Снимка: Архив infostock.bg
Срив н образованието до девети клас. Лоши резултати по четене, математика и природни науки сред деветокласниците у нас. Това сочат резултатите за България от последното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). То оценява функционалната грамотност при ученици, които са завършили задължително образование - как могат да използват наученото в реални житейски ситуации.
У нас изследването е проведено от 10.04 до 18.05.2018 в 197 училища сред 6900 ученици, родени през 2002 г. Областите на оценяване са четене, природни науки математика, както и допълнителен модул "гладко четене". В настоящото изследване основната област е "четивна грамотност", обясни Неда Кристанова, директор на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН.
По този показател България е сред страните с по-ниски от средните за ОИСР резултати. Сред всички 79 държави и области, които участват, Китай и Сингапур са първенци с над 550 точки, а на дъното са Филипини и Доминиканска република.
За периода между 2015-2018 г. точките, които постигат нашите ученици по природни науки, от 446 стават 424. Така попадаме сред държавите с отчетлив спад. В другите две направления няма спад, но няма и подобрение - при четене се отчитат 420 точки (432 през 2015), а по математика 436 (441 през 2015).
47% от учениците не са достигнали минимално ниво на владеене на компетентности при четене. 53% постигат второ от шест равнища и нагоре. По математика успеваемостта е 56%, а по природни науки - 53%.
Борисов: Убеден съм, че догодина ще имаме нов автомобилен инвеститор. Ние сме готови за заводи за автомобили, в момента дори са няколко големите компании, които се колебаят коя да дойде. Аз съм убеден, че с всичко това, което правим, догодина вече ще имаме инвеститор. Това каза премиерът Бойко Борисов в изявление след представянето на революционния 3D i-Cockpit, произведен в България, който е първият истински триизмерен клъстер в серийното автомобилно производство, внедрен в най-новите коли на „Пежо".
„Преди месец открихме в Пловдив завод на „Мерцедес", който произвежда фаровете, мигачите, стоповете, в Димитровград са кабелите, в Русе са дистанционните управления. А сега на най-специалната кола на „Мерцедес", ние сме направили най-важното. Най-интелигентното, най-доброто. Съжалявам, че на фона на всички негативни новини, които се изливат, българите не могат да се зарадват на това как всъщност тези красиви дизайни се пишат от български инженери, технолози. Много е важно, ние с университетите работим, да се разкриват паралелки за инженерни специалности, които да добавят още инженери в този клъстър. В четвъртък идват оръжейни компании, имаме среща, за съвместното производство в България. Виждам много добра възможност и в бронираните машини, танковете", допълни министър-председателят.
„Аз съм убеден, че когато дойде президентът Тръмп, защото те бяха много добре информирани колко много инвестиции имат американските компании в България и колко умни са българите. Поемам този ангажимент", каза още Борисов.
Петър, който залови лудия насилник от влака, спаси и семейство от пожар. 25-годишният Петър Бонев, който преди 10 дни спаси от смърт 20-годишно момиче във влака за Варна, е спасил и семейство от Пазарджик при пожар в апартамента им преди два дни.
Това съобщи пред "24 часа" самият Петър при награждаването му с почетен плакет, грамота и парична сума за проявеното геройство във влака от кмета на община Лесичово инж. Серьожа Лазаров.
Вече местните се шегуват със серийния спасител и му викат циганския Ватман. Само за 10 дни той записа две героични доблестни постъпки.
В неделя Петър Бонев, жена му и негови близки отишли да хапнат пица в Пазарджик. Объркали пътя и докато карали по централна улица, той се оглеждал за пицария.
В този момент преминавали край жилищен блок и Петър видял да избухва пламък в стая на апартамент на първия етаж. Без да се двоуми, спрял колата, с помощта на братовчед си се покатерил на терасата и през отворената врата влязъл в кухнята на жилището.
