Снимка: Архив infostock.bg
Социолози пак изтъргуваха вота. Катастрофалното разминаване на данните от първия тур на местните избори с прогнозите на агенциите, показа че социолози за пореден път изтъргуваха вота. Специалисти коментираха пред "Труд", че купуването на гласове сериозно е заразило и социологическите агенции. Това рязко пролича в коментарите на техни представители в изборната нощ, както и прогнозите им по време на месеца преди гласуването в неделя.
На общия фон от откровено манипулативни прогнози и анкети, само анализите на "Сова Харис" бяха много професионални и експертите от там си свършиха перфектно работата, коментира пред "Труд" проф. Михаил Мирчев. "Единственият пропуск на колегата Васил Тончев от "Сова Харис" бе, че не успя да хване само изненадата Борис Бонев, който напрактика си удвои резултата. Но Борис Бонев се оказа ново и интересно явление и е класически случай на скрит вот, а не на социологическа грешка", допълни още проф. Мирчев.
Масово социологическите агенции даваха повече от странни данни за нагласите на електората. Още през август с бомбастичната си прогноза блесна "Маркет Линкс". Агенцията до последния момент прави проучвания, едно от друго по-неточни и със сигурност заслужава приза по несбъднати прогнози.
Близо три месеца преди местния вот, в разгара на отпускарския сезон от "Маркет Линкс" гръмко обявиха проучване, анонсирано като "София е готова за промяна". От агенцията твърдят, че е направено в периода 1-6 август, че е използван "смесен метод на регистрация-пряко-лично интервю и онлайн анкета", а извадката е 505 души в 50 гнезда. В същото това проучване от "Маркет Линкс" прогнозираха, че Мая Манолова ще получи 28%, а Йорданка Фандъкова - 23%.
Същата агенция пусна второ проучване за София, направено в периода 23-28 септември, но в него "преднината на Манолова" се стопява до статистическа грешка от 1,6 процента: според данните от изследването Манолова води пред Фандъкова с 27,4% срещу 25,8.
Стрес мъчи 9 от 10 учители у нас. Първото национално представително проучване за диагностика на синдрома на прегаряне (бърнаут) при педагогическите специалисти у нас е към края си. Предварителните резултати показват, че българският учител е подложен на сериозен стрес, който води до доста голямо изхабяване. На първо място като стресов фактор при 9 от 10 учители е прекомерното административно натоварване, следван от агресията и апатията сред децата. Това съобщи за „Труд" д-р Юлиян Петров, председател на синдикат „Образование".
Проучването досега е обхванало 3000 педагози от всички области на страната и от всякакви възрасти. То е по идея на синдиката, Министерството на образованието и науката и Пловдивския университет.
Факторите, които водят до хроничен стрес са и часовете извънреден труд (над 60 на седмица), лошата комуникация с институции и родители, както и бързата промяна на нормативната база, отчитат от синдиката.
Оказва се и че на 8 от 10 учители действа много негативно агресията на някои ученици. „Ако 50% е агресията, 50% при този стресов фактор е и апатията на останалата част от учениците. Да, те стоят в клас, да, те присъстват, но липсват резултати. Тази апатия е придобита от статукво, което години наред е спомагало за развитието на този стресов фактор", тълкува предварителните резултати Петров.
Мая няма как да е кмет, да се откаже от балотаж и на Борис ще му е леко. Провокация или революционен ход за спечелване на София от четвъртия в класирането на първия тур?
Подобни размисли предизвика пост във фейсбук на евродепутата Радан Кънев.
Бившият лидер на ДСБ поиска Мая Манолова и Борислав Игнатов да се откажат от балотажа в София и на втори тур срещу Йорданка Фандъкова да застане Борис Бонев.
На втори тур в столицата отиват Фандъкова и Манолова. Разликата между тях е почти 9 процента - при 47,99% обработени протоколи от секционните избирателни комисии (СИК) към 15,40 ч в понеделник досегашният кмет от ГЕРБ взема 36,48% срещу 27,54% за бившия омбудсман.
