Източник:  www.darikfinance.bg

Ако трябва да се обобщят твърденията на БНБ (в писмо до Европейската комисия и в последното й описателно/оправдателно прессъобщение) защо досега не се пристъпва към изплащане на гарантираните депозити в КТБ, то те са в две посоки:

Първата обструкция е юридическа. Българският закон повелява това да стане чак след като се пристъпи към отнемане на лиценза на банката. А това не може да се случи преди да е ясно има ли основания за отнемане на лиценза. А това не може да се случи преди да се произнесат одиторите, които правят оценка на активите на банката. И така реално решението се отлага за късна есен...

Втората обструкция е практическа. Дори юридически да може да започне изплащането на гарантираните депозити, реално няма достатъчно средства за това. Гарантираният размер на влоговете в КТБ е 3.68 млрд. лв., а в дъщерната й Виктория (новото име на Креди агрикол България) - 55.1 млн. лв. Същевременно натрупаните във Фонда за гарантиране на влоговете в банките наличности са 2.1 млрд. лв. Така се отваря недостиг от 1.6 млрд. лв., за което няма заделени пари в бюджета, нито правомощия да се поеме такъв дълг. Така БНБ макар да не го казва буквално, намеква че дори да има основание за отнемане на лиценза на КТБ е склонна да тупа топката докато има осигурено финансиране на 100% за покриване на депозитите.

Реално и двете тези на централната банка, с които тя обяснява въздържането си от конкретни действия, съдържат ключови пробойни, пише "Капитал".

По първата точка очевидно има сериозна дискусия с ЕК, дали българското законодателство не противоречи на европейското. По темата вече има мнения на юристи, че Законът за кредитните институции е тълкувал рестриктивно европейската директива за схемите за гарантиране на влоговете и че засегнатите могат да си търсят правата.

Но дори да оставим настрана Европа, БНБ така и не се мотивира солидно защо за да премине към отнемане на лиценза на КТБ, трябва непременно да чака информация за качеството на кредитния й портфейл. Безспорно изследването на реалното състояние в банката е необходимо. Безспорно е и, че начисляването на провизии върху лоши или некачествено обезпечени заеми, може да остави банката с отрицателен капитал. А тогава БНБ е задължена от Закона за кредитните институции (чл. 36, ал. 2) да ѝ отнеме лиценза.

Проблемът в тезата на централната банка е, че законът освен задължения й е дал и широки правомощия кога може да действа. В чл 103 на ЗКИ са изброени редица нарушения, които могат да се санкционират от БНБ с различни надзорни мерки, които стигат и до отнемане на лиценз.

Сред изброените нарушения в ЗКИ са: "нарушаване или заобикаляне разпоредбите на този закон"; "сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката, или на банкови сделки, които чрез използване на подставени лица осуетяват или заобикалят прилагането на разпоредбите на този закон, на нормативните и други актове и предписанията на БНБ"; "застрашаване интересите на вложителите".

Ясно е, че отнемането на лиценз би трябвало да е крайна мярка, но след изявлението на управителния съвет на БНБ от 11 юли, то не изглежда толкова необосновано.

В този дух са и контраобвиненията към БНБ на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, който изказва недоумение как към 11 юли "БНБ е разполагала с достатъчно информация, за да предложи с лека ръка конкретни и бързи стъпки за справянето със ситуацията, изразяващи се в нейното ликвидиране чрез приемането на специален закон. Няколко седмици по-късно обаче същата тази информация се оказва "недостатъчна" за вземането на решения за бъдещото на КТБ."

По втората точка, тезата за невъзможност за покриване на недостига във Фонда за гарантиране на влоговете също е представена крайно. Вярно е, че той може да се финансира със заем от бюджета, но това е само една от опциите дадени на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете.

Друга възможност, която БНБ очерта и в писмото си до Европейската комисия, е задължаване на банките да преведат авансово годишни премийни вноски. По сега действащия закон те са 0.5% от влоговата им база, което прави около 290 млн. лв. Според централната банка това освен, че ще е крайно недостатъчно, ще има и негативен ефект върху банковата система, тъй като ще свие печалбата (или ще увеличи загубата при някои институции), което ще доведе до репутационен риск предвид скорошните тегления.

Неясно защо обаче БНБ не показва другите опции, а директно заключава, че недостигът може да бъде покрит само със заем от държавния бюджет. Друга опция на фонда по закон е да увеличи годишната премийна вноска на банките до максимум 1.5% от влоговата им база.

Друга опция обаче, която може да се окаже доста по-приемлива, е Фондът за гарантиране на влоговете да изтегли заем не от държавата, а "от български и чуждестранни банки, както и от други лица". Това означава, че фондът може да пласира облигации, които да бъдат записани от банки, пенсионни фондове застрахователи и т.н.

Така реално се оказва, че и двата мита, с които управляващите БНБ поддържат КТБ в чистилището заедно с блокираните в нея пари на хиляди вложители са несъстоятелни.