Снимка: Архив infostock.bg
Двойна игра на Прокопиев с ЕВН. Иво Прокопиев и служителите от неговата фирма „Булброкърс" водили двойна игра при продажбата на остатъчния държавен дял от енергодружеството ЕВН през 2011 г. От една страна те били наети от държавата да осъществят сделката на борсата така, че в бюджета да влязат най-много пари, а в същото време на борсата станали представители на купувача. Освен че прибрали комисионни и от двете страни, брокерите работили в полза на частния интерес за сметка на държавния като спестили над 87 млн. лв. на австрийското дружество.
Това разказа пред Специализирания наказателен съд бившият шеф на КФН Стоян Мавродиев, който сега е председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на Българската банка за развитие. Финансистът се яви и даде показания като свидетел по делото за скандалната сделка, което се води срещу двамата министри от кабинета „Борисов 1" Симеон Дянков и Трайчо Трайков, срещу Иво Прокопиев и трима шефове от неговата фирма „Булброкърс".
„Сделката с ЕВН е пример за брутална пазарна манипулация", каза Мавродиев. Като председател на КФН той и членовете на комисията са можели да я спрат, в случай, че са получили сигнали от „Булброкърс", че австрийската фирма, която по това време била собственик на мажоритарния дял от ЕВН-България, ще участва в наддаването за акциите. Брокерите на Прокопиев обаче до последно си траели. Те подготвили схема, по която продажбата да се обяви на 8 декември - само 13 дни преди пускането на акциите на Българска фондова борса. Това правело невъзможно планирането и отпускането на пари за инвестиции от други големи компании в Западна Европа в навечерието на празниците за Коледа. А на самата дата на търга - 21 декември 2011 г. „Булброкърс" осъществили 34 поредни сделки през една минута в полза на купувача ЕВН-Австрия, като наддавали с по-малко от 1% така, че да стимулират нарастване на акциите с 16-17%, посочи Мавродиев.
Защо заводите за автомобили заобикалят България. Един от най-динамично развиващите се сектори в българската промишленост е автомобилостроенето. За съжаление, все още не става въпрос за производството на крайни продукти като автомобили или мотоциклети, а за компоненти, които се вграждат в тях. Популярно е мнението, че за изработването на почти всеки нов автомобил в Европейския съюз през последните години са използвани части, произведени в България. В тази статия ще се опитам да представя актуалната ситуация за този сектор в страната. Вече в почти всяка област е налице завод, свързан с производството на автомобилни компоненти, като най-важните центрове са в индустриалните зони около София и Пловдив, но също така Стара Загора, Кърджали, Хасково, Русе и др. В тях се произвеждат глави за двигатели, стъкла, седалки, климатици, заключващи системи, сензори, акумулатори, кабели за електрически системи, уплътнения. Освен това в страната действат научноизследователски центрове за разработки в областта на подпомагащите водачите системи и автономното управление.
Значението на сектора
Според информация от Автомобилен клъстер България при създаването на организацията през 2012 г. общият оборот е бил 2 млрд. лв„ които са генерирани от 30 компании с около 9 хил. работници. Понастоящем фирмите са 230, оборотът им е приблизително 10 млрд. лв„ а заетите в сектора са около 60 хил. души, включително около 3000 инженери, занимаващи се с научноизследователска дейност.
Средната пенсия за пръв път минава 200 евро през 2020 година. Средната пенсия за първи път ще мине границата от 200 евро от 1 юли догодина.
От тази дата тя ще бъде повишена с повече от 30 лева, като от сегашните 381 ще стане 413 лв.
От 1 юли всички пенсии ще се вдигнат с 6,6%. Това е предвидено в проекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване, съобщи социалният министър Бисер Петков пред bTV и така официално потвърди досегашните си анонси, че увеличението ще е над предварително заложеното досега.
Минималната пък ще бъде 233 лв. Тук увеличението е с 13 лв.
Сега минимална пенсия получават над 320 хил. българи. Под нея вземат 334 000 пенсионери. Разходите за пенсии ще минат 10,5 млрд. лева догодина.