В обяснението на екстравагантния си ход Кънев първо призова своите фенове и избирателите на ДСБ да не гласуват за Манолова, тъй като промяната в управлението на Столична община не можела да дойде с БСП. И името на новия кмет нямало как да е Мая Манолова.
Във втори пост революционерът юрист даде съвет как 31-годишният Борис Бонев, който стана четвърти с 11,2 %, може да се превърне в новия кмет: чл. 246, ал. 8 от Изборния кодекс (пардон - чл. 452, ал. 8 от новия ИК, малко наизуст писах) дава възможност и г-жа Манолова, и г-н Игнатов да се откажат от участие в балотажа.
Радан Кънев обявява за "безспорния победител от първия тур г-н Бонев".
По този начин обаче накърнява самочувствието на третия - кандидата на "Демократична България" Борислав Игнатов, който получи 12,4%. Вероятно заради това архитектът, първо, сподели, че няма да отиде да гласува следващата неделя, но после не вдигна телефона си, за да коментира дали би приел идеята на Кънев.
Би Ти Ви научи, че е продадена, в деня на изборите. Една от най-големите медийни сделки в света напоследък - така международни наблюдатели описват продажбата на Би Ти Ви и собственика й - американската компания"Сентръл Юропиън медия ентърпрайзис" (СМЕ).
Фондът PPF Group, собственост на най-богатия чешки бизнесмен Петр Келнер, купува международната тв група за 2,1 милиарда долара (1,15 млрд. евро). В нея освен "Би Ти Ви Медия груп" са още 4 телевизионни компании в Чехия, Словакия, Румъния и Словения. Сделката е гарантирана от група от банки - BNP Paribas, Credit Agricole CIB, Credit Suisse, HSBC, Societe Generale и UniCredit, обявиха от чешкия фонд.
Официално съобщението бе публикувано на сайта на СМЕ късно вечерта на 27 октомври. В Би Ти Ви обаче научават новината часове по-рано, когато всички журналисти отразяват местните избори у нас.
Все повече избиратели търсят алтернативи извън големите партии. Българските гласоподаватели все по-активно търсят алтернатива на политическото статукво и този стремеж засилва упадъка на традиционните партии. Такъв извод може да се направи след първия тур на местните избори. Доказателство в тази посока е отчетливата ерозия на влиянието на ГЕРБ, която обаче не води автоматично до ръст на подкрепата за опозиционните БСП или "Демократична България". Вместо това растящ дял от избирателите се насочват към кандидати, които се рекламират със своята необвързаност с водещите политически сили, или предпочитат да гласуват с "Не подкрепям никого". Мнозина изобщо се отказват да гласуват, за което говори слабата избирателна активност в страната (42.85% към 17.30 ч.) въпреки високия залог на местния вот.
Отслабването на ГЕРБ се вижда в резултатите на партията в най-големите населени места. Преди 4 години управляващите спечелиха на първи тур 10 областни града - София, Варна, Бургас, Благоевград, Велико Търново, Габрово, Русе, Смолян, Стара Загора и Ямбол. Победилите кандидати бяха чисто партийни, което даваше повод на лидера Бойко Борисов да се хвали, че не разчита на чужда помощ, за да печели изборните битки. На сегашния вот обаче ГЕРБ побеждава на първи тур в 7 областни центъра - Бургас, Велико Търново, Враца, Габрово, Монтана, Стара Загора и Хасково. При това двама от новите кметове -Златко Живков в Монтана и Петър Паунов в Кюстендил, са подкрепени от местни коалиции, в които управляващата партия е само един от участниците.
По-същественото е, че дори и там, където повтаря успехите си, ГЕРБ събира далеч по-малко гласоподаватели, отколкото на предните избори. През 2015 г. Йорданка Фандъкова превзе София с изборен резултат от 60% и 238 500 гласа. А сега при обработени около половината секционни протоколи действащият кмет се „радва" на 73 717 гласа (36.48%) -резултат, който едва ли ще се подобри значително и когато броенето окончателно приключи. На този фон прави впечатление неочаквано сериозният успех на независимия кандидат Борис Бонев - 21 973 гласа (10.88%).
