Снимка: БГНЕС
Теодор Минчев
Противно на всеобщите възприятия, да си спекулант не е „мръсна работа“. Всички сме израснали с визията за спекулантите от филмите за Уолстрийт - често арогантни, безскрупулни и много богати...
Ако погледнем към определението за спекулант, то е следното: спекулант е лице, което търгува на финансовите пазари, с цел да извлече полза от промяната в цената на определен финансов инструмент. Обикновено спекулантите сключват сделки с маржин инструменти (фючърси, договори за разлика, валути), които са с много висока степен на риск. Нищо нередно нали?
Вижте още: Кои компании от SOFIX подхождат на Вашия рисков профил?
И докато да си спекулант на международните фондови пазари не е чак толкова трудно – благодарение на рекордната ликвидност, маржин търговията, наличие на фючърси и други деривати, възможността за къси продажби (да се печели и в посока надолу на пазара), достатъчно на брой събития, които въздействат върху цените на активите и т.н., то да си спекулант на БФБ е изключително трудна задача.
Защото на БФБ липсват къси продажби и маржин търговия; информацията е оскъдна и ограничена; достъпът до заемни капитали е силно ограничен; липсват деривати; няма много активни професионални и институционални инвеститори, както и маркет-мейкъри, които да осигуряват ликвидност и т.н.
Казано по друг начин – липсва подходяща среда за спекулиране. И все пак... най-вероятно са останали двама, или трима спекуланти на пазара!
Та кои акции са подходящи за този тип инвеститори?
Спекулантите биха избрали акции на волатилни компании, които имат потенциал според тях за бързо движение в единствената възможна посока – нагоре.
Спекулантите ще изберат компании свързани с най-малко ликвиден риск. Тоест някои от сините чипове, които се отличават с по-големи търгувани обеми и постоянно поддържане на оферти купува и продава.
Спекулантите ще изберат позиции, отличаващ се с относително тесен спред между офертите купува и продава, за да могат да влизат и излизат от позиции с относително малки загуби.
Кои акции на БФБ биха попаднали под погледа на спекулантите?
Често в търсене на акции с най-голям потенциал за ръст, спекулантите се обръщат към компании, които са отбелязали най-голямо понижение по време на цикъл на корекция, за какъвто може да се приеме, че става въпрос в момента на БФБ.
Кои компонентите на SOFIX се понижиха с най-много от върха през февруари?
Разбира се, важно е в този случай да не става въпрос за някаква промяна във фундамента на компаниите.
И тук потенциалните кандидати са Първа Инвестиционна Банка и Трейс Груп Холд. От върха си при 5.86 лева през февруари до момента, книжата на Първа Инвестиционна Банка са поевтинели с близо 36%.
В същото време, акциите на Трейс Груп Холд са поевтинели с 41% и са най-губещия компонент на SOFIX, от февруари насам.
По отношение на волатилността на двете компании, те се отличават с коефициенти бета от 0.88 за Трейс Груп и 1.37 за Първа инвестиционна банка (ПИБ). Или, може да се каже, че в известна степен отговарят на изискванията за по-голяма очаквана волатилност.
По отношение за изискванията за ликвидност и спред между офертите купува и продава, определено има какво да се желае и при двете компании.
Спредът при акциите на ПИБ, често е в рамките на между 4 и 6%. Например текущите оферти при компанията са за купува при 3.64 лева и продава при 3.84 лева за акция. Трудно би било и влизането в позицията, предвид на не особено големите обеми продава.
По-добър е спредът между офертите при Трейс Груп Холд – въз основа на купува на ниво от 3.44 лева и продава при 3.5 лева. Но отново са налице ниски обеми, които биха предопределили трудно влизане и излизане от позицията.
Друг подход, който често се използва от спекулантите е да се обръщат към периоди на ръст, след такива на корекции в миналото, за да видят акциите на кои компании са се представяли най-добре.
Вижте още: Акциите на кои компании се повишиха най-много по време на два периода на ръст?
Ще погледнем към два подобни периода в исторически план. Става въпрос за периодите от 23-ти юни 2012-та година (когато индексът регистрира дъно от 286 пункта), до 23-ти февруари 2014-та година (година и осем месеца, когато индексът бележи най-висока стойност от 599 пункта, или повишение от 109%), който става реалност след корекция от 37%; и периода от 23-ти май 2016-та година (с дъно от 432 пункта) до 23-ти август 2017-та година (година и три месеца, когато бива достигнат връх от 733 пункта и повишение от близо 70%), след корекция от 32.2%.
Три са имената на компании, които се отличават и през двата периода. И това са – Първа Инвестиционна Банка, която заема първо и второ място по ръст, съответно през двата периода с повишения от 165.5 и 200%; Централна кооперативна банка (ЦКБ) – с ръст от 158% през първия и 100% през втория период; и Стара планина Холд – с ръст от 122% през първия и 110% през втория период.
Прави впечатление, че акциите на ЦКБ също се отличават с изключително висока волатилност, като са с бета от 1.65, или най-висока сред дружествата от SOFIX. За последната една година, те се представят и далеч по-добре от индекса на сините чипове, като бележат ръст от 1%, на фона на спада от 14% за SOFIX.
Това може да е друга причина, която да насочи вниманието на спекулантите, които често освен от най-поевтинелите компании, се интересуват още и от тези, които проявяват признаци на сила, в среда на слаб пазар.
Иначе по отношение на ликвидност и спред между офертите, акциите на ЦКБ стоят далеч по-добре от ПИБ. Офертите купува и продава например са при нива от 1.72 и 1.70 лева, като обемите позволяват много по-лесно влизане и излизане от позиция.
Иначе Стара планина също се отличава с висока бета – 1.1, но офертите са далеч по-раздалечени, съответно при 7.15 лева продава и 6.85 лева купува към 11 часа, а влизането и излизането е далеч по-трудно, заради по-ниските обеми.
Още по темата:
Кои компоненти на индекса се понижиха с най-много от върха през февруари?
Кои компании от SOFIX подхождат на Вашия рисков профил?
Тази българска компания би била по вкуса на Бъфет?