Източник:  www.darikfinance.bg

С цел да се демонстрира как тези сделки ощетяват обществения интерес, като размерът на щетата може да достигне по последни данни колосалния размер от 1 милиард лева, регистрираният одитор Пламен Донев коментира пред в. "Капитал" казуса с цесиите на депозити в Корпоративна търговска банка.

По същество схемата е следната. Фирми, които са теглили кредити от КТБ, като тези кредити са обезпечени и фирмите развиват реална дейност, изкупуват депозити на стойност над гарантирания размер от 196 000 лв. По такъв начин фирмите кредитополучатели стават едновременно както длъжник на банката (за тегления кредит), така и неин кредитор (за сумата на депозита, по който вече са титуляр). След това се извършва прихващане (нетиране) на сумата, която представлява едновременно вземане от банката и задължение към нея.

Появиха се коментари от страна на квестори на БНБ, анализатори, та дори и от подуправител на БНБ, че това цедиране и последващо прихващане представляват чисто техническа счетоводна операция, която не представлява проблем.

Само че проблемът КТБ е всъщност игра с нулев резултат, т.е. нулева обща печалба. Ако е вярна основната теза, че в банката са били извършвани измами в колосални размери чрез отпускането на необезпечени кредити, то има едни лица, които просто са спечелили едни пари, тъй като не възнамеряват да върнат кредита.

Това, предполага се, е въпросната дупка в оценката на кредитния портфейл, изчислена от трите нови одиторски фирми. Тези същите пари обаче някои други лица са ги загубили. Колкото и да е сложна финансовата материя, то следва поне да е ясно, че парите не се появяват от въздуха и не растат по дърветата и ако някой е извършил банкова измама, присвоявайки едни пари, то друг е жертва на тази измама и е изгубил парите.

Но икономическата логика в условията на истинска пазарна икономика е, че всеки пазарен участник следва да носи последствията от своите собствени решения. Концептуалната основа на финансите е, че печалбите са обвързани с риска. Поемането на по-висок риск означава възможност за реализиране на по-големи печалби, но също така и възможност за поемане на по-големи загуби. Това са двете страни на една и съща монета, наречена риск.

Историята с КТБ е христоматиен пример за тази финансова концепция. Значително по-високите лихви, които КТБ предлагаше на своите вложители, бяха отплатата за също по-високия риск да си вложиш парите в банка, за която отдавна се предполага, че е замесена в съмнителни бизнес отношения. В този смисъл претърпяването на загуба от вложител в такава банка е нещо напълно логично от икономическа гледна точка.

Опитът тези загуби да се одържавят, т.е. да се поемат от цялото общество в лицето на Фонда за гарантиране на влоговете, чрез схемата с цедиране и прихващане на депозити, показва, че всъщност нямаме истинска пазарна икономика, а по-скоро олигархичен (крони) капитализъм. Това е системата, при която печалбите остават в частни ръце, а загубите се поемат от обществото.