Снимка: БГНЕС
Ако погледнем към графиката на индекса на сините чипове SOFIX, ще видим много ясно обособени три периода за индекса и инвеститорите на БФБ.
Първият и най-сладък период е този между 2000-та година (от създаването на SOFIX) и 2007-ма година (когато бе регистриран историческия му рекорд). Този период аз бих определели като "златните години" за SOFIX.
Вторият период и най-лошия - е периода между 2007 и 2009-та година. Макар и най-кратък, този период бе най-болезнен за инвеститорите, когато SOFIX загуби близо 90% от стойността си от върха до дъното си. Най-лошото може би беше, че това се случи след фаза на нереалистично високи очаквания, доминирана от тотална алчност сред инвеститорите, загубили пълна връзка с действителността.
Третата фаза, в която се намираме и в момента, бих определил като - загубеното десетилетие на БФБ. Тя се отличава с минимална доходност за инвеститорите, ниска ликвидност и движение в рейндж за индекса, който се лута в търсене на своята посока.
Сега малко повече за характеристиките на трите фази на индекса
Първа фаза - златните години на БФБ
Фаза номер едно, макар и да изглежда перфектна от историческа гледна точка, не се усещаше така от първите инвеститори на БФБ.
Големите надежди на най-ранните инвеститори (през периода 2001-2003 г.) се блъснаха в стената на неопределеността, слабия интерес и почти никаквото движение в цените на акциите през първите години. Липсваше добре регулирана и изчистена позиция от страна на КФН и БФБ, която да защитава интересите на миноритарните акционери.
Много от търгуваните на борсата имена бяха изкуствено качени на пода на борсата и се отличаваха с мениджмънт, който въобще не се интересуваше от публичността. Много често това бяха наследени следприватизационни дружества, контролирани от РМД-та. Обемите бяха смехотворно ниски, дори и от гледна точка на настоящата ниска ликвидност на пазара.
Интересите на малките инвеститори нерядко бяха тотално потъпквани, като имаше най-различни и разнообразни практики, за незачитане ан правата им.
Общо взето първите две-три години от първа фаза, може да се определят като период на "Дивия Запад" за инвеститорите. Липсваха много инвестиционни посредници, а таксите и комисионите им достигаха до 2% при покупка и също толкова при продажба на акции.
След 2003-та година нещата започнаха да се подобряват за инвеститорите във всяко едно отношение. Големите и качествени дружества с интерес към това да са публични започнаха да се различават и да привличат инвеститорския интерес. За борсата започна да се говори все повече, след като индексът на сините чипове SOFIX се повиши над два пъти само през 2003-та година, превръщайки се в един от най-добре представящите се пазари в света. Така той започна да влиза и в полезрението на институционалните местни и международни инвеститори.
Последваха четири години на бурен ръст, ознаменувани с рекорден инвеститорски интерес, сериозна промяна в регулацията, отпадането на нежелаещите да са публични дружества, както и редица първични публични предлагания. През 2007-ма година основният индекс на БФБ достигна своите исторически най-високи нива близо до 2 000 пункта, или повишение от близо 20 пъти спрямо първоначалната му стойност от 100 пункта. Всички започнаха да говорят за инвестиции на БФБ, което бе и последния тревожен сигнал, който трябваше да задейства "червената лампа" на инвеститорите.
Златните години за SOFIX се отличиха със средна годишна доходност за инвеститорите от 52%, което само по себе си е невероятно постижение. За да покажем колко точно е това, само ще кажем, че инвестирани 10 000 лева при старта на SOFIX през октомври на 2000-та година, биха се превърнали в сумата от 187 458 лева.
Втора фаза на БФБ
Втората фаза е кратка, бърза и особено болезнена. Тя продължава едва около година и половина и докара много потенциални инвеститори милионери, които се виждаха още по-богати до ситуацията от която стартираха. Разбира се, имаше и по-зле - такива които дължаха пари (защото бяха взели кредити да купуват още акции, заслепени от алчност).
Да кажем, че някой е инвестирал 10 000 лева и при основаване на индекса през 2000-та година и е имал късмета и търпението да ги държи до 2007-ма година. Както вече споменах при средната доходност за индекса, неговото състояние би се превърнало в 187 458 лева.
Сега обаче, същият този човек, ако е пропуснал да закрие позициите си във възможно най-добрия момент и е чакал втора фаза за индекса, би разполагал със само 24 910 лева, въз основа на спада на индекса с близо 87% до дъното си. Ако се вземе предвид инфлацията за осем години, то много е вероятно тази сума да се равнява на почти същия капитал, като този с който е стартиран.
Наистина това все пак е далеч по-добър вариант от този да сте се включили по време на борсовата мания и върха на индекса, както направиха много от индивидуалните инвеститори...
Иначе, тази фаза имаше, като цяло добър отрезвяващ ефект за инвеститорите. Тя бе неизбежна, въз основа на финансовите оценки и показатели, при които започнаха да се търгуват компаниите на БФБ, както и нереалистичните пазарни оценки на новите IPO-та. В същото време спадът повдигна много въпроси относно регулацията и защитата на интересите на малките акционери. Накара много от компаниите да станат прозрачни и истински публични и да започнат да се съобразяват с миноритарните акционери.
Трета фаза на БФБ
Тази фаза, аз бих нарекъл загубеното десетилетие за инвеститорите. Фаза отличаваща се с труден ръст и много корекции за пазара. Тя продължава вече близо десет години, като през това време индексът на сините чипове SOFIX се колебае между границите от 400 и 700 пункта.
Добрата новина е, че все пак от дъното на индекса през 2009-та година, до момента, инвеститорите биха реализирали среден годишен доход от 8.7%, което е съпоставимо с дългосрочния такъв на широкия щатски индекс S&P 500. Лошата е, че доходността на инвеститорите, които са нямали късмета да уцелят дъното на SOFIX клони към нула.
Загубеното десетилетие обаче, би следвало да е добра новина за инвеститорите, които се насочват към родния капиталов пазар в момента. Най-малкото защото не са чакали 10 години, за да реализират доходност, която би ги защитила от инфлацията (също само по себе си не лош вариант).
Инвеститорите могат да се надяват, че в момента е налице наваксващ потенциал пред индекса и неговите компоненти, както традиционно се случва след подобни дълги периоди без съществена промяна, на развитите пазари.
За последните 10 години, нещата би следвало да са претърпели съществени изменения, при това към по-добро, поне за добрите компании. Някои компании бележат непрестанен ръст на резултатите и печалбите си, бизнесите растат и стават все по-големи.
Участниците на фондовите пазари е добре да си спомнят, че пазарите са циклични. Те не се движат само нагоре, или само надолу, нито пък само настрани!
Инвеститорите, които са се уморили да чакат, могат да почерпят малко опит и пример от най-развития фондов пазар в света – щатският. Там също има „загубено десетилетие“. То приключва до март 2009-та година и след един сериозен спад на индексите на Уолстрийт, следствие на финансовата криза. По време на това „загубено десетилетие“ в САЩ, инвеститорите регистрират средна отрицателна доходност в размер на 3%.
Всички знаем какво се случва след това... Най-търпеливите се облагодетелстват, защото освен, че пазарът връща всичко загубено, щатските индекси продължават да растат и отбелязват втория най-дълъг в историята си бичи пазар, девет години по-късно. Станахме свидетели на четворно повишение на индексите от техните най-ниски стойности по време на голямата финансова криза.
Значително се ускорява постигнатата доходност от инвеститорите през следващите осем години, до ниво от 17% на годишна база. А това е близо два пъти повече в сравнение със средната доходност в исторически план.
Да кажем, че ръстът на индекса SOFIX не се удвои, а нарасне с 50%, тоест до 15% на година. Това би го отвело до нива от 1 186 пункта след пет години, което далеч не изглежда, като нещо толкова невероятно...
Дори и да запази средния си годишен ръст от 11%, наблюдаван от създаването му до момента, индексът на сините чипове SOFIX би се повишил до ниво от 994 пункта.
Дали обаче, повторение на щатското „изгубено десетилетие“ ще се случи, предстои да видим...
* Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на активи на фондовите пазари.
Още по темата:
Всичко най-важно за компонентите на SOFIX на едно място
SOFIX обикновено губи между 170 и 190 пункта от върха си
SOFIX - индекс на крайностите и как се представя от създаването си?
Шелли VS Nvidia