Снимка: iStock

Мениджърите на активни фондове, които подбират инвестициите си, а не разчитат на пасивно проследяване на индексите, не успяха да осребрят волатилността на финансовия пазар, причинена от COVID-19, показват нови данни.

Управителите на фондове отдавна се оплакват, че ниската волатилност на пазара затруднява живота им. Но резултатите от SPIVA на S&P показаха, че 63% от големите капиталови фондове и 70% от големите капиталови „основни“ фондове все още се представят по-слабо от S&P 500 за 12-те месеца до края на юни, въпреки хаотичната 2020 година.

Активните фондове със средна и малка капитализация се представиха сравнително добре, като 56% от средните капитали и 53% от активните мениджъри с малка капитализация победиха своите бенчмарк индекси.

Така наречените фондове за „растеж“, които могат да се фокусират върху високо летящи технологични акции, също се справиха добре с почти 75% от фондовете за растеж с голяма капитализация и 83% от фондовете за растеж със средна капитализация, както и 89% от фондовете за растеж с малка капитализация надминаха бенчмарка си.

Успехът им обаче не беше достатъчен, за да компенсира предишния недостатъчен резултат: 92% от растежа с голяма капитализация, 74% от растежа със средна капитализация и 75% от фондовете за растеж с малка капитализация са с по-слаби резултат през последните 15 години, показват данните.

По-голямата част от фондовете с фиксиран доход не успяха да издържат на своите показатели и през последната година, като COVID доведе до тава лихвените проценти да бъдат намалени отново, в световен мащаб.

Правителствените фондове се бореха, като 92%, 63% и 68% се представяха по-слабо в съответния дълъг, междинен и краткосрочен сегменти през последната година.

Фондовете на държавните облигации като цяло имаха „окаяно десетилетие“, добави Берлинда Лю от S&P Dow Jones Indices. 

Преобладаващите 99% от дълговите облигационни фондове не успяха да надвишат своите показатели през последните 10 години, заедно с 82% и 75% от междинните и късите облигационни фондове, съответно.

Проблемите на активните фондове не са от вчера

От години инвеститорите преминават от активно управлявани взаимни фондове към пасивни такива. В отговор на това, активните фондове все по-често посягат към намаляване на таксите и комисионите. Все повече стават експертите, които смятат, че този род инвестиционни схеми заслужават втори шанс. Особено в среда на повишена глобална несигурност и волатилност, времена в които активните фондове имат склонност да се представят по-добре.

През последното десетилетие индексните фондове, чиято цел е да дадат на инвеститорите пазарна доходност, а не да я превишават, печелят популярност, набирайки десетки милиарди инвестиции, голяма част от които дойдоха директно от активните фондове.

Една от основните причини за тяхната широка популярност са ниските такси, които продължавата да се понижават, следствие на ценовата война между тях. Появиха се дори предложения, като от инвестиционния гигант Fidelity, с нулеви разходи в момента, а стъпката се очаква да бъде последвана от други колоси, включително и  Charles Schwab.

А разходите са изключително важни за инвестиционните фондове. Защото всеки процент годишна такса, която инвеститорите плащат на управляващите дружества, на практика намалява реализираната им възвръщаемост. Тоест при 1% разход и доходност от 11%, на практика инвеститорите ще получат 10% за една година.

И именно високите такси и комисиони на активно управляваните фондове, в съчетание със системно лошото им представяне, под пазара, накара много от техните клиенти да погледнат към нискоразходни индексни фондове.

В исторически план само малка част от активно управляваните фондове се справят с препятствието на високите такси, като системно бият пазара, което да компенсира този им недостатък.

Отговорът на активните фондове - намаляване на таксите си. Това, поне математически, повишава шансовете им да реализират по-голяма доходност на своите клиенти. Всъщност средното претеглено съотношение на разходите за такси на активните фондове с голям капитал в САЩ е намаляло с почти една трета, от 0.92% през 2004 г. до 0.65% днес, според Morningstar.

"Ако намалите разходите, има по-голяма математическа вероятност да биете бенчмарка", казва Тим Паулин, старши вицепрезидент на Touchstone Investments.

За съжаление, дори и с по-ниските разходи днес, повечето активни фондове все още изостават зад пазара. Миналата година само около една трета от активно управляваните щатски фондове, следени от Morningstar, се представят по-добре от индексите фондове в сектора си.

Въпреки това, евтините активни фондове дават на инвеститорите много по-добър шанс да победят пазара, отколкото по-скъпите опции. През последните пет години най-евтините по отношение на таксите фондове - са донесли на инвеститорите доходност от около 9.4%, на фона на 4.4% за тези с най-високи такси и комисиони.

Още по темата:

Активните фондове стават по-изгодни, ето някои интересни имена

Защо да изберете индексен фонд пред хеджфонд?