Снимка: Архив infostock.bg
Дерат седем кожи за Нова година у нас. Дерат седем кожи за Нова година у нас, показа проверка на "Труд" в сайтове за обяви, които предлагат оферти на хотели и ресторанти за празника. Офертите за празничната нощ достигат до 280 лева само за вечеря и наздравица. Още по-тъжна става картината, ако се плаща и нощувка. За сметка на това съседите от Сърбия и Македония са отворили оферти на двойно по-ниски цени. Именно те са най-търсените дестинации извън България за посрещане на 2020 година, заради ниските цени, доброто обслужване и близостта им до страната ни. В Гърция, Турция и Румъния празникът също излиза изгодно на нашенци.
У нас за четиризвезден спа хотел се плаща средно 500 лева за три нощувки в курорти като Велинград, а в Пампорово и Боровец има и по 400 лв. с включена карта за ски. А за две нощувки броим по средно 300 лв. на човек. Най-предпочитаната дестинация Банско е изчерпала офертите си за най-добрите хотели и кръчми.
В Бургас чупят рекорди с цени в петзвезден хотел за две нощувки за двама срещу 1398 лева. Във Варна има оферти от 90 до над 900 лв. В Св. Св. Константин и Елена тридневните пакети с всичко включено в цената струват от 430 до 590 лв., а в същата категория на Златни пясъци са от 420 до 480 лв. В петзвездните хотели в двата курорта цените са доста по-солени - от 880 до 940 лв. В София кувертите за вечеря са средно по 170 лева.
Financial Times: България привлича рекордни технологични инвестиции. България, най-бедната държава в Европейския съюз (ЕС), привлича поток от чуждестранни инвестиции в информационни и комуникационни технологии (ИКТ).
Самата страна допринася за всичко това, след като през април 2019 г. отвори собствен технологичен център със 110 служители. Сред другите скорошни инвеститори се нареждат Facebook и Световната банка. Тази година и двете отвориха офиси в българската столица, които предлагат ИКТ услуги.
България е получила рекорден размер чуждестранни инвестиции в софтуер и ИКТ услуги през 2018 г., с поне 16 проекта, оценени на 240 млн. долара, предимно в София. Чуждестранните инвестиции в сектора продължават растежа си от 2015 г. според fDi Markets, услуга за данни на FT.
„Разгледахме редица локации в Азия, Европа и Великобритания преди да изберем България", коментира Кейт 0'Риърдън, главният продуктов и информационен директор на FT при отварянето на новия център. „Дългогодишната репутация на София като център за технически постижения, както и историята на данните и изкуствения интелект и появата е като технологична столица на Балканите, я направи неустоима дестинация".
През петте години преди 2015 г. трансграничните инвестиции в българския ИКТ сектор са били в рамките на средно пет проекта годишно. След това страната се превърна в основна цел за чуждестранни инвестиции, привличайки 30% от всички проекти миналата година, твърдят от fDi Markets.
България има дълги традиции в ИКТ и електрониката, които датират още от ерата на комунизма. ИКТ секторът достигна 3,2 млрд. долара приходи през 2018 г„ което представлява 45% увеличение на годишна база, посочват от компанията за пазарни проучвания IDC. България има над 12 хил. компании, 90% от които в София, където работят 50 хил. служители, според Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.
Иcкат от фондовете още варианти за втора пенсия, за да стане 2 повече от 1. Частните пенсионни фондове да предложат повече видове пенсионни продукти, така че хората с две пенсии да не получават по-малко, отколкото ако са се осигурявали само в Националния осигурителен институт.
С това предложение новата социална министърка Деница Сачева започва консултации с фондовете, синдикатите и работодателите.
"Не може да не си даваме сметка, че въвеждането на реформата е свързано и с преходен период, в който няма пълно осигуряване и регулярни вноски. В тези условия дискусията трябва да се фокусира върху видовете пенсионни продукти, които да предлагат фондовете, а това, което ще изплащат, ще зависи основно от онова, което е постъпило в тях", каза Сачева в интервю за "24 часа".
Новата министърка иска да доработи текстовете за механизма на изплащане на вторите пенсии, договорен между частните фондове и бившия министър Бисер Петков. При представянето на предложението през ноември той призна, че за голяма част от 200 хил. жени, които ще излязат в пенсия в периода 2021-2025 г., сборът от държавната и частната пенсия ще е по-малък, отколкото, ако се бяха осигурявали само в НОИ.
В механизма на Петков имаше само три варианта за получаване на втората пенсия. Първият е за пожизнена, но ако натрупаните в личната партида пари стигат за отпускане на пенсия, която да е поне 15% от размера на минималната. Вторият вариант е за разсрочено плащане. Тоест пенсионерът получава втора пенсия, докато свършат парите в партидата му и след това остава само с тази от НОИ. Третият вариант, предложен от Петков, бе еднократно плащане за хората с най-малко пари в партидите.
Банковата ни система е сред топ 10 на Европа. "Ако искаш дълъг политически път, трябва да осигуриш стабилност -фискална, данъчна, дългова, банкова и валутна. Без тези неща няма дълъг политически мандат. Радвам се, че този финансов министър и премиерът Бойко Борисов оцениха важността на този фактор". Така се обърна шефът на Асоциацията на банките в България Петър Андронов към управителя на БНБ Димитър Радев и към финансовия министър Владислав Горанов в деня на професионалния празник на банкерите - 6 декември. По традиция асоциацията го отбеляза със стилна церемония.
"Мина времето, когато имаше подозрения между политиците и банките, поне в България. Част от политическата класа търси противопоставяне межди кредитополучателите и кредиторите като лесен ресурс за популизъм", заяви пред банкерите финансовият министър Владислав Горанов.
