Снимка: Архив infostock.bg
Курсът лев-евро гарантиран от парламента. Парламентът ще е гарант за стабилността на курса лев-евро, който остава фиксиран на 1,95583. Промяна на курса ще е възможна само с ратификация на парламента. За такъв текст в Закона за БНБ настоя вчера премиерът Бойко Борисов. Той нареди на финансовия министър Владислав Горанов, заедно шефа на БНБ да подготви поправки на поправките, внесени от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, за да няма паника.
След указанията на Борисов, Горанов и шефа на БНБ Димитър Радев по спешност пристигнаха в НС, а председателят на парламента Цвета Караянчева свика извънредно заседание на председателския съвет.
С действащия курс от 1,95583 България ще трябва да се присъедини към еврото, обяви финансовият министър Владислав Горанов след близо едночасовата среща в кабинета на Караянчева.
Той заяви, че за пореден път е получил потвърждение от всички политически партии, че по въпроса за присъединяването на България към чакалнята на еврозоната има политически консенсус.
При шефа на НС Цвета Караянчева влязоха още икономисти и финансисти от всички парламенарни групи, а новината след нея бе, че до края на деня ще бъде разпратен на всички членове на комисията по бюджет и финанси нов текст за изменение на Закона за БНБ през преходните и заключителни разпоредби на валутния закон. "Труд" научи, че участници в заседанието питали защо без решение на УС на БНБ са внесени промените в закона. Отговорът бил, че са бързали защото до 15 февруари трябвало да сме вкарали всички необходими документи за еврозоната. До тогава се очаквало и НС да гласува окончателно промените в закона за БНБ.
Седем обвинения срещу Васил Божков. Шефът на „Нове Холдинг" Васил Божков е със седем обвинения и е обявен за международно издирване, съобщи главният прокурор Иван Гешев. Бизнесменът ще отговаря пред закона за ръководител на организирана престъпна група, принуда, опит за подкуп на длъжностно лице, подбудителство към престъпление по служба. До обвиненията се стигна, след като спецпрокуратурата и МВР извършиха обиски в офисите на „Нове Холдинг", „Национална лотария", както и в Държавната комисия по хазарта. „Никой не ме е търсил. Наа разположение съм, на телефона съм и отговарям на всички обаждания. Ако някой ме потърси, готов съм веднага да се явя", каза пред „Труд" Васил Божков, малко преди изявлението на главния прокурор. По-късно той добави, че от медиите е научил за издирването му. „Съществувал съм в България въпреки политиката. Явно този път твърдо са решили да ме премахнат", каза Божков пред медии.
Общо 16 човека бяха отведени за разпит след акциите по разследването, което спецпрокуратурата стартира на 20 декември. Голяма част от прибраните бяха от Комисията по хазарта, начело с шефа й Александър Георгиев. До редакционното приключване на броя не стана ясно дали сред тях има обвиняеми.
„Искаме този криминален преход да свърши. Време е да кажем стига и прокуратурата го прави. Ние не преследваме само богати хора, но всеки трябва да си спазва задълженията. Едно от тях е да си плащаш данъците. Не може да дължиш на държавата общо 559 млн. лева за всички лотарийни игри за една година, което е по 100 лв. към всяка пенсия и да казваш, че си репресиран, както сигурно ще стане", каза Иван Гешев.
БСП, „Възраждане" и Мая Манолова опитаха да си присвоят протеста на ресторантьорите за касовите апарати. Политици от БСП, агитки на ПП "Възраждане", Мая Манолова със сподвижниците си от "Изправи се.БГ" и футболни ултраси се опитаха да си присвоят в сряда браншов протест срещу изискванията на наредбата за касовите апарати на финансовото министерство. Протестът се превърна в шествие от Народното събрание до Министерския съвет и обратно и завърши с тричасова блокада на Орлов мост.
Заявката за протест пред парламента между 12 и 17 часа е била подадена в общината от Асоциацията на заведенията. Тя настоява за промяната наредбата и за намаляване на ДДС върху храните в заведенията на 5%.
Късно вечерта във вторник при финансовия министър Владислав Горанов се състоя среща с основните браншови организации в туризма и бе решено влизането в сила на наредбата да се отложи с 6 месеца. Същата вечер председателят на Асоциацията на заведенията Ричард Алибегов каза пред "24 часа", че организацията отменя свикания протест, но той не можел да гарантира, че всички структури от страната ще разберат навреме.
В сряда в 11,30 ч пред парламента започнаха да се събират хора от туристическия бранш, които бяха издигнали плакати с надписи "Наредба 18 - убиец на малкия бизнес", "Велинград е за 5% ДДС върху храните" и други подобни. Множеството беше към 500-600 човека.
Малко след 12 часа няколко души с мегафони призоваха всички да минат напред и хората се озоваха пред кордон от полицаи и жандармеристи, викайки "Оставка" и "Мафия". Появиха се знамена на ПП "Възраждане", а след малко дойдоха бившият омбудсман и неуспял кандитат за кмет на София Мая Манолова и депутатите от БСП Александър Симов и Явор Божанков. В множеството се мерна и Теодор Николов - човекът, който м.г. заплаши със смърт във фейсбук премиера Бойко Борисов и бе арестуван от полицията. В същото време Алибегов заяви, че няма нищо общо с този протест.
Основният спикер бе Росен Миленов - участник в протести от името на най-различни организации. Той говореше по широк кръг от теми - от наредбата за касовите апарати през демографския срив, състоянието на икономиката, бедността, засягайки и екологията. Непрекъснато призоваваше хората да викат "Оставка" и "Мафия", като ги предупреждаваше да не допускат провокации.
6000 лв. глоба за храни с изтекъл срок на годност. От 3000 до 6 хил. лв. глоба за едноличен търговец или юридическо лице, което продава храни с изтекъл срок на годност. За физически лица санкцията е между 1000 и 1500 лв., а при повторно нарушение - 3 хил. лв.
Това предвижда проект на нов Закон за управление на агрохранителната верига, който беше приет от Министерския съвет в сряда. Целта му е да се гарантира защита на здравето и интересите на потребителите.
Наказания ще има и за всички търговци, които пуснат на пазара месо от животни, които не са изследвани предварително - в размер от 3 до 5 хил. лв., а при повторно нарушение - до 8 хил. лв. До 100 хил. лв. пък ще плащат фирми, извършващи дейност в нерегистриран обект за производство, преработка и търговия с храни. Ако собственикът откаже достъп на проверяващи лица да обекта, ще получи глоба между 2 и 5 хил. лв., а при последващо нарушение - до 10 хил. лв.
При усложнена епизоотична обстановка министърът на земеделието одобрява списък с кланиците, в които трябва да се извърши санитарно клане. При неспазване на това разпореждане се налага глоба от 5 до 8 хил. лв. Неотложно клане на животни трябва да се извършва само под контрола на официален ветеринар или инспектор. В противен случай за юридически лица или еднолични търговци ще има имуществена санкция от 10 до 15 хил. лв.
Създаването на нов закон е необходимо, тъй като в момента отделните елементи на агрохранителната верига са регламентирани в няколко отделни закона. Така се регламентират органите, които провеждат политика в областта - министрите на земеделието, здравеопазването, икономиката и околната среда. Официален контрол могат да осъществяват министерствата на здравеопазването и икономиката, както и КЗП, БАБХ, регионалните инспекции по околната среда и др. Определени са и органите, които могат да правят оценка на риска върху елементите на агрохранителната верига.
България е сред страните с най-слабо органично земеделие в ЕС. Органичните земеделски площи в ЕС за 2018 г. възлизат на общо 13,4 млн. хектара, което е 7,5% от използваните земи в Общността. Има скок от 34% за периода от 2012 до 2018 година, отчете днес Евростат.
Сред страните членки с най-голям дял на органичните площи са Австрия (24,1% от общите земеделски земи), Естония (20,6%) и Швеция (20,3%), следвани от Италия (15,2%), Чехия (14,8%), Латвия (14,5%), Финландия (13,1%) и Словения (10%).
В останалите страни делът на площите за отглеждане на органична земеделска продукция е под 10%, като най-нисък е в Малта (0,4 на сто), Румъния (2,4 на сто), България, Ирландия и Великобритания - всяка с по 2,6%.
За да бъде категоризирана като "органична" дадена площ, тя трябва да премине процес (на изчистване), който може да отнеме 2-3 години в зависимост от реколтата, уточнява Евростат.
Очакват по-евтини горива заради коронавируса. За първи път наблюдаваме една хуманитарна криза да повлияе толкова пряко върху международните пазари на нефт, заяви за БНР председателят на Българската петролна и газова асоциация Живодар Терзиев. Изказването му е по повод ситуацията през последните дни, при която цените на нефта на световните пазари трайно се насочиха надолу. Като причина за този срив се сочи коронавирусът и очакваното свиване на потреблението на петролни продукти в Китай. Той каза, че се е случвало при бедствия за няколко дни пазарите да реагират. Според него обаче било странно, че пожарите в Австралия не са оказали влияние на фона на сегашното въздействие на грипната епидемия на коронавирус в Ухан.
По негови думи пазарите отказват инвестиция в нефт заради пандемия в страната с най-голямо население на света. Той каза, че Световната здравна организация е определила случващото се от средата на миналата седмица като средно опасно, а после - като висок риск.
"Най-вероятно отказът от пътувания или фокусът към болестта отказва инвеститорите в покупка на нефт, респективно цените започнаха да падат. Странно и за нас, нетипично, анализира Терзиев. Той отбеляза, че спадът не е малък - 40-50 долара за дизеловото гориво. Според неговите прогнози вътрешните пазари, както не са реагирали при спекулативното покачване заради събитията, свързани с Иран и Саудитска Арабия от септември и декември, ще изчакат и сега.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.881870 |
| GBP | 2.356560 |
| CHF | 2.094930 |
Какво прогнозират Мирела, Явлена и Bulgarian Properties за 2025 година?