Правителството бе заложило ръст на пенсиите с 5,3%, но заради по-високия осигурителен доход и инфлацията те могат да се вдигнат с по-голям процент. За първи път ще се използва и швейцарското правило в чистия му вид - сбора от половинките на средния осигурителен доход и половината от инфлацията, обясни Петков.
Минималната работна заплата пък ще стане 610 лв. от 1 януари. С близо 10% ще се вдигнат и заплатите в бюджетния сектор.
Сега средната пенсия минава 200 евро само в София. В шест области, в които възрастните са най-бедни, тя не може да мине 150 евро. Това са Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Търговище и Шумен.
Животът поевтинял през септември заради спад на цените в транспорта и туризма. Рязкото поевтиняване на туристическите услуги и свързаните с тях транспортни разходи през септември докара дефлация от 0,3% на месечна база и за първи път от една година насам това намали годишната инфлация под 2,5 процента. За периода септември 2019 г. спрямо септември 2018 г. тя е 2,3%, показват данните на НСИ.
Годишната инфлация у нас бе стигнала 3,6% през април, но оттогава насам въпреки кратките колебания трендът е към понижение.
Транспортът през септември е поевтинял с 1% спрямо предния месец. Това обаче не се дължи на горивата, чиито цени бележат леко покачване, а на рязкото намаление на транспортните разходи, свързани с туризма. Пътническият въздушен транспорт е поевтинял с цели 16,3%. В същото време нормалното за септември поевтиняване на почивките е довело до рязък спад от 15,9% на цените на пакетните услуги и до цели 20,5% по-евтини хотелски нощувки.
Почти с 1 процент през септември са поевтинели облеклата и обувките, със 7,2% - разходите за развлечения и култура, ресторантите - с 2,3%, а жилищното обзавеждане и домакинските уреди - с 0,3%. През септември статистиката отбелязва съвсем леко поскъпване на храните и напитките - с 0,6%. Началото на учебната година и подготовката за нея през септември естествено са увеличили разходите за образование с 1,9% на месечна база. Лекарствата са поскъпнали през септември спрямо август с 1%, но стойността на лекарските и зъболекарските услуги е останала на равнището на август.
Властта внезапно се стресна от ситуацията в Сирия. След като дни наред премиерът Бойко Борисов твърдеше, че благодарение на перфектните му контакти с Турция и президента Реджеп Ердоган мигрантският натиск откъм Турция е нулев, а опасността никаква, изведнъж властта демонстрира лека паника. Правителствената информационна служба съобщи тревожно, че премиерът свиква във вторник заседание на Съвета по сигурността "заради рязкото изостряне на ситуацията в Сирия". "В рамките на консултативния и координиращ орган към Министерския съвет ще бъде обсъдена обстановката в Северна Сирия и свързаните с нея процеси от регионалната и международна сигурност", обявиха още от правителството и изненадващо обещаха изявления след края на заседанието. Заседанията на съвета са оперативни и обикновено няма публични изявления.
В същото време военният министър Красимир Каракачанов съобщи в Долна Митрополия, че се готвят планове с различни степени на готовност за овладяване на евентуална критична ситуация по границата. Той съобщи, че към момента няма движение на нелегални мигранти към българската граница както от турска, така и от гръцка територия, но подчерта, че "ситуацията може да се промени всеки един момент, тъй като бойните действия в Сирия продължават. Поддържа се много добър информационен обмен и с гръцките, и с турските колеги, българските власти са готови за реакция в различни ситуации".
Държавата не контролира продажбата на лотарийни билети. Никой не контролира отпечатването и разпространението на лотарийни билети у нас. Държавната комисия по хазарта (ДКХ) няма законови правомощия, а Министерството на финансите (МФ) е без "функционална компетентност". В същото време намеренията за ограничаване на разпространението на билетчетата за търкане и на рекламата на хазарта изпаднаха в пълно забвение. Това става ясно от информация на Медиапул, откъдето са изпратили въпроси по закона за достъп до информация до МФ и ДКХ.