"Надявам се следващата година да не говорим за еврозоната. Смятам, че има реална опасност до моя рожден ден (30 април - бел. ред.) да бъдем част от ERM II. Още малко работа имаме да свършим, но знаем какво точно трябва да свършим", каза той.
"Да, те ни нямаха толкова доверие, но минахме през такъв тип тестове, които едва ли и техните системи биха издържали", каза Горанов. И заключи: "Сега вашите акции нараснаха не толкова заради оценките на кредитните агенции, но и заради това, че когато си изгубил рязко доверие и успееш бързо да го възстановиш, показваш, че заслужаваш да си част от европейската финансова инфраструктура".
Фирма на Валентин Златев ще вземе милиони за абсурдно скъпи събития. Свързано с Валентин Златев обединение ще получи милиони за организирането на абсурдно скъпи събития. Консорциумът "Обединение логистика" се оказа единственият оценен кандидат по поръчка на ЦРЧР - Центъра за развитие на човешките ресурси, за близо 3 млн. лв„ като офертата на места е буквално втрещяваща. При отделни дейности разликата между най-ниската и спечелилата оферта достига 140 пъти.
Така например за осигуряване на лаптоп за ползване за 4 часа спечелилото обединение е поискало 120 лв. при 17 лв. най-ниска оферта. За ползването на екран за прожектиране на презентации за 4 часа фирмите в обединението ще получават по 190 лв. при 8 лв. най-ниска оферта. Техниката ще се ползва многократно - очаква се да бъдат организирани близо 200 събития. Скандалният договор става възможен след серия странни решения на възложителя и откровено нелепа методика за оценка на офертите.
Това показа проверка на "Сега" по повод получен сигнал за поръчката. Договорът се финансира по европейската програма "Еразъм+", която вече се прочу с други скандали около финансиране на кухи проекти и отпускане на средства при крещящ конфликт на интереси.
2 967 506.54 лв. без ДДС е прогнозната стойност, която ще получи за услугите си ДЗЗД "Обединение логистика". Какви точно събития трябва да се организират срещу тази сума, в кои градове, за колко участници, в поръчката не е посочено. Ясно е само, че трябва да се организират около 200 събития, но няма никаква количествена конкретизация за дейностите, които трябва да извърши избраният изпълнител.
Най-скъпите избори поскъпнаха с още 3 млн. лева. Местните избори през октомври, за които бяха отделени рекордните в българската история 71 млн. лева, поскъпнаха с нови милиони. Седмици след вота правителството изненадващо реши да отпусне още 3.1 млн. лева. Така общият бюджет на изборите надхвърля безпрецедентните 74 млн. лв. Сумата е с почти 25 млн. лв. повече в сравнение с предния вот за кметове и общински съветници през 2015 г.
Решението на кабинета стигна до медиите с неясно прессъобщение от заседанието на МС, от което изобщо не се разбира за какво точно се дават 3.1 млн. лева. Опитите на в. "Сега" да изясни въпроса бяха силно затруднени от прехвърляне на топката между три институции - Министерския съвет, Министерството на финансите и Централната избирателна комисия (ЦИК). В крайна сметка се разбра, че милионите са за допълнително отпечатани бюлетини.
От пресслужбата на МС казаха, че не са в темата, и посъветваха да питаме финансовото министерство, тъй като то било вносител на предложението за отпускане на допълнителни средства за разходите на ЦИК.
От МФ бяха категорични - план-сметката е правена по прогноза на ЦИК за броя на бюлетините, но "реалните потребности от осигуряване на хартиени бюлетини, заявени от районните избирателни, наложиха отпечатването на по-голям брой бюлетини спрямо прогнозния". В писмен отговор на МФ до "Сега" се посочва: "Въз основа на действителните данни за броя отпечатани хартиени бюлетини за местните избори и по искане на ЦИК правителството отпусна допълнително 3.1 млн. лева за заплащането на хартиените бюлетини".
Троен скок на жалбите от камери в блока и офиса. Троен скок на жалбите срещу камери в блока отчитат от Комисията за защита на личните данни. Това съобщиха от там за „Монитор".
Според тяхната статистика жалбите срещу видеонаблюдение най-често идват от съседи, кооператори и етажна собственост, но и от служители, които се оплакват от камери на работното им място.
„Практически повече от 3 пъти се увеличи дейността по упражняване на контрол поради повишения брой жалби и сигнали. Видеонаблюдението намира широко приложение в ежедневието на физическите лица и в дейността на фирмите с цел охрана и превенция, но от своя страна води до повишаване на жалбите между съседи, между кооператори и етажната собственост, както и жалби за видеонаблюдение на работното място", обясни пред „Монитор" шефът на КЗЛД Венцислав Караджов. Според него един от основните проблеми е неразбирането на хората, че поставяйки камера за видеонаблюдение в сградата си, те са задължени от закона да обработват лични данни както всяка друга фирма или държавна институция, независимо че не са такава.
„В този случай те обработват лични данни на трети лица и се явяват администратори на събраните чрез видеонаблюдението данни. По тази причина следва да спазват и правилата за обработване на тези данни, както и утвърдената практика, че не могат да наблюдават публични места, когато поставят камери в общите части на етажната собственост трябва да има решение на общото събрание, а не да се извършва видеонаблюдение по собствено усмотрение!", категоричен е Караджов.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.881510 |
| GBP | 2.361970 |
| CHF | 2.090010 |
Депозитите на домакинствата растат с 12.2% на годишна база през ноември