Снимка: БГНЕС

Само граждани на Европейския съюз (ЕС) ще могат да купуват земеделска земя в България, а мораториумът от 2014 година за чужденци от трети страни остава в сила. Това предвижда новият Закон за земеделските земи, разработен от екип на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), предложен за обществено обсъждане. Законопроектът обединява действащи в момента четири закона: за собствеността и ползването на земеделските земи; за опазване на земеделските земи; за арендата в земеделието и за опазване на селскостопанското имущество. Общественото обсъждане продължава до 5 декември 2019 година.

Поводът за новия закон

Министърът на земеделието Десислава Танева определи предложения законопроект, в който се позволява на чужденци от ЕС да купуват българска земя, като "техническа редакция", за да се отговори на изисквания на ЕС.

Вижте още: Д. Танева: През 2020 г. европейски граждани ще могат да купуват българска земя

Поводът за неговата разработка е, че се нарушава Договорът за функционирането на ЕС (ДФЕС), който дава свобода на гражданите на съюза да се установяват, в която и да е друга държава-членка, да създават предприятия, да придвижват капитали. Заради това през 2018 година Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България (процедура за нарушение № 2015/2018 по описа на Европейската комисия относно противоречие на разпоредбата на чл. 3в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) с чл. 49 и чл. 63 и 65 от ДФЕС). Страната ни беше заплашена да плати еднократна санкция в размер на 839 хил. евро, и по 660 евро дневно за всеки ден бездействие по темата. Средствата се взимаха от структурните фондове, с които се подпомагат земеделските производители, уточниха преди време от МЗХГ.

Заради избягване на санкцията, по предложение на Министерски съвет, Народното събрание приема две решения от 12 октомври 2018 г. и от 27 февруари 2019 г. за разработване на законопроект, който да е в съответствие с ДФЕС.

Законопроектът оставя отворена вратичка и за трети страни: „Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон." Такъв ратифициран договор е ДФЕС, но вбъдеще, ако България сключи договор с трета страна, който е ратифициран от Народното събрание, и предвижда граждани на тази страна извън ЕС да придобиват българска земя, няма да има нужда да се променя законът или с решение да се произнася Конституционният съд. Нека припомним, че през януари 2014 г. Конституционният съд обяви, че решението на парламента да удължи мораториума върху продажбата на земя за чужденци и след 2014 г. е противоконституционно.

Мораториумът от 2014 година

Забраната за продажба на земеделски земи на чужденци бе наложена през 2014 г., след няколко месеца на протести срещу възможността чужденци масово да изкупуват земеделски парцели. Мотивите на протестиращите бяха, че като изкупят земеделски парцели, ще започне масово заселване на чужденци и ще постепенно ще започне да се променя етническия състав на българската държава.

Всъщност решението на Народното събрание за мораториума за продажбата на земи на чужденци беше взето на 22 октомври 2013 г. с гласовете на БСП, ГЕРБ и Атака, а против бяха народните представители от ДПС.

След решението на Конституционния съд, че мораториумът е противоконституционен, парламентът разреши на чужденци да купуват български ниви, само ако са пребивавали минимум 5 години в страната ни. Това, обаче, се оказан недостатъчно за Европейската комисия да започне наказателната процедура, въпреки че по думите на министър Танева, и в момента мораториумът се заобикаля, защото чужденци могат да купуват български земи, ако регистрират местно юридическо лице.

В предложения законопроект изрично се посочва, че освен чужденци от трети държави, но и  държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи. Политическите партии и организации, движения и коалиции с политически цели също не могат да имат собствени земи.

Собствениците на земи подкрепят промените

Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) подкрепя предлаганите промени. „Смятаме, че е правилно, тъй като няма как да продължаваме да нарушаваме европейското законодателство, ако искаме да сме част от европейското семейство", каза в неделя в сутрешния блок на БНТ Стайко Стайков, председателят на БАСЗЗ.

По неговите думи, в момента няма голям интерес от страна на фирми от Европейския съюз да купуват земеделска земя в България, а основната причина за това, че „тя все още е много разпокъсана, което я прави непривлекателна за модерно земеделие". Средният парцел в Южна България е 5 дка, а в Северна - 8 дка, показват още данните на БАСЗЗ.

Според Стайко Стайков, интересът на всички, не само на физически лица или компании от европейски държави, да закупуват земя е на парцели над 1000 дка, дори и над 1000 хектара.

Шанс за младите фермери

В новия Закон се дава възможност на млади фермери до 40 години по-лесно да наемат чрез търг свободни земи от държавния поземлен фонд (ДПФ), за да създават нови стопанства или да разширят земите си. За тях ще има отделен търг, на който могат да участват само физически лица до 40 години, както и ЕТ и ЕООД, създадени от такива лица, с оглед приоритетите на ЕС за промяна на възрастовата структура на заетите в земеделието лица, аргументират предложението си вносителите на законопроекта.   

„Но има и условия, които да гарантират, че до тази земя достъп ще имат действително млади фермери, които искат да се занимават със земеделие", обясни в сутрешния блок на БНТ Лидия Стоянова от дирекция „Поземлени отношения и комасация" на МЗХГ.

Променен е, обаче, срокът при отдаването на земеделските земи от ДПФ под наем или аренда, чрез провеждане на тръжна процедура. Министърът на земеделието ще издава заповед за откриване на търга за следващата стопанска година до 15 февруари на текущата календарна година, а не както досега до 31 март.

В процедурата по разпределение на общинските и държавни пасища, мери и ливади е предвидено съответните общински и държавни комисии да разпределят в съществуващата последователност първо имоти от двата фонда в землището, където е регистриран животновъдният обект на лицето. След това ще се разпределят имоти от общинския поземлен фонд и ДПФ в съседни землища.

Договорите за аренда вече ще имат максимален срок

Той става 10 години, а за земите, заети с трайни насаждения - 30 години, пише в законопроекта.

Досега договорите имаха само минимален срок от 5 години, а липсата на горна граница доведе до договори, продължаващи на практика без ограничения - над 50 или до 100 години, според експертите на МЗХГ. Подобни договори на практика ограничават възможността нови инвеститори или на следващи поколения наследници на собственици на земи, отдадени под аренда, да променят управлението на имота си, обясняват вносителите на законопроекта. Според тях, след като влезе в сила новият Закон за земеделските земи, което най-вероятно ще стане през 2020 година, договорите за аренда трябва да се приведат в съответствие с изискванията за горната граница.

Други съществени промени

Предвидена е нова процедура за промяна на предназначението на неземеделска земя в земеделска, което ще става със заявление на собственика до Комисията за земеделските земи, като за процедурата няма да се заплаща такса. Освен това, значително се облекчава строителство върху земи с променено предназначение, като отпада срокът, в който до 3 години след издаването на решение за промяна на предназначението на земята, собственикът би трябвало да получи разрешение за строеж.

Предвижда се и възможност за промяна на предназначението на неземеделски земи в земеделски. Например стари, малки язовири, които отдавна са пресъхнали и се ползват за земеделие, а стопаните им не могат да получават субсидии, да подадат заявление до Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението, като и за този процедура няма да се заплаща такса.

Още по темата:

Промени в Закона за земята налагат ограничение в срока за вземане на рентата

Земеделската земя е носила годишна доходност от над 15% за 9 години!

Емил Райков: Земята поскъпва с минимум 5% през следващите години