През 2018 г. са отпечатани 197 379 000 броя билети за моментни лотарийни игри, са отговорили от Министерството на финансите. На практика това означава, че за да се изчерпят всички талони, всеки пълнолетен гражданин в страната би трябвало да си е купил по 36 броя годишно. През 2019 г. към септември са отпечатани 121 641 400 билета. Най-много талони - 95% от общия брой, са отпечатани за фирмата "Ню Геймс" на бизнесмена Васил Божков, която провежда игрите на "Националната лотария". Държавният "Български спортен тотализатор" е отпечатал едва около 9.4 милиона билета през 2018 г., което е 4.8% от общия брой, става ясно още от отговора на МФ.
"Националната лотария" има право да провежда 72 вида моментни игри. Част от тях са с тираж 20 - 25 милиона билета, има и такива с по 3,10 или 15 милиона билета. По закон наградният фонд за всяка една от игрите не може да е под 50% от постъпленията от продадените билети. Парадоксът е, че липсва отчетност за продадените до момента билети и приходите от тях. Нито МФ, нито ресорната Държавна комисия по хазарта имат представа каква част от отпечатаните през 2018 г. близо 200 милиона билета, които се водят държавни ценни книжа, са реално продадени, каква част не са продадени и какво става след това с тях, коментира Медиапул. От МФ посочват, че темата за разпространението на лотарийните билети била извън "функционалната компетентност" на финансовия министър.
От ДКХ отговарят, че не водят данни за продадени и непродадени лотарийни билети, тъй като реализацията им не е регулирана от Закона за хазарта. Затова комисията нямала правомощия да проверява каква част от отпечатаните билети действително стигат до търговската мрежа. От ДКХ единствено утвърждавали образците на билетите и правели документална проверка на план-сметките на хазартните фирми за приходите и разходите за изплащане на печалби. План-сметките включват общ брой билети за съответната игра, цена на билета, обща сума на печалбите, очаквани приходи от продажби и награден фонд.
Работници завлечени с 13 млн. лв. от заплати. 12.9 млн. лв. са неизплатените заплати на работници за първите девет месеца на тази година. Сумата на установените забавени възнаграждения за периода намалява, защото през същия период на 2018 г. те са били 21 млн. лв., съобщиха от Главна инспекция по труда за „Монитор".
Инспекцията извършва контрол в предприятия с поне един нает във всички икономически дейности, във всяко проверено предприятие се установяват нарушения както по отношение на безопасността на труда, така и на разпоредбите, касаещи осъществяването на трудовите правоотношения - нарушения, свързани с възникването им, с работното време, почивките и отпуските, по заплащането на труда, коментират още от ведомството.
За деветте месеца на 2019 г. инспекторите са извършили близо 31 000 проверки в над 25 000 предприятия. От тях 21 623 са микро- и малките предприятия, а 3457 са средните и големите предприятия, които са били проверени.
При извършените проверки са установени 133 700 нарушения. От инспекцията разказват, че 67 000 от тях са свързани с осъществяването на трудовите правоотношения, а 66 000 пък са заради осигуряването на здраве и безопасност при работа, като от тях над 40 000 са нарушили разпоредбите по цялостната организация, свързана с живота и здравето на служителите, заявяват от ГИТ.
Следват нарушенията, свързани с обезопасеността на работното оборудване и работните места - 17 570. Именно това са и нарушенията, водещи до тежките трудови злополуки, коментират инспекторите.
16 500 пък са откритите нередности, свързани с осъществяването на трудовите правоотношения, в това число е и заплащането на труда, а малко над 10 000 пък са неспазилите закона за прекратяване на трудовите дейности, показват данните на инспекцията. Нарушения са установени и относно почивките, извънредния труд и спазването на работното време. Те според проверяващите са 9570 броя.
От инспекцията разказват още, че често установяват случаи на неизплатени последни възнаграждения на напуснали служители, както и неизплащане на дължимите по Кодекса на труда обезщетения. Често нарушение по заплащането на труда е и неизплащането с увеличение на положения извънреден труд и в празнични дни, както и на допълнителното възнаграждение за придобит стаж и опит.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро