Източник:  www.darikfinance.bg

Имало е много опити за обявяване на края на политическата кариера на Реджп Тайип Ердоган. Според някои на него даже нямало да му бъде позволено да стане кмет на село.

Някои очертават планове за преврат, други разпространяват електронни призиви. И макар че Ердоган по-късно става приятел с генерали, излезли с меморандум срещу него, това не променя фактите.

След изборите през 2011 г. той направи прогноза за това колко дълго неговите противници ще останат в политиката. И определи всяка форма на опозиция като опит за преврат, поради което мерките на насилието и потисничеството са съвсем приемливи. Но протестите заради парка Гези, разследванията на корупция през декември миналата година и ставащото в Кобани не са опити за преврат. Това са следствия от жестоки политически грешки.

Като старите си врагове и Ердоган се опитва да сплаши и тероризира опозицията чрез проекти за социално инженерство. Като своите стари приятели той е убеден, че ще укрепи властта си като използва държавния апарат срещу противниците и опонентите си. Като старите си врагове той е убеден, че ще удължи престоя си на власт като стъпче своите съперници.

Той иска да ограничи правата и свободите, за да защити себе си. Напоследък партията за справедливост и развитие насочи вниманието на парламента към пакет от мерки за политическа реформа в правосъдието. Проектът цели много радикални промени както в турския наказателен кодекс, така и в наказателно-процесуалния кодекс. Според него достатъчно основание за издаване на заповед за издирване на дадено лице ще бъде заявяване на подозрение, вместо конкретно доказателство, а правото на защита ще бъде ограничено и адвокатите и обвиняемите няма да имат достъп до доказателствата. В случай на конституционни престъпления имуществото на заподозрените може да стане предмет на конфискация.

Всъщност всяка антидемократична стъпка, която Ердоган прави за защита на своята администрация на практика допринася за неговия край.

Още по-лошо, ако той продължава да притиска в ъгъла своите критици и опоненти, неговите действия и решения ще предизвикат улични протести и бунтове. Ако той бъде свален от власт по такъв начин, съдбата му ще бъде много по-лоша от тази на старите му врагове.

Ако Ердоган продължава да прави същите грешки, той ще стане съсед на Мехмет Али Алабора във Великобритания.

Това не е заплаха, а прогноза. Защото броят на водачите, успели да защитят властта си и своята администрация чрез превръщането ѝ в диктатура, заплашващи опозицията и обявяващи за врагове критиците си, е пренебрежително малък.

По-рано тези, които предричаха края на Ердоган разчитаха на проекти за социалното инженерство. От друга страна тези заключения са следствие от проследяването на проекта за социално инженерство, осъществяван от Ердоган, за да защити администрацията си.

Може би Ердоган не се приближава към края на политическата си кариера, но също така е вероятно този край да няма демократичен характер. Ердоган притиска своите опоненти в ъгъла и така ги тласка да излязат на улицата.

Най-голямото постижение на режима на Ердоган беше честното разделяне на икономическото производство между различни заинтересовани страни. Но последните данни показват, че в момента все по-трудно се поддържа икономическия растеж. И ако се увеличава броят на хората, стремящи се да получат по-голям дял от икономическото производство, но производството не се увеличава, тези, които не са в състояние да получат своя дял ще бъдат недоволни. При демократични режими подобна несигурност бива поглъщана от различните партии.

Само че Ердоган наруши демократичния характер на управлението. Поради тази причина тези, които се чувстват несигурни, ще търсят нелегални политически алтернативи и това допринася за засилването на политиката на улицата.

Ердоган раздели обществото на различни сегменти на основата на етнически и религиозни убеждения, за да утвърди властта си по време на първите два мандата на поста премиер. Но разделените сегменти в момента се обединяват срещу него. А това не е добър сценарий за политическото бъдеще на Ердоган. Ако той иска да защити администрацията си, трябва да засили демокрацията. В противен случай съдбата му няма да е приятна. /Емре Услу, Today's Zaman/

Имало е много опити за обявяване на края на политическата кариера на Реджп Тайип Ердоган. Според някои на него даже нямало да му бъде позволено да стане кмет на село.

Някои очертават планове за преврат, други разпространяват електронни призиви. И макар че Ердоган по-късно става приятел с генерали, излезли с меморандум срещу него, това не променя фактите.

След изборите през 2011 г. той направи прогноза за това колко дълго неговите противници ще останат в политиката. И определи всяка форма на опозиция като опит за преврат, поради което мерките на насилието и потисничеството са съвсем приемливи. Но протестите заради парка Гези, разследванията на корупция през декември миналата година и ставащото в Кобани не са опити за преврат. Това са следствия от жестоки политически грешки.

Като старите си врагове и Ердоган се опитва да сплаши и тероризира опозицията чрез проекти за социално инженерство. Като своите стари приятели той е убеден, че ще укрепи властта си като използва държавния апарат срещу противниците и опонентите си. Като старите си врагове той е убеден, че ще удължи престоя си на власт като стъпче своите съперници.

Той иска да ограничи правата и свободите, за да защити себе си. Напоследък партията за справедливост и развитие насочи вниманието на парламента към пакет от мерки за политическа реформа в правосъдието. Проектът цели много радикални промени както в турския наказателен кодекс, така и в наказателно-процесуалния кодекс. Според него достатъчно основание за издаване на заповед за издирване на дадено лице ще бъде заявяване на подозрение, вместо конкретно доказателство, а правото на защита ще бъде ограничено и адвокатите и обвиняемите няма да имат достъп до доказателствата. В случай на конституционни престъпления имуществото на заподозрените може да стане предмет на конфискация.

Всъщност всяка антидемократична стъпка, която Ердоган прави за защита на своята администрация на практика допринася за неговия край.

Още по-лошо, ако той продължава да притиска в ъгъла своите критици и опоненти, неговите действия и решения ще предизвикат улични протести и бунтове. Ако той бъде свален от власт по такъв начин, съдбата му ще бъде много по-лоша от тази на старите му врагове.

Ако Ердоган продължава да прави същите грешки, той ще стане съсед на Мехмет Али Алабора във Великобритания.

Това не е заплаха, а прогноза. Защото броят на водачите, успели да защитят властта си и своята администрация чрез превръщането ѝ в диктатура, заплашващи опозицията и обявяващи за врагове критиците си, е пренебрежително малък.

По-рано тези, които предричаха края на Ердоган разчитаха на проекти за социалното инженерство. От друга страна тези заключения са следствие от проследяването на проекта за социално инженерство, осъществяван от Ердоган, за да защити администрацията си.

Може би Ердоган не се приближава към края на политическата си кариера, но също така е вероятно този край да няма демократичен характер. Ердоган притиска своите опоненти в ъгъла и така ги тласка да излязат на улицата.

Най-голямото постижение на режима на Ердоган беше честното разделяне на икономическото производство между различни заинтересовани страни. Но последните данни показват, че в момента все по-трудно се поддържа икономическия растеж. И ако се увеличава броят на хората, стремящи се да получат по-голям дял от икономическото производство, но производството не се увеличава, тези, които не са в състояние да получат своя дял ще бъдат недоволни. При демократични режими подобна несигурност бива поглъщана от различните партии.

Само че Ердоган наруши демократичния характер на управлението. Поради тази причина тези, които се чувстват несигурни, ще търсят нелегални политически алтернативи и това допринася за засилването на политиката на улицата.

Ердоган раздели обществото на различни сегменти на основата на етнически и религиозни убеждения, за да утвърди властта си по време на първите два мандата на поста премиер. Но разделените сегменти в момента се обединяват срещу него. А това не е добър сценарий за политическото бъдеще на Ердоган. Ако той иска да защити администрацията си, трябва да засили демокрацията. В противен случай съдбата му няма да е приятна. /Емре Услу, Today's Zaman/ БГНЕС/