Снимка: pixabay

Една идея, родила се преди близо две години, за раздвижване на дяловете от масовата приватизация чрез Българска фондова борса (БФБ), вече е разработена и предложена за разрешаване. 

В сряда на интернет страницата си Министерството на финансите публикува Концепция за личните сметки на физически лица, водени от „Централен депозитар" АД (ЦДАД) в т.н. Регистър А, като предлага по концепцията обществено обсъждане. Срокът за изразяване на мнения, предложения и становища е 30-дневен и приключва на 15.02.2019 г. Мненията може да бъдат изпращани на e-mail: masspriv@minfin.bg.

Какви са идеите

В Концепцията са разписани конкретни действия за решаване на проблеми, натрупани и обсъждани многократно от инвестиционната общност по отношение раздвижването на „спящите" акции от масовата приватизация. В нея е предвидено провеждането на широкомащабна информационна кампания, насочена към притежателите на публично търгувани ценни книжа.

Равносметката

Първоначалното захранване на сметките в Регистър А към ЦДАД е извършено в резултат на първата вълна от масовата приватизация през 1996 г. и сега броят на сметките в него по данни на ЦДАД е над 2 милиона. Голяма част от акциите на публични компании, придобити по време на масовата приватизация, се съхраняват по лични сметки, но тези акции не се съхраняват или управляват от инвестиционен посредник, какъвто следва да бъде обичайния подход за търгувани ценни книжа.

По отношение на голяма част от тези сметки в продължителен период от време (над 15 години) се наблюдава липса на интерес от притежателите им за управление на съответните финансови инструменти, включително поради незнание на наследниците на починалите лица.

Същевременно, част от притежателите на тези сметки, които са проявили интерес към книжата, не са предприели действия по управлението им, тъй като свързаните с това разходи (за прехвърляне по подсметка на инвестиционен посредник, включително при унаследяване, както и за съхранение и продажба) в повечето случаи са по-високи от стойността на самите ценни книжа.

Според ЦДАД предвид възрастта, на която са придобивани акциите (през 90-те години преобладаваща част от лицата, които са придобили акции са на възраст между 40-50 години), е твърде вероятно немалка част от акционерите с лични сметки в Регистър А да са починали. За актуализирането на данните на собствениците на ценните книжа, съответно на наследниците е необходимо както съдействието на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, така и на местните органи на изпълнителната власт.

Оценката им по номинал е около 2-3 млрд. лв. Притежателите с по 25 броя са 60% от всички (колкото беше стойността на една бонова книжка), а останалите са с по 50 до 100 (прехвърлени от цялото семейство на един член).

Публичните дружества от масовата приватизация, по предоставените данни от ЦДАД, са 91 от общо 265, непубличните дружества от масовата приватизация са 545 от общо 942. Тази информация следва да се актуализира и синхронизира между регистрите на ЦДАД и КФН, препоръчват от Министерство на финансите.

Малко терминология

Няколко термина, като „спящи акции" или „неактивни лични сметки" от масовата приватизация ще бъдат записани в специален закон, но авторите на Концепцията предлагат:

- „Лични сметки" са сметките за ценни книжа на публични дружества и/или емитенти, чиито притежатели са физически и юридически лица и които са извън клиентските регистри при членовете-инвестиционни посредници на ЦДАД (Регистър А).

- "Неактивни лични сметки за акции" са лични сметки за акции на публични дружества, придобити срещу инвестиционни бонове по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм., ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г.), които към датата на влизане в сила на този закон:

а) са били вписани в Регистър А на ЦДАД извън клиентските регистри при членовете - инвестиционни посредници на ЦДАД за период от 15 години преди датата на влизане в сила на закона, и

б) през този период не са осъществявани никакви сделки на разпореждане с тях по нареждане на притежателят им, и

в) е изтекъл законово установеният срок за доброволно прехвърляне на акциите от лична сметка при ЦДАД по подсметка на лицето при избран от него инвестиционен посредник.

Срокове

В концепцията е предвидено провеждането на мащабна информационна кампания, насочена към притежателите на публично търгувани ценни книжа. Целта е активизиране на акционерите в рамките на предварително определен срок от 1 година да предприемат действия по прехвърлянето им от лични сметки към подсметки при инвестиционен посредник.

След изтичане на този срок акциите, дефинирани като "спящи", ще се прехвърлят в специално създаден за целта инвестиционен фонд. Срещу книжата си лицата ще получат дялове от фонда, равностойни на притежаваните от тях акции. Лицата, които са получили дялове от инвестиционния фонд, съответно техните законни наследници, ще имат възможност в рамките на нормативно определен период от 5 години да поискат от фонда обратно изкупуване на получените дялове или да потвърдят желанието си да останат притежатели на дялове.

При изтичане на втория допълнителен срок (5 години), през което време не са предприети действия от страна на притежателите на дялове, паричната равностойност на дяловете ще бъде внесена в Сребърния фонд. Тези дялове, които се водят ценни книжа на публични дружества и които не отговарят на дефиницията за „неактивни лични сметки за акции" ще бъдат прехвърлени към инвестиционни посредници.

След изтичането на въпросния 5-годишен срок, ще има още два: 2 години (за публичните компании) и 3 (за непубличните) фондът да ги продаде. Този подход се доближава до национализацията на частни активи!

Какво предстои

В рамките на предвидената информационна кампания и неактивните притежатели на акции в непублични дружества от масовата приватизация ще бъдат насърчени да активизират своето участие в тях.

Концепцията е разработена въз основа на проведените до момента инициативи - семинари, дискусии и неформални дебати - с инвестиционната общност. Въпросите, засегнати в Концепцията са били обект и на разглеждане от експерти на Европейската банка за възстановяване и развитие  в нарочно изследване на подобни проблеми в няколко балкански държави, уверяват Министерството на финансите.

На база на Концепцията ще бъдат разработени предложения за законодателни промени, с които да бъдат решени въпросите относно личните сметки на физически лица, водени от „Централен депозитар" АД (ЦДАД) в т.н. Регистър А.

Как да проверим какви дялове имаме от масовата приватизация

С персонален идентификационен код (ПИК) всеки може да провери какви акции притежава от масовата приватизация на сайта на Централен депозитар, където както вече посочихме се пази информацията за безналични ценни книжа във въпросния Регистър А, а достъпът е в раздел: „Проверка на портфейл"

Информацията съдържа:

- ISIN код на емисията  ценни книжа;

- Име на дружеството, от което са ценните книжа;

- Брой ценни книжа;

- Ако ценните книжа са в подсметка, управлявана от инвестиционен посредник - името на инвестиционния посредник.

Предоставя се информация и за всички притежавани от лицето ценни книжа: акции, облигации, права и др., независимо от начина на тяхното придобиване.

Информация има за всички ценни книжа, които дадено лице притежава, както в публични дружества - такива, които се търгуват на борсата,  така и в непублични, които не се търгуват на борсата.

Заиграването със Сребърния фонд

Държавният фонд за гарантиране на държавната пенсионна система (ДФГДПС), известен повече като Сребърния фонд, беше създаден от правителството на Сергей Станишев, но реално започна да функционира през 2008 година, а средства в него започнаха да се внасят от 2007 година. Законодателно ДФГДПС е в сила от 22 юли 2008 г., след приетите от парламента изменения и допълнения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК).

Източник: Министерство на финансите

Целта на Фонда е да подпомага държавната пенсионна система, когато тя започне да се задъхва, а дотогава в него се заделят определени финансови резерви - от приходи от приватизация, от концесии, до 25% от излишъка в държавния бюджет. Още на старта бе заложено спестяванията във фонда да се трупат поне 10 години, преди те да могат да бъдат харчени, т.е този краен срок на практика изтече на 14 ноември 2018 г.

Беше направен опит добрата идея да бъде бламирана от Симеон Дянков, министър на финансите в първия кабинет „Борисов". След финансовата криза БНБ, където по закон е сметката с парите по Сребърния фонд, въведе нулева лихва и това беше формалният повод министър Дянков да предложи да бъде "раздвижена" инвестиционната политика на фонда или до 70% от средствата в него да могат да се инвестират в български ДЦК. Казана по друг начин, правителството ще може да ползва средствата под формата на заем. Последва много сериозна критика от БНБ и на Европейската централна банка и идеята не бе реализирана.

На практика парите във Фонда се управляват от БНБ, защото са част от фискалния резерв, който пък е част от международните валутни резерви на България, а те се инвестират от БНБ на световните пазари. Поради ниските лихви, а от края на 2015 година - нулеви и минусови, през 2016 г. правителството плати на БНБ, защото държи парите си в централната банка.

Последната справка от финансовото министерство сочи, че в края на 2017 година във Фонда са внесени 127.67 млн. лв., но средства по линия на бюджетния излишък не са внасяни, а общата налична сума възлиза на 2 785,7 млн. лева.

Приходи и наличности в Сребърния фонд за периода 2007 г. - 2017 г. (в млн. лв.)

Източник: Министерство на финансите

От таблицата по-горе става ясно, че най-големи са постъпленията през 2008 (рекордните 858 млн. лв.) и 2009 (549 млн. лв.) година, когато са и отчетени най-много приватизационни сделки.

Ако се реализира Концепцията и много от притежателите на дялове по бонови книжки не си ги потърсят, може и да има ново сериозно повишение на постъпленията в Сребърния фонд. Ако през това време с приемането на нормативната база за въпросната Концепция не реши да „преработи" Сребърния фонд.

Преди обаче да се пристъпи към ремонт, е добре да се погледне към задълбочаващата се демографска криза в България - една от най-бързо застаряващите икономики в ЕС поради отрицателния естествен прираст, увеличаващата се продължителност на живота и вълната от емиграция в годините на прехода, според оценки на Световната банка. И една стряскаща прогноза - на Националния статистически институт. Според нея, населението в България ще намалее до 5 млн. и 138 хил. души през 2060 г. и ще се увеличи делът на населението в над трудоспособна възраст от 23% до 37%, за което ще трябват пари за пенсии!

Има и други спорни идеи във въпросната Концепция, като правата и задълженията на инвестиционния фонд, в който ще са „спящите" акции, като и възможността да се придобиват (национализират) непотърсени дялове, затова по време на общественото обсъждане е добре те да бъдат фиксирани и след това изчистени!

Още по темата:

БФБ създава нов Пазар за растеж на малки и средни предприятия

Българският иновативен бизнес поглежда към БФБ като източник на растеж

Стартира програмата за подпомагане на малки и средни фирми да излязат на БФБ