Снимка: Архив infostock.bg
КАТ атакува каруцари и колоездачи. Пътната полиция започва акция "Зима" с масови проверки и глоби за колоездачи и каруцари. Операцията стартира от днес - 1 ноември, в цялата страна, обяви шефът на КАТ комисар Звезделин Колев.
"До 10 ноември ще се взема отношение спрямо водачите на тези два типа превозни средства, ако са без необходимото оборудване, а специално за велосипедистите -ако са без светлоотразителни жилетки", каза още Колев.
Според изискванията в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) колоездачите трябва да обличат жилетки, когато карат извън населени места в тъмната част на денонощието или при мъгла и лоша видимост. Глобите за това нарушение започват от 20, но могат да стигнат и до 150 лв., ако е била създадена опасност от катастрофа. Освен това всяко колело трябва да има изправни спирачки, звънец, фар или друго устройство за излъчване на бяла или жълта светлина отпред и на червена отзад, жълти светлоотразителни елементи и отстрани на колелата.
Каруците трябва да са регистрирани и да имат поне два бели или жълти светлоотразителя отпред и по два червени отзад. При движение нощем или при лоша видимост каруцарят също трябва да носи жилетка, но и да включва светещо тяло -фенер, излъчващ бяла или жълта светлина. При нарушения глобите са от 30 лв. до 150 лв. Катаджиите поясняват, че максималните санкции и на велосипедисти, и на каруцари се налагат в драстични случай, например - ако излязат да карат по магистрали или скоростни пътища.
Премиерът Борисов: Не работят само тези, които не искат да работят. Безработицата е на 4%. Безработицата отиде на 4%, на практика не работят само тези, които не искат. Това заяви преди началото на правителственото заседание премиерът Бойко Борисов. Той коментира новата бюджетна рамка и обяви, че са предвидени и 60 милиона лева допълнително за Спешната помощ: „Нека тези пари да стигнат до сестрите лекарите и да им се повишава възнаграждението. Не само съм поел личен ангажимент за построяването на клиниката в „Пирогов", но също и за цялостното саниране на сградата".
Това, което сме обещали, го изпълняваме в пълния му обем", посочи премиерът.
„В началото на мандата поехме ангажимент БВП да мине 110 милиарда лв„ а в момента сме на близо 119 милиарда и до края на мандата ще стигне 130 милиарда", допълни Борисов. Министър-председателят определи това като най-видния показател как се развива държавата. „Искам да ви кажа за външния дълг, където имаше много спекулации. Ние сме трети в ЕС по нисък външен дълг. По времето на управлението тези 3 години външния дълг намаля от 28% до края на мандата сме планирали да е 19,5%. Това показва отговорността към следващите поколения и, че харчим толкова, колкото изкарваме", каза Борисов. Той припомни, че в момента България е държавата с най-ниска контрабанда на цигари в ЕС, а това се дължи на добрата работа на приходната агенция, ДАНС, МВР и прокуратурата: „Битката с корупцията- в момента сме държавата с най-ниска контрабанда от 3,4% на цигари в ЕС. С 3 милиарда лева повече пари има в бюджета вследствие на това.
Фоpмyлата на Отличниците за качествено образование: Добрият учител - c 3000 лв., заплата 1000 лв. за слабия. Добрите учители трябва да получават поне 3000 лв. заплата, не толкова добрите - 1000 лв. Тази рецепта за по-добри резултати в образованието дадоха учениците от третия випуск на клуба "Отличниците на България".
30 момичета и момчета получиха награди за блестящите си постижения на годишната церемония, която организира "24 часа" с партньорството на "Аурубис България", А1, "Джи Пи Груп", "Геотехмин", фондация "Трейс за хората", Инвестбанк.
Специални гости на събитието в клуб "Перото" в НДК бяха министърът на образованието Красимир Вълчев и президентът на фондация "Америка за България" Нанси Шилър.
