Снимка: iStock

Настоящи и бивши служители на Федералния резерв казват, че времето за повишаване на лихвените проценти между 2015 и 2018 г. може да е било грешка, рядък момент на смирение, предизвикан от приемането на нова рамка за приближаване на инфлацията от страна на Фед.

Лаел Брейнард и Ричард Кларида, и двамата членове на Съвета на гуверньорите на Фед, заявиха тази седмица, че Fed може да е ограничил по-бързото възстановяване на пазара на труда след 2008 г., като е свалил нулевите лихвени проценти твърде рано.

„Щеше да има различна концепция за инфлацията и усещането, че няма нужда да се оттегляме предварително или да се подготвяме за оттегляне въз основа на очакванията за материализиране на инфлацията“, каза Брейнард в уеб семинар във вторник.

Преосмислянето се отнася до разбирането на Фед за компромиса между безработицата и инфлацията. По-рано служителите на Фед се ръководиха от идеята, че равнището на безработица когато е твърде ниско, то икономиката може да изпита по-висока инфлация.

На практика това може да бъде под формата на пазар на труда, където работодателите трябва да наддават за заплати, за да привлекат работници, което може да изисква от тези работодатели да повишат цените на стоки или услуги.

Това е, което накара Фед, под председателството на Джанет Йелен, да повиши референтния лихвен процент през декември 2015 г. - от почти нула до 25 базисни пункта. Йелън е оприличила това решение на свалянето на крака на Фед от педала на газта на разходите за приспособяване на заеми, защитавайки този ход като начин за предпазване на икономиката от „прегряване и инфлация от значително превишаване над нашата цел“.

Тогава равнището на безработица бе 5.1%.

Преди кризата с COVID-19 обаче нивото на безработица спадна до 3.5%, без признаци на инфлация над целите. Годишните промени в основните разходи за лично потребление (предпочитаната мярка на инфлацията на Фед, която изключва цените на храните и енергията) са средно около 1.6%, откакто Фед прие целта си от 2% през 2012 г. - постоянно под целта.

Служителите на Федералния резерв посочиха други икономически фактори за явлението дезинфлация (да не се бърка с дефлация): спадът на пазарната сила на работниците и глобалният натиск за поддържане на ниските цени на крайните стоки.

Кларида заяви в понеделник, че старата рамка на мислене „ни служи добре“, но добави, че иконометричните модели „могат да бъдат и са били грешни“, като се предполага, че ниският процент на безработица ще доведе до „прекомерен“ натиск върху инфлацията.

„Времената се променят, както и икономическият пейзаж, и нашата рамка и стратегия също трябва да се променят“, каза Кларида.

Ами ако…

Новата рамка прави две основни промени: позволява на инфлацията да „надхвърли умерено“ целта си от 2% и да дава приоритет на оценката на „недостига на заетост от максималното си ниво“.

На практика това означава, че Фед ще толерира покачването на цените над целта, без да започне превантивно своя цикъл на затягане на лихвените си политики, както през 2015 г. През цялото време Фед ще бъде фокусиран върху привличането на повече работници на работни места.

Служителите на Федералния резерв посочиха факта, че маргинализираните хора, като например нискодоходни и чернокожи работници, са едни от последните, които преживяват подобрения в заетостта при икономическо възстановяване.

Брейнард предположи, че ако Фед се бе отказал от повишаването на ставките, е можело да видим достигане на ниво на безработица от 3.5% много по-бързо.

"Печалбите щяха да бъдат по-големи", каза Брайнард във вторник.

В уебинар във вторник Йелън заяви, че подкрепя промените в рамката, но защитава предсрочните увеличения на Фед с мотива, че равнището на безработица продължава да спада.

„Справедливо е да кажем, че целта ни беше да надхвърлим 2% инфлация, може би щяхме да изчакаме още малко, за да започнем процеса на повишаване на лихвените проценти“, каза Йелън. „Така че има известна истина, че това може да е променило нещо, но не мисля, че би имало изключителна разлика.“

Още по темата:

Р. Кларида: Това, че безработицата се понижава не означава, че ще повишаваме лихвите

Фед става по-толерантен към инфлацията