Правителството одобри позицията на България в отговор на официалното уведомително писмо от Генералния секретариат на Европейската комисия от 26 септември т.г. във връзка с въвеждането на правото на ЕС в областта на гарантирането на влоговете в банките и с прилагането на режима за свободно движение на капитали. Писмото е част от досъдебната фаза от процедурата по неизпълнение на задълженията, произтичащи за България от директиви на ЕС , съобщи пресслужбата на Министерския съвет.

На пресконференция след заседанието министърът на финансите Румен Порожанов заяви, че основните ангажименти, които се поемат, са свързани с ускореното финализиране и приемане на нов закон за гарантиране на влоговете в банките, с който да се отстранят несъответствията в българската нормативна рамка спрямо правото на ЕС.

Законопроектът е в работна фаза и до 30 октомври ще бъде изпратен за съгласуване, каза финансовият министър. В началото на ноември се очаква той да бъде внесен в Министерски съвет за одобрение и след това в Народното събрание с молба за приоритетно разглеждане.

Българските власти се ангажират и с ревизиране на правната рамка по отношение на мерките за специалния надзор и предприемането на мерки за обезпечаване в най-скоро време на достъпа на вложителите до гарантираните депозити в банките, които в момента са поставени под специален надзор.

На 20 октомври се очаква да излезе оценката, която се изготвя от БНБ и одиторите, за финансовото състояние на КТБ. В зависимост от оценката ще трябва да се предприемат действията съгласно закона, припомни министърът. При евентуална дълбока отрицателна капитализация е ясно какво ще се случи, но при другите хипотези, с опция за преструктуриране, няма единомислие, твърди Порожанов. Финансовият министър отбеляза, че с БНБ са водили неползотворен дебат по отношение на това кой трябва да изготви план за преструктуриране, кой трябва да го разгледа ако се внесе от акционери, инвеститори или инвеститори наети от акционери, дали трябва да се наеме независим финансов консултант за оценка на това дали планът за преструктуриране е жизнеспособен, кой изобщо да го подготви ако няма такъв план. Според финансовото министерство това са компетенции на БНБ.

Порожанов припомни в отговор на въпрос за появилия се преди месец Фонд "Епик", който е заявил намерение да разработи програма за рекапитализация и престректуриране на банката. Какво се е случило в тези 4 седмици трябва да каже БНБ, отбеляза министърът.

В Гаранционния фонд има недостиг от 1, 6 млрд. лв. за изплащането на гарантираните депозити, като вариантите за запълване на този недостиг са два - чрез тяхна облигационна емисия, която да осигури ликвидност на Фонда, гарантирано от държавата или този ресурс да се осигури чрез ликвидна подкрепа от държавата. И в двата случая правителството се нуждае от законодателна санкция, тъй като това не може да бъде направено по друг начин, коментира Порожанов.

По думите му обаче при всички положения в началото на ноември, след излизането на оценката на банката и решението за нейното бъдеще, ще се пристъпи към изплащане на гарантираната част от влоговете.