Снимка: БГНЕС

След голямата епидемия на Африканска чума по свинете (АЧС) от пролетта и лятото на миналата година, която от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) обявиха за ликвидирана в края на есента на 2019 година, само за три дни през януари тази година бяха открити пет нови огнища на АЧС.

Миналата година от епидемията пострадаха лични стопанства и свинекомплекси в 23 области на страната, като бяха засегнати и шест промишлени свинекомплекса, чито щети бяха изчислени на 15 милиона евро.

Големият проблем и сега е, че едно от огнищата е регистрирано в един от големите свинекомплекси във Варненска област. Предположенията са, че и този път, както и през лятото, болестта е принесена от Румъния. По данни на БАБХ в северната ни съседка са регистрирани 25 огнища на африканска чума.

Къде са огнищата в България

Четири са локализирани в Североизточна България, в региона на Вареннска, Шуменска и Габровска област, и едно огнище е прехвърлило Стара планина - в сливенско село.

Всъщност огнищата са четири, тъй като двете са във ферми, собственост на базирания в село Брестак, Варненска област, индустриален свинекомплекс. Другата свинефермата в село Никола Козлево, Шуменска област. В засегнатия свинекомплекс се отглеждат близо 40 000 свине. Оказало се, че част от животните в Никола Козлево, където преди 2 дни заради чумата са били унищожени 24 000 прасета, са от Брестак.

Всъщност откритата зараза в Никола Козлево накарала БАБХ да направи проверка в комплекса, а положителните проби за чума са потвърдени на 8 януари.

Другите три огнища, които са потвърдени, са:

- във ферма, където се отглеждат защитената порода източнобалканска свиня в шуменското село Веселиново,

- в семейна ферма в габровското село Гергини, където се отглеждат 29  прасета;

- и в лично стопанство тип заден двор в сливенско село.

Около огнищата вече се създават 3-километрови санитарни зони, където ще има и специален пропускателен режим. Всички засегнати животни ще бъдат умъртвени, посочват от БАБХ. С унищожените 24 000 прасета в Никола Козлево, от лятото на миналата година досега са умъртвени над 200 000 прасета. Засегнати бяха и шест 15 милиона евро са прогнозните щети за промишленото свиневъдство от заразата в шестте засегнати свинекомплекса.

Компенсациите

За отглеждане до 5 прасета в стопанство, които са евтаназирани, миналата година Министерството на земеделието заплати по 300 лева на стопанство, а на големите свинекомплекси, според експертна оценка. България получи от Европейската комисия компенсация за справя с епидемията в размер на 11 милиона евро, с които бяха компенсирани предимно големите свинекомплекси, а индивидуаните земеделски стопин от държавата.

България получи от Брюксел и 2.9 млн. евро за покриване на разходите за спешни мерки за спиране на заразата.

Като превенция, от май тази година ще започне да действа нова мярка по европейската Програма за развитие на селските райони (ПРСР), по която ще може да се кандидатства за компенсиране на фермери, претърпял щети в резултат на природни бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни мерки. Целта е да се подпомогнат в частност стопаните, пострадали от АЧС, като им се даде възможност да инвестират в превантивни действия, които да повишат биосигурността в животновъдните стопанства, както и да бъдат закупувани и животни.

Предстоят законодателни промени, които да окажат какви мерки трябва да бъдат предприемани в личните стопанства тип заден двор. Компенсацията на животни също ще се изпълнява само спрямо новото законодателство, обясниха от БАБХ.

Как действа агенцията по безопасност на храните

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) предприема нови мерки във връзка с ограничаването на заразата с африканска чума по свинете през последните дни. „Приоритет в момента е дезинфекцията в засегнатите свинекомплекси, но най-важното в борбата със заболяването са мерките за биосигурност", обяви Александра Митева, началник отдел "Здравеопазване на животните" към агенцията, в сутрешния блок на БНТ.

Предстои за всяка свинеферма да бъда определен ветеринарен лекар, който да осъществява постоянен контрол в свинекомплексите на територията на цялата страна. Целта, по думите на Митева, е да се съблюдава изпълняването на мерките за биосигурност. Самите официални лекари ще вземат и ще изпращат проби, докато не се докаже, че всяка от тези ферми е свободна от АЧС. „Отглеждането на животни без мерки за биосигурност е абсолютно неприемливо и е риск. За африканска чума по свинете няма ваксина, няма лечение и единственото в борбата с това заболяване, са мерките за биосигурност", подчерта Александрина Митева.

Мерки ще бъдат взети и за кланиците, на които ще бъдат наложени специални изисквания за дезинфекция.

Още по темата:

По света става все по-скъпо да се яде

България 14-та по внос на свинско месо в Европа

Свинското месо поскъпна с 45%, удари 10-годишен рекорд