Преди около една година, по-скоро миналото лято, аз отново прегледах внимателно законите за банковата регулация в България. Тези закони са много добри - почти най-строгите в Европа. Но, в два отделни случая, предупредих управителя на БНБ Иван Искров, че Ахилесовата пета на тези банкови правила може да се окаже банковият надзор и прилагането на регулацията. Причината за моето предупреждение бяха слухове, които достигнаха до мен, че има съмнителни практики някои от банките, притежавани от българи. Тогава ме увериха, че законите се прилагат много стриктно.

Това каза в интервю за предаването „Неделя 150" на БНР американският финансист професор Стив Ханке. Бившият икономически съветник на президента Петър Стоянов е известен и като „бащата на валутния борд" в България.

Затова и проф. Ханке припомни, че благодарение на валутния борд през последните години БНБ си извоюва огромна репутация - до момента, в който това лято се случи епизодът с Корпоративна търговска банка. „До тогава БНБ беше единствената институция с висок процент обществено доверие. Успешното прилагане на валутния борд от БНБ беше причина за това доверие. Това става, впрочем в Емисионното управление на банката, което е съвсем различен отдел от управление „Банков надзор".

Проф. Ханке припомни, че това са две отделни независими структури в БНБ, които нямат нищо общо помежду си. По думите на икономиста, който изрази и съжаление, че репутацията на централната банка е накърнена, а като аргумент проф. Ханке посочи поискана от БНБ помощ от МВФ и ЕС. „Това е голяма грешка. БНБ трябва сама да си оправи кашата, която забърка, сама да възстанови репутацията си, а не да търси външна помощ", подчерта „бащата на валутния борд в България".

На въпрос имало ли е схема на свързани помежду си фирми, които са взимали заеми от КТБ с ясното съзнание изобщо никога да не ги връщат, Ханке отговори: „Данните, за които знам, показват, че документацията е непълна. Одиторите дори не могат да приключат работата си в нормалните срокове, защото документите липсват. Изглежда, че в банката са се вкарвали като депозити пари на много държавни предприятия, след което са раздавани на хора, свързани със собствениците на банката или с политици. Очевидно е, заради лошата документация. Точно за това предупреждавах гуверньора на БНБ преди година."

Проф. Ханке уточни, че не може да се прави сравнение между случая с КТБ и финансовите злоупотреби, довели до кризата от 2008 г.

„Всъщност, кризата от 2008 - 2009 година започна от политическата класа и централните банки - по-точно Американския централен резерв и Европейската централна банка. Политическата класа тогава се опита да се защити, като хвърли вината на банкерите, които не отвърнаха адекватно. Не казвам, че банкерите са ангели, но на тях вече се приписва дори и дъждовното време навън. Българският контекст обаче е съвсем различен", обясни финансистът.

Според него случаят с КТБ прилича повече на откровена измама, от типа инвестиционни пирамиди, която направи Бърни Мадоф преди няколко години. Това не е нормално банкиране. „Има и още един любопитен въпрос, който може би никога няма да се разкрие. Според обвинението на прокуратурата Цветан Василев е нареждал на касиера на банката да му дава милиони евро в брой. Въпросът е, чии са били тези пари? И за какво ги е похарчил Василев? Според съобщеното, около 206 милиона лева са изтеглени от декември 2011 г. до юни 2014 г. Тази сума е голяма за обикновения човек, но е твърде незначителна, за да предизвика голяма промяна в банката. Тези пари практически е невъзможно да бъдат проследени. Парите, разбира се са на банката, на вложителите. Но къде ли ги е похарчил Василев? Може би никога няма да разберем, защото това са пари в брой", подчерта проф. Ханке.

Той не е убеден, че КТБ като системна банка и ако фалира ще навреди сериозно на цялата икономика в България, въпреки че в нея са парите на много държавни институции.

„Нямам категорично мнение, защото още не разполагаме с окончателния доклад на одиторите. Ако имах одита пред себе си, щях да съм по-конкретен, но по принцип смятам, че обявяването на фалит е подходяща мярка в случая с тази банка. Това означава, че ще го отнесат собствениците на банката и онези, които са взели пари на заем от нея. Надявам се да има достатъчно останали активи, за да се плати на хората, които имат влогове в банката. Поне на онези с влогове до 100 000 евро. Повтарям, че не съм видял доклада на одиторите. Но мнението ми клони към това да се обяви ликвидация. Така ще платят собствениците и длъжниците, а с наличните активи ще се издължите на вложителите. Не мисля, че има системен проблем. На банката трябва да се позволи да фалира", посъветва финансистът.

Според него при фалит, сенчестите фирми няма да останат в сянка и ще трябва да излязат на светло.

„Ако трябва да обобщя, държавните депозити в тази банка са политически мотивирани. Онези хитри политици, които обвиняват банкерите, всъщност са част от проблема. Защо изобщо са насочвали влоговете на държавните компании точно в тази банка? И дали парите после не са изтичали към фирми на свързани с тях лица? Точно за това имах притеснения за банковия надзор. Аз съм загрижен за интегритета и репутацията на Българската народна банка. Причина за това е, че аз съм оставил наследство там - валутният борд е в Управление „Емисионно" на БНБ. Аз съм пряко заинтересован бордът да работи нормално", призна проф. Хонке.

Той определи като „лоша идея" решението на президента Росен Плевнелиев да вкара България в европейския единен банков надзор. „Зле е да се намесва ЕС, защото проблемът се политизира още повече. Де факто, президентът прави признание, че българите са некомпетентни сами да се справят с финансите си. Това е фаталната грешка на президента. Това е толкова глупаво! На практика той заявява: „толкова сме некадърни, че БНБ не може да надзирава нашите банки и ни трябват европейски бюрократи от Брюксел, които да ни вършат работата", безпощадно обобщи финансистът.

По думите му в управление „Банков надзор" очевидно са направили голяма грешка, защото са оставили КТБ да продължи да се разраства и дори са й позволили да се слее друга, френска банка, само седмици преди цялата криза да се случи. „В това време нещо някъде е ставало! Нещо се е случвало", предупреди проф. Ханке. Според него, когато де прави грешка в лично качество, в бизнеса или в държавното управление, трябва сам да поправиш грешката си. Затова проф. Ханке смята, че идеята България да отиде в болницата на ЕС, където европейските лекари ще я излекуват, е изначално сбъркана. „Българите като цяло грешат, като вярват, че парите са само в Брюксел и че само трябва да почукат на врата, за да ми дадат торбите със злато. Нима ЕС помогна на Гърция, след като изля милиарди там? Кажете го на някой обикновен гръцки гражданин", каза „бащата на валутния борд в България".

Той прогнозира, че КТБ може да има достатъчно пари да изплати депозитите до 100 000 евро на хората. Икономистът припомни, че в писмото си до Брюксел, сегашният финансов министър и управителят на БНБ твърдят, че не може да има предсрочно изплащане на гарантираните влогове, защото в гаранционния фонд няма да се съберат достатъчно средства, дори и да се принудят частните банки да внесат още пари в него. Затова според проф. Ханке, на този етап не трябва да се карат насила другите изрядни банки да внасят допълнителни средства във фонда за гарантиране на депозитите. „Не защото ще дестабилизира банковата система - това няма да стане! А защото така ще се попречи на банките да кредитират бизнеса точно, когато българската икономика е отслабена. Това би било лошо решение от икономическа гледна точка за растежа", посочи финансистът. Според него първо трябва да се търси възможност за ликвидация на КТБ, отколкото да се търсят варианти как тя да се оздрави. В заключение проф. Ханке каза, че подобно решение не означава непременно, че депозитите на вложителите до 100 000 евро няма да се върнат, защото може да се намерят достатъчно активи и средства в банката, за да им се плати.