Държавата се кани да тегли нов дълг за 2.2 милиарда лева. Държавата се кани през следващата година да поеме двойно по-голям нов дълг от тазгодишния от 1 милиард лева. В публикувания наскоро за обществено обсъждане проектозакон за държавния бюджет за 2020 г. се предвижда таван от 2.2 милиарда лева за емитиране на нов държавен дълг, включително и на външни пазари. В закона за бюджета за тази година бе разписан таван за държавния дълг от 1 милиард лева, но само на вътрешния пазар. Този лимит бе достигнат в края на септември, като парите бяха предназначени за плащане на новите американски изтребители.
Решението за поемане на нов дълг е изненадващо, тъй като за 2020 г. бюджетът най-после е разчетен без дефицит. Такива са обявените намерения на финансовото министерство и за бюджетите за следващите две години. Не се и очакват огромни еднократни разходи от рода на тези за изтребителите.
В обясненията на средносрочната бюджетна прогноза, която съпътства проектозакона за бюджета, е записано, че за 2020-2022 г. е предвидена възможност за поемане на нов държавен дълг на пазара на държавни ценни книжа в обеми, по-големи от погашенията по държавния дълг за същия период. Целта е във фискалния резерв да се наберат около 1.8 млрд. лв. към края на 2022 г. Те трябва да осигурят необходимите средства за погасяване в началото на 2023 г. на емитираните през 2016 г. еврооблигации (2.2 млрд. лв.).
За първи път от много години насам бюджетът за 2020 г. е разчетен без дефицит или излишък. Планирано е да се съберат и да се изхарчат 46.827 млрд. лв. Сумата е с около 3 милиарда повече от очакваните приходи за тази година, като 2.8 млрд. лв. са от по-големи данъчно-осигурителни постъпления. Те основно идват от ръст на заплатите в сферите, които се финансират от бюджета, и от по-високото потребление.
Парите за седмица ни стигат за 11 кг кашкавал. Със 140 лв., които са една четвърт от минималната работна заплата (без удръжките), и се предполага, че трябва да ни стигнат за седмица можем да си купим около 11 кг кашкавал, показа проверка на „Монитор". Минималната заплата у нас до края на годината е 560 лв.
В Полша най-ниско платените работници вземат по 523 евро, сочат данни на Евростат. С една четвърт от сумата или седмичната минимална ставка могат да се купят 18 кг гауда, млечен продукт подобен на родния кашкавал. У нас средната цена на кашкавала е 12,20 лв. за кило, а в бившата соцстрана на южния бряг на Балтийско море - 7 евро, но тук си казва думата броят на получаваните банкноти.
С еквивалента на 381 евро в паунди, което е четвърт от минималната му заплата британецът би могъл да си позволи над 76,2 кг кашкавал, който на Острова е по около 5 евро на кило. Малко повече - към 80 кг пък може да напазарува германският работник, който получава примерно най-малко по около 400 евро на седмица. В съседна Гърция, която дълго време бе станала нарицателно за криза, със 171 евро, които са една четвърт от минималната месечна заплата от 684 евро, могат да се купят над 28 кг кашкавал, който там по суперите е на цена около 6 евро килото. Във Франция килограм от най-евтината гауда излиза по около 10 евро. В Петата република най-ниската заплата е 1521 евро. С една четвърт от нея местните могат да си позволят 38 кг от млечния продукт.
140 лв. у нас биха ни стигнали и за 5-6 кг шунка. Четвърт минимална заплата пък би стигнала на гърка за 22 кила от месния продукт, на поляка - за почти същото количество, а на французина - за 38 кг.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.881510 |
| GBP | 2.361970 |
| CHF | 2.090010 |
Депозитите на домакинствата растат с 12.2% на годишна база през ноември