Снимка: Архив infostock.bg
Частните уроци поскъпнаха двойно. Частните уроци за седмокласниците месеци преди провеждането на Националното външно оценяване (ИВО) или т. нар. "малки матури" поскъпнаха драстично тази година, показа проверка на "Труд". Цените за подготовка за влизане в елитните училища са скочили от 20 до 100 процента според качеството и нивото на преподавателите.
В София 60 минути подготовка по математика или български език достига до 50 лева за 1 астрономичен час. Докато миналата учебна година за 60 минути индивидуална подготовка във Варна имаше оферти за 10 лв., сега най-евтините уроци по български език и математика са по 15 лв„ а повечето преподаватели вземат по 20 лв. Най-титулуваните обаче обучават кандидат-гимназисти срещу 40 лв. за астрономически час. Въпреки солените тарифи кандидати има и дори родители са жалват, че не са успели да запишат детето си при даден именит учител, тъй като графикът му се е запълнил още в началото на лятната ваканция. Във Варна от няколко години първенец е Математическата гимназия. Там приемат деца още от 5 клас, като на ИВО след 7 клас тази година училището се класира на първо място в страната по математика и на трето по български и литература. След кампанията по прием за 8 клас МГ отчете най-висок резултат за града с максимален бал от 496,5, следвана от Първа, Пета и Четвърта езикови гимназии.
Пазарът показва, че за уроци по двата предмета родителите трябва да броят средно около 2800 лв. за учебната година. Мнозина дават и повече, за да увеличат шансовете на децата си за вход в елитните гимназии. Във Варна от няколко години първенец е Математическата гимназия /МГ/. Там приемат деца още от 5 клас, като на ИВО след 7 клас тази година училището се класира на първо място в страната по математика и на трето по български и литература. След кампанията по прием за 8 клас МГ отчете най-висок резултат за града с максимален бал от 496,5, следвана от Първа, Пета и Четвърта езикови гимназии.
Чакаме чернокопа да дойде от Румъния. Паламуд няма, но чакаме пасажи чернокоп и барбун да дойдат от Румъния. Имаме информация, че колегите там са наловили по много и дават сигнал, че рибите ще дойдат и край нашите брегове. Това разказаха пред „Труд" рибари. Те непрекъснато са във връзка помежду си и с комшийските морски вълци. Морето край Варна е пълно със сафрид. Хващат го дори въдичарите на Морска гара, които обичайно пълнят кофи с илария и кефал.
Ежедневно цяла флотилия от малки лодки кръстосва залива, а продукцията се продава както прясна на брега, така и на рибната борса. Щандовете там са заредени с пресен сафрид по 6 лв. килото.
Тази година край Бургас паламуд няма, нямало и в Турция, където обикновено по това време на годината морето ври от него. Според тях, причината е, че водата е много топла, а и най неочаквано излязъл много лефер. Леферът е най-хищната риба. Появи ли се в някой залив, всичката останала риба се покрива, коментират риболовците.
На рибната борса „Краснодар" в Бургас попчето е скочило от 5 лева килото преди броени дни, на 10 лева. Има и зарган по 12 лева за килограм, леферът държи 30 лева.
Липсата на прясна риба в момента, вдига цените. Миналата седмица например можеше да се намерят пресни попчета и сафрид по 4 - 6 лева, в зависимост от големината на екземпляра. Сега, сафридът го няма по сергиите, а търговци са извадили миналогодишен, замразен чернокоп по 7 лева килото.
Предвидливите ресторантьори, които са купили навреме евтината прясна риба, сега са с пълни маси по брега. В дните на златната есен, местни и гости на града се наслаждават на богата рибена чорба по ресторантчетата - от попчета, сафрид, барбун и лефер.
Крал Абдула ще бори тероризма с план от София. Домакинството на процеса „Акаба" - инициативата на йорданския крал за противодействие на радикализацията и тероризма , през 2020 г. ще е в София.
За това се договориха крал Абдула II и българският министър-председател Бойко Борисов по време на визитата му в Аман.
Процесът "Акаба" е иницииран през 2015 г. от крал Абдула II за укрепване на международното и регионалното сътрудничество срещу опасностите от тероризъм, радикализация и насилствен екстремизъм. За първи път се проведе извън Йордания през юни 2018 г. - в Тирана. Тогава Борисов участва във форума.
Меморандум за сътрудничество в туризма бе подписан между двете страни.
Борисов лансира идеята първо в разговора си с премиера Омар Разас, като изтъкна, че съвместно със Северна Македония предстои да сме домакин на Берлинския процес. Малко по-късно, след аудиенцията си при краля, българският премиер потвърди новината във фейсбук профила си.
"Петра Нешънъл Тръст" ще помага и за опазване на културното ни наследство.
Адвокати: Решението за анализ на сделката за ЧЕЗ и странно и пресилено. Сделката по придобиването на активите на ЧЕЗ в България от страна на "Еврохолд" ще премине през задълбочено проучване. Това обяви в четвъртък Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), само ден след като кандидат-купувачът представи визията си за развитието на енергийните активи.
Мотивът на антимонополния орган е, че купувачът може да злоупотреби с положението си на застрахователния пазар и да удари конкурентите на ЧЕЗ на енергийния пазар. Причината е, че за да играят на борсата за ток, търговските дружества на ЧЕЗ имат нужда от застраховки на гаранциите по сделките. Но притежаваното от "Еврохолд" застрахователно дружество "Евроинс" държи близо 43% от пазара на този особен вид застраховки.
"Подобна концентрация ще създаде съществено предимство на участниците в сделката (по придобиването на ЧЕЗ - б.а.)", пише в мотивите към решението на КЗК.
На друго място в решението на КЗК се казва, че сделката между "Еврохолд" и ЧЕЗ "поражда опасения за ефективната конкуренция". По закон задълбоченото проучване може да трае до 4 месеца.
Решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да прави задълбочен пазарен анализ на придобиването на бизнеса на ЧЕЗ в България от страна на "Еврохолд" е странно и пресилено, но все пак антимонополният орган има законното право да го прави. Такова е мнението на трима адвокати по конкурентно право, до които "24 часа" се допита по повод решението на КЗК от миналата седмица.
40% от българските пътища са в много лошо състояние. Близо 40 на сто от прехвалените от премиера Бойко Борисов български пътища са в незадоволително или лошо състояние. Това става ясно от Доклада за състоянието на безопасността на движението по пътищата в Република България, пуснат в правителствения Портал за обществени обсъждания. В документа, който е огромен по обем, се прави опит за обобщение на цялата картина на безопасността на движението с посочване на конкретни параметри, свързани със загинали, ранени, с поведението и подготовката на водачите и останалите участници в движението, със състоянието на автопарка, контролната дейност на пътя. Докладът очевидно е изготвен от създадената наскоро Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", която е към управлявания именно от Борисов Министерски съвет.
В документа е отделено основно място точно за състоянието на пътищата в контекста на безопасността на движението. Там е направен пълен разрез на състоянието на републиканските пътища. Изрично е посочено, че републиканската пътна мрежа е с обща дължина над 19 500 км и че "по-голямата част от мрежата остава изградена преди повече от 20 години". Това съответно изисквало влагането на значителни финансови ресурси за извършване на основен ремонт в допълнение към необходимия ресурс за текущо пътно поддържане. Авторите на доклада изрично посочват, че пътищата имат пряко отношение както към активната (геометрични елементи на пътя, коефициент на сцепление, пътни знаци и пътна маркировка и др.), така и към пасивната безопасност (свободно от препятствия крайпътно пространство, ограничителни системи за пътища и т.н.).
Според посочените в документа данни 25 на сто от пътищата в България имат лошо състояние на настилките, а други 13.3 на сто са в незадоволително. Изрично е посочено, че тези близо 40 на сто от пътищата представляват риск и от гледна точка на пътната безопасност. Настилката на 22 на сто от пътищата е в задоволително състояние, добри са настилките на 27 на сто от тях, а отлично - на едва 12 на сто. В 52 на сто от пътищата е незадоволително състоянието на банкетите. Незадоволителни са и 56 на сто от отводнителните окопи, както и цели 66% от хоризонталната маркировка по българските пътища.
2000 деца в риск са изведени от семействата им за година. На фона на истерията около "отнемането на деца" от последните дни шефът на дирекция "Закрила на детето" в Агенцията за социално подпомагане Емил Тодоров огласи вчера тревожна статистика. 2000 деца в риск са изведени от семействата им през 2018 г. с мярка за настаняване при роднини, близки, приемно семейство или специализирана институция с цел да бъдат защитени животът и здравето им. 1058 пък са изоставени от своите родители. От януари до август тази година броят на децата с мярка за настаняване извън семейството е малко над 2000, като по всичко личи, че и тази година общо изведените и изоставени деца ще бъдат около 3000.
Тодоров обаче увери, че няма случай, при който с лека ръка и без аргументи да се изведе дете от биологичното му семейство. "За да може да заработи нашата система, трябва да получим сигнал, че има дете в риск или че има проблем с дете. Освен че можем да получим сигнал по всякакъв начин, ние можем и да се самосезираме, включително и по медийни публикации или наша пряка работа със семействата. Когато постъпи при нас сигнал, социален работник има задължението по закон да го провери. Той събира информация от всички възможни източници - родители, роднини, учители, личен лекар, полиция, прокуратура, община, за да направи преценка дали с детето всичко е наред или не. Извеждане на детето от биологичното семейство е крайна мярка, първо се търсят начини и възможности за подкрепа на семейството. Ако заключението е, че детето трябва да се изведе от семейството, първо се проучват роднините и близките и дали те имат възможност да поемат грижата. Ако там са изчерпани възможностите, детето може да бъде настанено в приемно семейство. Издава се заповед, детето се настанява. Тази заповед може да се обжалва. Настаняването е от съда. Този административен акт минава съдебен контрол", обясни процедурата той пред БНР.
За 9 месеца: Близо 200 нарушения в енергийните предприятия. Главната инспекция по труда е установила 193 нарушения в 53 енергийни предприятия на територията на цялата страна, съобщиха пред „Монитор" от ведомството.
Данните, свързани с икономическата дейност на „Производство, разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива", показват, че за първите 9 месеца на годината са извършени 70 проверки в 53 предприятия, като инспекторите са констатирали общо 193 нарушения. От тях по осигуряването на здраве и безопасност при работа са 117 броя, а 76 пък са нарушенията по осъществяване на трудови правоотношения.
Инспекцията по труда участва задължително в разследването само на част от трудовите инциденти - довелите до смърт и такива, които може да доведат до трайно инвалидизиране, както и тези, при които са засегнати три и повече лица. Въпреки това на базата на оперативен регистър на инцидентите на работното място, станали известни на инспекцията по труда, резултатите от контролната дейност се анализират и се предприемат мерки за намаляване на опасностите от инциденти в най-рисковите сектори и икономически дейности, обясниха от ГИТ. Според инспекторите за всяко установено нарушение се предприемат мерки за отстраняването му, което води до подобряване на условията на труд и превенция на евентуални бъдещи трудови инциденти. По проект „Оптимизация и иновации в ГИТ", финансиран по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", е разработена методика за оценка на рисковия потенциал на предприятията. В процес на разработване и внедряване е и софтуер, който ще определя рисковия потенциал на обектите на контрол и ще ги групира според нивото му. Това ще позволи в бъдеще ограниченият човешки ресурс на инспекцията да се насочва към наистина най-рисковите обекти на контрол и по този начин да се намали опасността за живота и здравето на работниците.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро