До края на месеца ще бъде направена оценка как биха повлияли предприетите мерки, за да се прецени с колко да бъде намалена приходната част в бюджета, но най-вероятно първоначалната оценка за намаление на приходите ще бъде редуцирана. Това каза в интервю за вестник „Стандарт" министърът на финансите Румен Порожанов.

Той уточни, че при нереалистични приходи, голямата отговорност е в разумните разходи. В предстоящата актуализация на Бюджет 2014 г", която служебното правителство ще предложи на новото Народно събрание след 5 октомври, дефицитът да бъде между 2,6% и 2,8% на касова основа.

Порожанов прогнозира за Бюджет 2015 да бъдат заложени параметри на базата на вече актуализирания бюджет за настоящата година, като целта за салдото по Консолидираната фискална програма (КФП) ще бъде в рамките на 2% от БВП, съгласно фискалното правило от Закона за публичните финанси. „Очакванията за тази година са, че няма да се постигне заложения ръст от 1,8% на БВП, може би нивото му ще бъде 1,5-1,6%, подчерта Румен Порожанов и уточни, че фактор за това е и очертаващата се дефлация.

По думите на финансовия министър приходите в Бюджет 2014 г. са надценени от гледна точка на променената макроикономическа среда. В прогнозата към Закона за бюджета е предвиждан ръст на икономиката и инфлация, а в момента имаме дефлация, която се отрази на приходната част. Според Румен Порожанов при самото планиране е заложен нереалистичен ръст на данъчните постъпления от 11% спрямо отчетените за предходната година, което при растеж от 1,8% не е осъществимо. Оценката на финансовия министър за неизпълнението на приходната част на бюджета е в рамките на 900 млн. лв. основно в заложените към Агенция „Митници" параметри. Той е категоричен, че в агенцията се полагат неимоверни усилия, за да се намали очакваното неизпълнение.

Като съществен за изпълнението на бюджета проблем Румен Порожанов посочва и спрените пари от ОП „Околна среда" и по две от осите на ОП „Регионално развитие". Той отбелязва, че решението за продължаване на финансирането на проекти по тях, въпреки че временно средствата не се възстановяват от ЕС, би формирало временен дефицит от 700-900 млн. лева. „Но ако то не се направи, това би довело до неизпълнение на проектите, загуба на европейски средства и оставане на ангажиментите по подписаните договори отново за сметка на държавата през следващите години", заяви министърът. Той уверява, че правителството полага усилия за възстановяване на плащанията от страна на ЕС.

Финансовият министър отбелязва, че една от темите, които са били обсъждани с делегацията на Европейската комисия, е била свързана и с блокираните средства в КТБ и възможността вложителите да получат частичен достъп до средствата си заради по-дългия период на особен надзор. „Говорим за частичен достъп, който да бъде получен чрез осигурената ликвидност към момента в банката. Решението на казуса е изцяло в компетенцията на БНБ", счита той. Министърът е на мнение, че е в интерес на публичните финансите оздравяване на банката да бъде направено при минимално или без участие на бюджета.

На въпрос, свързан с възможността общините с блокирани в КТБ средства да получат безлихвен заем от бюджета, Румен Порожанов казва, че вече има постъпили няколко такива искания и те се анализират. Той отговоря също, че в рамките на необходимостите на общините от ресурс, включително и за европейски проекти, бюджетът има възможност да даде безлихвен заем до края на годината.