Инвестициите са интересни, но на хората все още им се иска всичко да е дадено смляно и лесно за употреба, а нашата задача е трудна – да учим хората. Това каза във финансовия подкаст „Силата на инвестициите“, организиран от Infostock.bg Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в Елана Трейдинг.

Ето какво каза още Цачев:

Ще започна от това, че нещата винаги се повтарят рано или късно по някакъв сходен начин – и в икономиката и в политиката. 2008 година беше уникална със своите събития и най-вероятно няма да се повтори по същия начин, както преди. Очаквам да не видим през тази година, такава сериозна рецесия, както тогава. 

Но големият проблем е – и той не беше адресиран правилно, нито около ковид, нито сега през миналата година, когато видяхме покачването на лихвите и намаляването на инфлацията – че държавите харчат много пари. Това е доста по-различно от предишните кризи и не адресира проблема с харченето. Дефицитът на САЩ е при една колосална цифра. Много скоро САЩ ще трябва да плаща много пари само за лихви. Това се случва по целия свят. Някъде работят да скрият проблема, някъде само го маскират. В Япония например, по някои търгови на държавни книжа, купувач се явява само централната банка. Тези не равновесия и проблеми са част от причините, които доведоха до инфлацията. И факта, че тя сега изчезна не означава, че проблемът е решен. Не означава, че всичко ще се върне както беше преди десетилетие. А означава, че всичко това – централните банки, правителства които харчат все повече и повече, един момент ще излезе от контрол и ще натежи на пазара. Това може да не е тази и следващата година, но ще се случи по-нататък.

За голяма финансова криза, която да разтърси света – едва ли ще видим скоро. За рецесия, която да се отчете сравнително слабо – тя вече се случва. В ЕВропа тя се случва, в САЩ най-вероятно също ще видим по-голяма слабост. Усеща се рецесията вече в някои сектори. В строителството например се вижда ясно. Но това не е рецесията, която сме свикнали да виждаме през последните 15 години. Не е някакъв спад, който ще предизвика реакция от регулаторите и централните банки.

Август и септември са интересни месеци, защото когато всички очакват нещо да се случи в тази посока, точно тогава самите индекси се качват постепенно. Виждаме спад на ликвидността, виждаме отдръпване на купувача и продавача, но това не пречи на пазара да се движи нагоре. Не мога да се ангажирам с прогнози за септември, защото не виждам причина да заставаме срещу този растеж. Лошите новини вече са зад гърба ни. Второто тримесечие традиционно е най-лошо за корпоративните печалби. През третото тримесечие би трябвало да видим подобрение и това да доведе до подкрепа на пазара. Интересното е – дали пазарът може да се срине по подобие на 1987-ма година, това разбира се винаги е възможно, когато пазарът се търгува на много високи коефициенти, както е сега. Дали ще се случи нещо което ще го задвижи в тази посока? Не виждам някакви причини, но винаги може да се случи нещо изненадващо.

Родният борсов индекс е около 20% нагоре от началото на годината, което е добро представяне. Но ако погледнем от края на 2020-та година, с едно закъснение, през второто полугодие на 2020-та година, когато пазарите се възстановяваха а при нас нищо не се случваше, защото при нас нямаше стимули, реално пазарът ни следва тенденциите в чужбина с една доста подобна близост. Разбира се тук трябва да се отрази ниската ликвидност. Нашият пазар действа по логиката на международните пазари. Когато има притеснения, нашите инвеститори, които са относително малко на брой, те знаят, че няма за къде да бързат. Първо изчакват да видят какво се случва със събитията. Пазарът ни падна доста, когато започна войната в Украйна, но се възстанови сравнително бързо. Виждаме доста запознати хора. 

Нашият пазар не е прекупен. Той може да е източник на доходност, но не и на диверсификация. Първо – защото той не отразява нито структурата на родната икономика, нито на международната. Ние сме пазар на няколко десетки акции и компании, които се борят да влязат в Софикс и където има някаква ликвидност. От гледна точка на институционални инвеститори, почти никоя от тях не е подходяща, защото оборотите са в хиляди левове, а не в стотици хиляди лева. Но когато говорим за български инвеститор, човек който разполага с няколко хиляди или десетки хиляди левове, той може да намери акции на компании, които му носят стабилност и дивидентна доходност. От тази гледна точка нашия пазар е добър. Имаме компании, които показват история на добри резултати и не лоша доходност от дивиденти минаваща 4-5% и над този диапазон. Миналата година видяхме доходности, които надхвърлиха 10%. Това е нещо, което е ключово според мен за нашия пазар. Това е нещото, което човек, когато тръгва да инвестира на БФБ трябва да знае. Че може да инвестира част от парите си в книжа на БФБ, които можем да наречем „квази облигации“, които носят добра доходност, имат малка динамика на цените, когато има сътресения на пазарите. 

Вече сме към края на цикъла на повишаването на лихвите. Шансът лихвите да станат 10-12%, както е било в минали периоди, са минимални. Това в някаква степен поставя облигациите към края на своя цикъл на намаление. Дали обаче той е отразен на 100% в цените – имам съмнение. Има голяма разлика между това което се случва с централните банки и това, което се случва върху пазара на държавен и корпоративен дълг. Защото тук намесата на централните банки е да манипулират пазара на дълг, като го държат при по-ниски нива. Това е, когато централните банки увеличават своите баланси на практика вземат пари от търговските банки в баланса си и с тези пари, които дължат те реално притежават другата страна на баланса – държавни ценни книжа. Като по този начин променят равновесието на пазара на облигации и това води до по-ниска изискуема доходност. Тоест появява се още един играч, готов да купува на по-ниски нива. Това е и в основата на кривата на доходността, която е обърната.  Например лихвите по 2-годишните ценни книжа – около 4 и нещо и доходността на 10-годишните под 4%. Такава голяма разлика се смята за предвестник на икономически риск. Финансовата система работи по следния начин – банката взима депозити и отдава кредити. Депозити – по краткосрочни лихви, а кредити – по дългосрочните лихви. 

Фед изкривява пазара на облигации, за да може американското правителство да не плаща такива лихви. Търговските банки имат начин да оцелеят – да държат депозитите при ниски лихви. Тогава се явява инфлацията, която цели да изяде спестяванията на населението. Инфлацията започва да изяжда този голям дълг. Рецесията ще стане реалност, когато всички осъзнаят, че американската финансова система има сериозен проблем. Те го крият дълго време. И понеже японците имаха този проблем дълго време и успяваха да го маскират, очакванията са, че същото ще се случи и в САЩ. Но разликата е, че японската система е капсулована, докато американската е отворена и щатския долар е основната световна валута.

Технологичните компании реално бяха засегнати. Това, което се случи след големия растеж през май - някои акции направиха сериозни корекции. Да, вярно – доста по-малко от растежа им, но той се случи защото никога на пазара нищо не се движи само в една посока. Той не се видя в индексите, защото все повече и повече компании започнаха да се присъединяват към растежа. И затова съм оптимист. Истината е, че когато една акция направи 100-200%, нормално е тя да коригира по-силно. Това не е нищо страшно. Би могло също и да бъде сигнал, че нещо лошо се случва. Оценките сега са много високи, но ако нищо лошо не се случи ще виждаме същото – печалбите ще растат, ще растат и цените, докато нещо не се промени фундаментално. Например – лихвите да останат високи дълго и през следващите години и това да доведе до корекция на прогнозите.

Оставам фен на супер-бичия цикъл при суровините, защото той приключва исторически, когато има прекалено много предлагане и търсенето започне да намалява. Високите цени водят до адаптиране на търсенето. Представете си, че се върнем в историята и когато цената на петрола се качи след 70-те години, когато се създадоха условия за инфлацията, ръстът на цената му доведе до икономическа рецесия. През това време потребителите се адаптираха към технологии, които отчитаха по-малко потребление. Например автомобилите се повишиха, но консумацията на единица намаляваше. Бичият цикъл свършва с тази комбинация – рецесия, която да спре много от потребителите да не работят и другото – да използват по-малко от суровината. Тези две събития правят цикъла да приключва. Защото в този връх, всички инвеститори насочват средства към предлагането. А ние видяхме такава комбинация от събития, които имат аналог с предишните, но поради други причини – например ковид доведе до силен спад на търсенето, но това беше временно. Дори и сега, когато се говори към преминаване към електрически автомобили консумацията на петрол все още расте – над 100 милиона барел на ден. Прогнозите на ОПЕК са консумацията да достигне 130 милиона барела до 2050-та година в световен мащаб. Въпреки, че тогава електрическите автомобили трябва да са поне половината. Очаквам цикъла на повишение да продължи. Средното повишение в един супер-цикъл за суровините е около 250%, а до момента през последните няколко години виждаме ръст от около 150% растеж. Акциите на петролните компании започват да се покачват и да изпреварват представянето на самата суровина. 

Доларът може да поскъпне или заради страшна рецесия в Европа, която се очаква да изостава в икономически план, или нещо, което да накара инвеститорите да търсят сигурност – някаква тежка рецесия. Затова смятам, че по-скоро ще виждаме търговия в някакви подобни нива около 1.10 за евро долар. Първо, защото не смятам, че икономиката на САЩ ще влезе в рецесия. Не смятам, че има и повод за оптимизъм за европейската икономика.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари