Източник:  www.darikfinance.bg

Има начин Корпоративна търговска банка да бъде оздравена, стабилизирана и да продължи да работи, коментира пред БНР финансистът Емил Хърсев.

Според него акционерите в банката, както българските, така и тези от Оман търсят начини да осигурят финансиране.

Има много варианти за оздравяване на КТБ, както с участието, така и без участието на акционерите. И разбира се с привличане на нови акционери, смята Хърсев.

За съжаление, посочва той, Българската народна банка не показва желание да влезе в публична дискусия по въпроса.

Икономистът Владимир Каролев подчертава, че в повечето случаи от 2008 г. насам, когато в резултат от глобалната ипотечна и след това икономическа криза, имаше доста банки и не само в Европа, в ликвидни, а и някои в капиталови кризи, при които собственият им капитал стана отрицателен, държавите се намесиха.

Тази намеса обаче е типичен пример за прехвърляне на така наречения морален риск от виновните към невинните, счита Каролев. Например в Португалия, където бяха спасени всички депозити, парите за това спасяване се плащат от данъкоплатците.

И тук имаше предложение от ДПС, да се спасят депозитите над 100 хил. евро с парите на тези, които нямат влогове или държат по-малки суми в банките.

Какво каза обаче законът? Релевантният закон е Законът за кредитните институции. Там много ясно е казано какво се прави в ситуацията като тази в КТБ, посочва Каролев.

Първо чакаме да видим какво ще покаже одитът на банката и оттам каква е капиталовата дупка – след като са изтеглени пари от КТБ, евентуално, за да почне тя да работи, колко нов капитал трябва да дадат акционерите.

Ако се окаже, че капиталът на банката е отрицателен, законът казва, че директно се минава към процедура по фалит. Няма точка за никакви покани, към никакви акционери.

Ако се окаже обаче, че капиталът е положителен, според закона трябва да се поканят всички акционери. Т.е. не само Оманският фонд, не само компанията Бромакс, не само ВТБ, но всички акционери, категоричен е Каролев. Малко над 10% от капитала на КТБ е собственост на по-малки акционери. И всеки от тях трябва да реши дали иска да участва в увеличението на капитала на банката.

Ако се окаже, че няма желание за това от мнозинството от настоящите акционери, трябва да се продължи с търсенето на пазарно решение. Т.е. БНБ да се обърне към инвестиционни банки, за да види, дали не може да се намери друга банка или инвестиционни фондове, които да купят КТБ.

Но ако все пак банката фалира, трябва да се спази законът и да се върнат парите на тези, които имат до 100 хил. евро.

Според Хърсев, тъй като представените до момента данни за обема на гарантираните влогове в КТБ не отчитат икономическата свързаност, обезпеченията и други фактори, има сериозни основания да се смята, че парите във Фонда за гарантиране на депозитите ще стигнат за целта.