Очакваме през третото и четвъртото тримесечие на 2014 г. инфлацията да остане отрицателна, като темповете на спад на потребителските цени постепенно се забавят. Това е прогноза на анализаторите на БНБ, публикувана в брой 2 на Икономическия бюлетин за 2014 г. на Централната банка.

Според обобщения анализ, затихването на дефлационните процеси ще се определя главно от допълнителното свиване на отрицателния принос на контролираните цени в съчетание с постепенно преустановяване понижението на цените на хранителните продукти и намаление на отрицателния принос на базисната инфлация през втората половина на 2014 г. Основните рискове пред прогнозираната обща динамика на инфлацията през второто полугодие на 2014 г. са свързани с динамиката на международните цени на храните и петрола.

Анализаторите на БНБ припомнят, че през първата половина на 2014 г. хармонизираният индекс на потребителските цени остана на годишна база с отрицателна динамика, като се наблюдаваше засилване в темпа му на спад до -1.8% (-0.9% в края на 2013 г.). През периода януари - юни 2014 г. продължи тенденцията от втората половина на предходната година към разпространение на дефлацията върху все повече групи стоки и услуги, включени в потребителската кошница. Определящо значение за задълбочаването на дефлацията имаше поевтиняването на транспортните горива, храните и услугите, което бе резултат главно от понижението на международните цени и проявлението на специфични фактори, свързани с някои групи услуги. Свиването на отрицателния принос на административно определяните цени от март ограничи темпа на спад на общия индекс на потребителските цени. Тенденцията към понижение на базисната инфлация, формирана през 2013 г., продължи и през 2014 г., като към юни тя беше отрицателна и се определяше главно от понижение на инфлацията при услугите и в по-малка степен от ускоряването на годишния спад на цените на нехранителните стоки (без горивата).

В анализа е записано, че глобалната икономическа активност ще се повиши плавно през втората половина на годината, като основен принос за това ще са развитите икономики. Основание за прогнозата им са водещите конюнктурни индикатори и положителната динамика на световната търговия.

Според тримесечния Икономически преглед, подобрението на международната икономическа конюнктура, наблюдавано в началото на 2014 г., се запази през второто тримесечие. По-голям оптимизъм при очакванията продължи да се наблюдава в САЩ, Китай и в еврозоната. В началото на 2014 г. обемът на световната търговия продължи да се увеличава на годишна база. През второто тримесечие инфлацията в глобален мащаб продължи да се забавя на годишна база под влияние на слабата динамика на цените на основни стокови групи, търгувани на международните пазари.

През втората половина на годината се очаква забавяне в темповете на спад на международните цени в евро при разнопосочна динамика по групи, като цените на металите ще продължат да се понижават и ще се стабилизират едва към края на годината, а цените на храните се очаква да се повишават.

През периода януари - май 2014 г. динамиката на потоците по външнотърговския баланс на страната се обуславяше главно от спада в международните цени и нарастването на вътрешното търсене. Тези фактори допринесоха за увеличаване на дефицита по търговското салдо и свиване на годишна база на излишъка по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс. Динамиката на потоците по финансовата сметка беше повлияна главно от по-слабите изходящи потоци на банките. При забавяне в темповете на спад на международните цени в евро през втората половина на 2014 г. и при засилване на външното търсене можем да очакваме бавно възстановяване на номиналния растеж на износа. При условие че темпът на растеж на вноса, който ще се определя от динамиката на вътрешното търсене, също се ускори, очакваме формиране на по-ниско спрямо 2013 г. положително салдо по текущата и капиталовата сметка през третото и четвъртото тримесечие.

Запазващата се висока норма на спестяване на домакинствата продължи да оказва влияние за нарастване на привлечените средства в банковата система през периода януари - юни 2014 г., което допринасяше за поддържане на високата ликвидност на банките. Относително висок темп на

нарастване от началото на годината продължиха да имат овърнайт депозитите и депозитите, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца, при запазващо се намаление на депозитите с договорен матуритет. През периода януари - май банките използваха значителна част от ликвидността си за увеличение на чуждестранните си активи, за инвестиции в ДЦК, издадени от българското правителство, за увеличаване на вземанията от неправителствения сектор и в по-малка степен за намаляване на чуждестранните си пасиви. Към края на юни спрямо май се наблюдаваше свиване на чуждестранните активи на банките и увеличение на ДЦК на българското правителство в портфейлите им. Годишният растеж на вземанията от неправителствения сектор започна да се ускорява от февруари и през юни възлезе на 2.4% вследствие нарастване на кредитирането за нефинансови предприятия и при слабо повишение на кредита за домакинствата.

През третото и четвъртото тримесечие на 2014 г. очакваме прирастът на привлечените в банковата система ресурси от резиденти да продължи да надвишава търсенето на кредити, което ще се прояви в поддържането на висока ликвидност на банковата система. Възможно е очакваното понижение на лихвите на паричния пазар в еврозоната да стимулира банките да търсят инвестиционни решения на вътрешния пазар. През третото и четвъртото тримесечие може да се наблюдава допълнително понижение при лихвите по депозитите, което ще бъде определено най-вече от високата ликвидност на банковата система, понижаването на лихвените равнища на паричния пазар в еврозоната и сравнително слабото търсене на заемни ресурси. Очакваме лихвите по кредити да се колебаят около достигнатите нива.

От второто тримесечие на 2014 г. се очаква продължаващото възстановяване на икономиките на основните търговски партньори на България и свързаното с него нарастване на външното търсене да окажат положително влияние върху растежа на износа на стоки и услуги и икономическата активност у нас, в резултат на което нетният износ да има положителен принос за верижния растеж на БВП в реално изражение до края на 2014 г. През третото и четвъртото тримесечие на 2014 г. очакваме вътрешното търсене да се задържи на ниво близо до достигнатото през първата половина на годината. Рисковете за прогнозата за икономическата активност са свързани най-вече с влиянието на външната среда върху българската икономика както по отношение на конюнктурата в еврозоната и ЕС като цяло, така и поради повишеното геополитическо напрежение в Украйна и Русия. Друг източник на несигурност пред прогнозата произтича от ценовите процеси, тъй като при продължаване на дефлацията е възможно печалбите на фирмите да намаляват, което да влоши нагласите им и да ограничи разходите им за инвестиции. Поставянето на 20 юни на Корпоративна търговска банка АД (КТБ), четвъртата по големина на активите банка, под специален надзор, ще има отрицателен ефект върху икономическата активност на фирми и домакинства, които са клиенти на банката. Засилената политическа несигурност, свързана с предсрочните парламентарни избори през октомври, също може да има негативен ефект върху очакванията, нагласите и поведението на икономическите агенти.

През първите пет месеца на 2014 г. бюджетната позиция на страната отбеляза влошаване спрямо съответния период на 2013 г. под влияние на забавянето в темпа на растеж на данъчните приходи, което не бе компенсирано с ограничаване на бюджетните разходи от страна на правителството. В резултат от ускоряването на инвестиционните разходи и поддържането на висок темп на растеж на социалните плащания фискалната политика на правителството продължи да оказва положително влияние върху общите инвестиции и разполагаемия доход на домакинствата. През първото тримесечие на 2014 г. се увеличи и приносът на правителственото потребление за растежа на БВП. Поради тенденцията към по-слабо изпълнение на данъчните приходи и реализирането на по-високи разходи за здравноосигурителни плащания по бюджета на НЗОК е очевидно, че постигането на заложения дефицит по КФП в размер на 1.8% от БВП за 2014 г. е малко вероятно.

През втората половина на годината може да се очаква намаление на приноса на правителственото потребление за растежа на БВП.