"Вътре нямаше никой. От микровълнова печка излизаха пламъци, всичко беше в дим. Успях да угася печката с подръчни материали, полях и с вода", разказва спасителят. Той тръгнал да търси собствениците на жилището и ги открил в една от стаите. Мъж, две жени и малко дете. "Извиних им се за нахлуването и им казах, че в апартамента им е имало пожар. Те въобще не бяха усетили Влязоха в кухнята и се хванаха за главите", разказва Петър. Веднага след това си тръгнал.
Той не знае кои са хората, които е спасил=
Освен от кмета на община Лесичово Петър Бонев беше награден и от кметицата на родното му село Церово Таня Чеширова. Получи и парична награда от местна коалиция общински съветници и подаръци от децата на детската градина в село Боримечково, които са възхитени от подвига му.
И за туризъм ще ни трябва електронна виза за Англия. Великобритания планира да прекрати свободното влизане на европейски граждани дори когато идват на нейна територия с цел туризъм или гостуване на близки след Брекзит.
Това става ясно от нови имиграционни идеи на управляващата Консервативна партия, която се очаква отново да е водеща политическа сила след парламентарните избори на 12 декември.
Вътрешният министър Прити Пател обяви, че при краткосрочни пътувания от европейците ще се изискват електронни разрешителни, подобни на тези, с които в момента британските граждани влизат в САЩ.
Става въпрос за тип електронна виза, за която се кандидатства онлайн срещу такса и човек получава съобщение дали е одобрен да влезе в страната до 3 дни преди посочената от него дата за пътуване. Ако не разполага с такова, бива връщан от границата.
Кандидатстващите за разрешително ще трябва да декларират имат ли криминално минало. Ще бъдат проверявани и чрез специална система представляват ли риск за страната. За целта от тях ще се изискват паспорти с биометрични данни и признаването на български лични карти ще бъде преустановено.
"Това ще позволи на служителите ни да проверяват пристигащите и да блокират тези, които представляват заплаха", посочва Пател. По думите й около 1000 души годишно опитват да влязат във Великобритания чрез фалшиви документи от ЕС.
До момента властите в Лондон твърдяха, че след Брекзит ще запазят свободното влизане във Великобритания за граждани от ЕС, когато правят кратки пътувания до 90 дни, а ще изискват визи само за по-дълъг престой с цел работа или обучение.
Прокурори от 15 страни в ЕС искат бърз достъп до Vbeir, WhastApp и Skype. Висши прокурори от 15 страни, сред които и главният прокурор на България Сотир Цацаров, искат разследващите да имат бърз достъп до всичко, което се случва в чат приложенията като WhatsApp и Viber, до Messenger на Фейсбук, до обаждания по Скайп, до снимки, изпратени по мейл или споделени през Инстаграм, до документи, съхранявани в Dropbox. Аргументът им е, че така борбата с тероризма щяла да стане по-ефективна.
Идеите са развити в позиция на координатора на Европейския съюз за борба с тероризма Жил де Керков, която прокурорите са подкрепили. Сред привържениците са главни, генерални, федерални, национални прокурори от Белгия, Франция, Испания, Италия, Люксембург, Хърватия, Литва, Словения, Словакия, Полша, България, Румъния и др. Прави впечатление, че повечето са от Източна Европа или пък от страни, в които действително е имало тежки терористични актове като Франция, Испания, Белгия, Италия.
Прокурорите настояват да се приеме регламент за европейските заповеди за предоставяне и съхраняване на електронни доказателства по наказателно правни въпроси. Вече има и предложение за съпътстващата директива, с която всички доставчици на услуги в рамките на ЕС, независимо от местоположението си, се задължават да сътрудничат на разследващите органи. Предвижда се доставчиците да отговарят на отправените искания в срок максимум до 10 дни.
Керков се оплаква, че когато става дума за достъп до чат-приложенията, до обаждания по Скайп или до облачните пространства, операторите трудно дават достъп. Още по-голям бил проблемът при обмяната на подобна информация между държавите, защото разследващите органи трябва да се справят с различни юрисдикции и минавали месеци, преди операторите да предадат исканите данни. "Настоящата правна рамка не успява да гарантира онзи бърз и ефективен достъп, който е необходим, за да се ускори провеждането на множество разследвания в цяла Европа", твърди белгиецът Жил де Керков.
