Оказва се, че през годините Българската народна банка не е упражнявала никакъв контрол. При първата спънка, след кризата 1996-1997 година, когато беше сменено цялото законодателство, не само че контрол не е указван, а БНБ абдикира. Тя не желае да вземе никакви мерки по отношение на Корпоративна търговска банка. Това каза в сутрешния блок на БНР омбудсманът Константин Пенчев.

Според него проблемът КТБ не е нито финансов, не е нито банков. Той е единствено и изцяло политически и може да бъде решен от политиците. „Не съм чул една партия, която иска да участва на изборите, да ми обясни като избирател какво ще прави с казуса КТБ. Искам това да чуя преди изборите, защото казусът КТБ не е частен случай. Това е опасен симптом на тежкоболната политическа система", подчерта омбудсманът.

По думите му проблемът е трупан 25 години и изибва като цирей, защото вътре са политиците, властта с парите, с медиите. „Сега казват това не е наш проблем, има БНБ, има квестори. Нашето законодателство е много добро, законът за кредитните институции, например, и аз обясних на УС на БНБ в едно писмо, че това, което правят, е в противоречие с нашия закон. Банката под особен надзор не е селската бакалия, в която влиза ревизори слага табелата и не работи. Това е банка, която е застрашена да стане неплатежоспособна. Затова БНБ вкарва квестори и пише програма как тази банка да работи, не да спре", посочва още Константин Пенчев.

Той настоява БНБ да реши банката да оперира и да работи. „Всеки ден трябва ръководството на БНБ да излиза и да съобщава на хората какво са направили", настоява омбудсманът.

Той обаче смята, че не само че няма да научим истината за КТБ, но ще продължават да ни предлагат неиздържани от законова гледна точка версии, че няма законова възможност, че особеният надзор означава 6 месеца заключена банка. „Не, не значи това, прочетете закона, господа банкери, или си уволнете юристите и назначете нови. Но да пишат писма до ЕК, кого заблуждавате", попита омбудсманът.