Снимка: iStock

Инфлация ли? Каква инфлация? Поне това е тезата на Фед в момента. От там заявиха на последното си заседание, че ще са по-толерантни към повишението в цените, след толкова години на инфлация под целените 2%.

Фед заяви, че е готов да позволи на инфлацията да се покачи повече от нормалното, за да подкрепи пазара на труда и по-широката икономика.

В хода, който председателят Джером Пауъл нарече "стабилно актуализиране" на политиката на Фед, централната банка официално се съгласи на политика на "средно насочване към инфлация". Това означава, че ще позволи на инфлацията да се движи „умерено“ над 2% от целта на Фед „за известно време“ в следващите периоди, за сметка на изминалите години, в които тя е била под тази цел.

Промените бяха кодифицирани в план на политиката, наречен Декларация за по-дългосрочни цели и стратегия на паричната политика, приет за първи път през 2012 г., която информира за подхода на Фед към лихвените проценти и общия икономически растеж.

На практика ходът означава, че Фед ще бъде по-малко склонен към повишаване на лихвите, когато процентът на безработицата спадне, стига инфлацията да не се покачи прекомерно. Служителите на централните банки традиционно вярват, че ниската безработица води до опасно по-високи нива на инфлация и те предприемат обикновено превантивни действия, за да я отстранят.

Въпреки това, речта на Пауъл, изнесена на виртуална среща на годишния симпозиум на Джексън Хоул, Уайоминг, и в придружаващите документи, кодифициращи новата политика, сигнализираха за изместване от старото мислене.

„Мнозина считат за противоположно, че Фед ще иска да засили инфлацията“, казва Пауъл в подготвени забележки. "Все пак инфлацията, която е постоянно твърде ниска, може да създаде сериозни рискове за икономиката."

Пауъл отбеляза, че нивото на лихвите, което нито ограничава, нито тласка растежа, е намаляло значително през годините и вероятно ще остане там.

Той контрастира настоящата ситуация с това, с което се срещна Фед преди 40 години, когато тогавашният председател Пол Волкър започна противоречива поредица от увеличения на ставките, които се стремяха да намалят инфлацията. С течение на годините фундаменталните промени в икономиката, като демографията и технологиите, изместиха фокуса на ФЕД към инфлацията, която беше твърде ниска.

Положението, каза Пауъл, "може да доведе до нежелано понижение на дългосрочните инфлационни очаквания, което от своя страна може да доведе до още по-ниска реална инфлация, което води до неблагоприятен цикъл на все по-ниска инфлация и инфлационни очаквания."

Следователно създателите на политики остават малко пространство за по-ниски проценти по време на икономически стрес. След края на финансовата криза Фед се бори да постигне целта си за инфлация от 2%. Длъжностните лица се надяват, че новият подход ще промени пейзажа, ще повиши очакванията и ще позволи на инфлацията да се покачи по-високо.

В допълнение към промяната на инфлацията, ФЕД обяви и промяна на политиката, която променя подхода към заетостта.

Новият език казва, че подходът към ситуацията със заетостта ще бъде информиран от „оценките на Фед за недостига на заетост от максималното му ниво“. Предходният език се отнася до „отклонения“ от максималното ниво.

Макар че промяната изглежда е въпрос на тълкуване, Пауъл каза, че тя е значителна.

„Тази промяна отразява оценката ни за ползите от силния пазар на труда, особено за мнозина в общностите с ниски и средни доходи“, каза той. „Тази промяна може да изглежда фина, но отразява нашето мнение, че стабилният пазар на труда може да бъде поддържан, без да предизвика избухване на инфлация.“

Фед изрази загриженост относно въздействието на пандемията на коронавирус върху най-малко способните да го поемат, така че промяната на езика представлява ход за справяне със ситуацията, докато икономиката се възстановява.

Има обаче едно "НО"

И то се изразява в печатането на пари от Фед. Всъщност, през изминалата година "на бял свят" са се появили цели 23.6% от доларите в обръщение. 

Паричното предлагане на долари се е повишило с над 3 трилиона долара само от март досега и това е най-голямото повишение в историята на водещата световна икономика. А както всички знаем, по-голямото парично предлагане води до инфлация след себе си. Ще успее ли Фед да я ограничи в рамките на малко над 2%, тепърва предстои да видим. Но ако историята е ориентир, най-вероятно резервът няма да се справи с тази задача, за която в момента явно никой не се притеснява.

Още по темата:

0.9% годишна инфлация в България през септември

Инфлацията вече може и да е тук, поне при някои групи стоки...