80% от българите с просрочени заеми са неоткриваеми. Само 20% от длъжниците, чиито просрочени заеми са прехвърлени на колекторски фирми, са склонни да преговарят за тяхното изплащане. Останалите 80% се опитват да избегнат по всякакъв начин връщането на изтеглената сума, включително като сменят адреси и телефони, така че да не могат да бъдат открити. Едва когато бъдат издирени от съда или от съдебен изпълнител, те се сещат за задълженията си. Дотогава обаче сумата набъбва заради лихвите и понякога надхвърля многократно размера на необслужваното задължение.
Това коментира Лилия Димитрова, изп. директор на компанията за изкупуване и управление на задължения Frontex International. "В действителност финансовите затруднения, заради които човек не може да покрие дълга си, са относително малък дял от причините за просрочията. Повечето длъжници просто не желаят да върнат заемите си", обясни Димитрова. Така обаче те сами си устройват капан, защото, ако преговарят и постигнат споразумение с кредитора, това спира начисляването на законовата лихва за просрочията. В тези случаи дългът се изплаща средно за две години, твърдят от Frontex. Колекторските компании, които общуват с длъжниците основно с писма и по телефона, срещат огромен проблем с неактуалните адреси и телефонни номера. Често длъжниците нарочно сменят информацията за контакти с тях, за да се скрият, но други просто са отишли в друго жилище или пък са сменили сим картата си заради по-изгодна оферта.
Според експертите от фирмите - събирачи на вземания, проблемът може да се реши със създаване на национално кредитно бюро, в което да се събира надеждна информация за нередовните платци. Такива бюра съществуват в много държави от ЕС. Това са частни институции, създадени на доброволен принцип от банки, фирми за бързи кредити, телекоми и други доставчици на комунални услуги, в които те подават информация за клиентите, които просрочват плащания и трупат дългове. В България имаме Централен кредитен регистър към БНБ, но той дава оскъдна информация само за просрочията, а това не е пълно кредитно досие, поясни Лилия Димитрова.
Бивша служителка източи 3 милиона лева от НОИ. Бивша служителка с помощта на дъщеря си и мъжа, с когото живее на семейни начала, източи 3 млн. лв. от Националния осигурителен институт (НОИ) със схема за неправомерно отпускане на пенсии.
62-годишната Александрина Георгиева, нейната дъщеря, която й помагала със съставяне на неистинските документи, и мъжът са арестувани.
Повдигнати са им обвинения за измама в особено големи размери както и за съставяне на неистински документи. Ощетените лица, доверили се на измамниците, са 18, а сумата е 125 000 лв. Те давали на Георгиева суми в размер между 3000 и 16 хиляди лева.
Схемата за източване на НОИ е била разбита от Икономическа полиция. Това съобщиха на пресконференция вчера районният прокурор на Пловдив Чавдар Грошев, старши комисар Йордан Рогачев, директор на ОД на МВР - Пловдив, и Димитър Пехливанов, прокурор в районната прокуратура.
62-годишната жена напуснала Националния осигурителен институт през 2009 година. Преди това, обаче, е успяла да открадне над 260 досиета и други документи, с които да изготвя фалшификатите. След това започнала частна практика като управител на фирма за пенсионни услуги.
Тя се занимавала с консултантска дейност и комплектовала нужните документи за вземане на пенсия от гражданите. Хората, на които не достигал осигурителен стаж, давали пари на Александрина Георгиева за плащане за трудов стаж с цел придобиване на необходимия за взимане на пенсия. Парите обаче жената задържала за себе си и съставяла неистински документи по образец УП-30 - удостоверение за осигурителен стаж към фалирали фирми или такива, които не водят архив за служителите си.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро