане, е да компенсират своите служители с осигурени почивки през зимата и лятото за сметка на фирмата, съобщи за „Монитор" Надя Василева, председател на асоциация BG Staffing.
Всъщност излиза така, че ако човек работи за средна заплата, шефът може да му осигури 5 дни със семейството на балкан и 5 дни на море. Този подход осигурява почивка и време на работника със семейството му и не изисква нарушение на семейния бюджет, разказва още Василева.
От бизнеса са изчислили, че една ваканция на планина за 5 дни струва средно около 500-600 лева за семейство с едно дете, морската почивка обаче е малко по-скъпа и цената й варира от 600 до 700 лева, което прави 1300 лева годишно допълнително финансиране от фирмата, или с около 110 лева месечно към заплатата.
В зависимост от това дали фирмата предлага един или повече бонуси е възможно добавката към заплатата да стигне 400 лв. Сумата е съставена от различна комбинация от няколко ДМС-та.
Според Василева не е просто тенденция, а задължително условие за работодателите да предлагат някакъв вид допълнителни бонус пакети на своите служители поради тенденцията на сериозен недостиг на кадри в почти всички работни сфери. Самите хора, когато си търсят работа, много добре преценяват и избират, следят, четат и изискват допълнителни материални стимули. Отиват там, където дават най-много и се чувстват най-сигурни, категорична е Василева.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.881510 |
| GBP | 2.361970 |
| CHF | 2.090010 |
Депозитите на домакинствата растат с 12.2% на годишна база през ноември