"24 часа" помоли отличниците да споделят своята представа за добро образование във видео интервюта, които може да бъдат видени на сайта 24chasa.bg.
Добрият учител трябва да получава поне 3000 лв., препоръчаха младежите. Предложиха и ясна формула, по която може да се разбере кои са добрите - тези, чиито ученици си знаят уроците и слушат в час с интерес. В това е убеден Йордан Стоянов от Пирдоп. Той е на 9 години и е сред най-малките членове на клуба на "Отличниците" заедно с Мартина Илиева от частно училище "Питагор".
Заплатата на учителите трябва да е поне двойно по-голяма, категорични бяха и Велин Георгиев и Евгени Кайряков.
1.3 млpд. лв. е печалбата на банковата система към 30 cептември. Към 30 септември 2019 г. печалбата на банковата система е I.3 млрд. лв., или с 4.2 на сто (51 млн. лв.) повече от тази за същия период на 2018 г., съобщава Българската народна банка.
Показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и за възвръщаемост на капитала (ROE) към края на отчетния период са съответно 1.52 на сто и 11.82 на сто.
Собственият капитал в баланса на банковата система в края на септември възлиза на 14.3 млрд. лв. През третото тримесечие той нараства със 188 млн. лв. (1.3 на сто), като прирастът се дължи предимно на увеличения размер на печалбата, посочват от БНБ.
През третото тримесечие на 2019 г. активите на банковата система нарастват общо с 2.7 на сто (2.9 млрд. лв.) и към края на септември достигат 111.5 млрд. лв.
Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства за третото тримесечие с 1.4 млрд. лв. (2.3 на сто) до 64.6 млрд. лв. В това число кредитите за домакинства се увеличават с 672 млн. лв. (2.9 на сто), за нефинансови предприятия с 580 млн. лв. (1.6%), за други финансови предприятия със 166 млн. лв. (4.7 на сто) и за сектор държавно управление - с 26 млн. лв. (3.3 на сто).
Кабинетът дава 220 млн. лв. за пристанището на Доган. Субсидиите на част от държавните предприятия ще бъдат съществено увеличени през следващите три години, показва средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020 - 2022 г. Тя е част от проекта за Бюджет 2020, който бе одобрен в четвъртък от правителството. Най-щедри управляващите са към държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура". В следващите три години то ще получи над 250 млн. лв. под формата на капиталови трансфери, като 220 млн. лв. от тях ще отидат за разширяване и модернизиране на пристанищната инфраструктура в района на Варна.
Записаните в правителственото решение цели на практика съвпадат с намеренията за разширение и развитие на пристанището на ТЕЦ "Варна", обявени от новия му собственик - фирма, в която акционери са бившият транспортен министър Данаил Папазов и почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Тецът има и договор за десетки милиони за поддържане на студен резерв.
Макар за удълбочаване на подходите към пристанището да се говори отдавна, реално развитие и конкретни суми от държавния бюджет бяха определени едва след като ТЕЦ "Варна" мина в частни ръце. Само за 2020 г. е планиран трансфер от 111 млн. лв. За 2021 г. сумата набъбва до 131 млн., а перз 2022 г. са предвидени по-скромните 11 млн. лв. - толкова, колкото години наред държавната компания е получавала, за да поддържа пристанищата за обществен транспорт.
4-годишен ремонт роди свръхопасно кръстовище в София. Скандален и опасен за живота и здравето на софиянци е резултатът от близо 4-годишния ремонт на кръстовището на бул. „Борис III" и ул. „Житница" в столицата. Движението в участъка бе пуснато в началото на седмицата, като очакванията след похарчените милиони (договорът е за сума до 4.83 млн. лв. без ДДС) той да стане по-безопасен и удобен за пешеходците и шофьорите засега остават излъгани. Променена е схемата за преминаване по булеварда и улицата, които вече са на две нива: под бул. "Цар Борис III" минават колите, които преминават транзитно по ул. "Житница". Връзката от улицата към и от булеварда става на горното ниво чрез локални платна. Под кръстовището пък ще минава бъдещото метро.
След ремонта Столичната община е премахнала една от пешеходните пътеки и прилежащия към нея светофар за минувачи - отдясно на кръстовището по посока бул. „България". От същата страна е и спирката на трамваите за центъра. Така на хората, които се качват или слизат от тях и искат да пресекат "Борис III" и да продължат по „Житница", вече се налага да чакат на три светофара и да пресичат няколко пъти кръстовището, за да стигнат желаната посока. Транспортният хаос е пълен, тъй като немалка част от минувачите не се съобразяват с реорганизацията и продължават да пресичат „Борис III" в зоната на бившата пешеходна пътека, движейки се на сантиметри от чакащите автомобили.
"Пешеходната пътека е премахната по искане на КАТ, според които, ако се разчертае пешеходна пътека там, ще става конфликт със завиващите наляво от бул. "Гоце Делчев" към кв. "Княжево" автомобили. На нейно място има подлез, който още не е пуснат. Ще заработи заедно със завършването на метрото, което се очаква да се случи през пролетта на следващата година", коментираха от Столична община пред "Медиапул".
Честват БГ празниците зад граница с 1,3 млн. лева. Малко над 1,3 млн. лева дава държавата за отбелязването на националните празници сред диаспорите ни в чужбина. Точната сума е 1 320 062,52 лева и представлява символичен процент от бюджетната издръжка на Министерството на външните работи. Това стана ясно от данни, предоставени на „Монитор" от МВнР по Закона за достъп до обществената информация.
В тях е посочено, че средствата, които се отделят за цялата 2019 г. за въпросните чествания, са в размер на 0,995% от бюджета на външното министерство. Средно те излизали по около 1,15% от издръжката на задграничните ни представителства.
6 са националните празници, които се отбелязват в мисиите ни в чужбина. Сред тях е и днешният Ден на будителите.
Заради ограничените средства се налагало при организирането на събития от дипломатическите и консулските представителства на България да се прибягва до търсене на подкрепа от българските общности. Също така се разработвали проекти по линия на Комуникационната стратегия и се разчитало на дарения от физически и юридически лица. От справката става ясно още, че в държавите с по-голям брой български общности и по-тесни двустранни отношения, честванията на задграничните официални празници е по-интензивно. По последни данни най- много българи зад граница има в Германия - 416 хиляди. След това се нареждат Турция с 350 хиляди и САЩ с 300 хиляди. Гърция и Испания също са в топ 5. В южната ни съседка, по данни на Външно, живеят 300 000 души, а в Испания- 250 000 българи. Следват ги Великобритания - 200 хиляди, Италия - 120 хиляди, Франция между 60-80 000, Канада - 70 000, Австрия - 35 000, Молдова - 31 000, Кипър - 25 000, Чехия също 25 000.
Изненадващо, но в Южна Африка също имаме сериозна диаспора - около 20 хиляди. В Швейцария нашенците са 12 000, Норвегия - 7000, Обединените арабски емирства - 7000, Малта - 6000, Полша - 4000 и 1000 в Йордания.
Националният празник 3 март се чества във всички задгранични представителства- посолства, консулства или постоянни представителства. Изключения са случаите, когато се възпрепятстват поради военен риск, природен катаклизъм или отсъствие на акредитиран извънреден и пълномощен посланик, уточняват от МВнР, като посочват, че за националния празник мисиите ни дават официален прием, на който се канят както високопоставени лица от съответната страна, така и представители на дипломатическия корпус от партньорски държави и приятели на България от местните общности. Празненството бива съпътствано с музикална програма и концерти. Към тази практика са се придържали през годините, посочват още от ведомството. 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, задграничните представителства отбелязват, като провеждат срещи с българската общност в съответната страна и организират концерти, фестивали, изложби, филмови прожекции и други културни събития.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.878440 |
GBP | 2.350620 |
CHF | 2.109390 |