Язовир "Студена", който снабдява с питейна вода Перник. Сника: БГНЕС

„Наличните водни ресурси в страната са достатъчни за населението и индустрията. Не е проблемът в ресурса, а как го ползваме, как го възстановяваме. Осигуряването на вода е многостранна задача - хидроложки данни, инфраструктура, ограничаване на загубите на вода, управлението на водните ресурси, а често интересите са противоречиви". Това препоръча проф. Емил Бурназки от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, в интервю за БНР.

Регионалният министър каза, че няма воден апокалипсис

На пресконференция в петък министърът на регионалното развитие Петя Аврамова заяви, че воден апокалипсис няма, въпреки проблемите с водоснабядването на Перник и намаляването на водоемите, които захранват Сливен и Ботевград с питейна вода, а с кризата          според регионалиня министър, се спекулира политически, като целта е насаждане на страх сред населението. Тя съобщи, че язовирите се следят всекидневно и даде пример с нивата на водата в няколко язовира, които през последните дни станаха обект на медийни публикации. По данни, които се събират в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), за наличните водни обеми в язовирите, ако водните количества в яз.„Тича" се използват само за питейно - битови нужди, ще стигнат поне за 30 месеца; в яз."Камчия" - за 10 месеца; в яз."Асеновец" - за 4 месеца и половина; в яз."Бебреш" за поне 3 месеца.   

Воден режим има не само в Перник

Министърът обясни още, че освен от язовирите, всички дружества за водоснабдяване на населението използват допълнително повърхностни и подземни водоизточници, речни водохващания, картирани извори, кладенци.

По данни на МРРБ, към момента воден режим, освен в Перник, има въведен в няколко по-малки населени места в областите Ловеч, Габрово и Сливен, като причината за това е намален дебит или замръзнал водоизточник, стана ясно на пресконференцията.

Водните ресурси са неравномерни разпределени

В сутрешния блок на БНР на въпрос дали има трайно засушаване, за което ни предупреждават управляващите, проф. Бурназки каза: „Известно е, че има неравномерно разпределение на водните ресурси на страната, но наличните такива са достатъчни, за да се задоволят нуждите на населението и индустрията, и проблемът не е в ресурса, а как го ползваме." По неговите думи, определени райони може да изпитат недостиг на вода не сама за липсата на водни ресурси, но и заради неизградена или неправилно използвана инфраструктура, която да задоволи нуждите на определени райони.

„У нас приоритет е битовото водоснабдяване пред промишленото, за напояване и за енергетиката. Трябва да се знае, че осигуряването на вода е многостранна задача. Тя е свързана с няколко аспекта", посочи проф. Бурназки. Той посочи и трите важни аспекта. На първо място са постоянни хидроложки данни, за да се знае дали имаме достатъчно вода, какви са данните за валежа, за подземните води и т.н. От другата страна е инфраструктурата - информация за водоемите, канали, водопроводи, ВиК мрежа и други. Тук влиза и науката за хидравликата, която помага за регулиране на загубите на вода от мрежата. Третият е управлението на водните ресурси и как най-рационално да се разпредели водата, за да се задоволят нуждите за бита и индустрията и селското стопанство. „Проблемът е твърде комплексен", подчерта проф. Бурназки.

Относно изграждането на язовирите

той каза, че съоръженията се изграждат така, че да задържат вода и да се ползват и при сухи периоди. Това е основната задача на тези съоръжения. „Но въпросът е как се поддържат. Примерно с язовир „Студена", който захранва с вода Перник. Знае ли се дали язовирната стена е ремонтирана и кога и как е станало това. И пак опираме до това: как се поддържа язовирът и как е управляван на практика", посочи ученият от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.

Защо не се търси мнението на учените от БАН?

На въпрос дали изпълнителната власт се е обърнала за мнение от БАН, проф. Бурназки каза: „Нашият институт е най-новият на БАН и не знам да са се обръщали към нас за мнение. В същото време ние работим по национална научна програма по опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни природни явления и бедствия. Тази програма е одобрена с решение на Министерския съвет от август 2018 година и се финансира от Министерството на образованието и науката. И по тази програма ние работим по водния ресурс и водния баланс на страната и бихме могли да помогнем в това направление за рационално използване на водите."

БАН има предложение за опазване на качеството на питейната вода от пречиствателната станция на язовир "Студена". Препоръките ще помогнат за пестенето на водата, за опазването на околната среда. Най-важният съвет към жителите на Перник е да прецеждат водата, да я изварява, за да се избегнат зарази.

„Ние предлагаме мерки за здраве, за опазване на околната среда и за икономическия ефект. Готови сме за среща и разговори за конкретни действия и предприемане на мерки за предотвратяване на негативните последствия", каза в заключение проф. Емил Бурназки от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.

Още по темата:

Министър Аврамова: Държавата ще гласува "против" увеличението на цената на водата