Министерството на финансите вече подготвя промени в Закона за гарантиране влоговете в банките, които да отговарят на директивата на европейската комисия за изплащане на депозити, обяви в интервю за БНР служебният финансов министър Румен Порожанов. Той уточни, че целта е проектът да бъде предложен на Народното събрание веднага след сформирането му.

През миналата седмица Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България, защото не е въвела в българското банково законодателство директивата за изплащане на депозити (Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити - бел. ред). Действащият Закон за гарантиране на влоговете в банки предвижда изплащането на депозити да започне след като бъде отнет лицензът на конкретната банка.

В предупредителното писмо Еврокомисията настоява вложителите незабавно да получат достъп до парите си, а крайният срок за отговор от страна на България е 15 октомври. Затова и служебното правителство подготвя промените, за да може веднага след формирането на новото Народно събрание след изборите на 5 октомври да приеме промените в закона за Фонда за гарантиране на влоговете.

В отговор на въпрос защо служебният кабинет разработва законопроект за актуализация на Бюджет 2014, Порожанов отговори, че ускоряване на работата по актуализацията не е имало. Той припомни, че след встъпването си в длъжност служебното правителство е обявило, че към 15 септември ще направи оценка на финансовото състояние на държавата и до изборите ще приеме проект на закон за актуализация на тазгодишния бюджет, който да бъде предоставен на вниманието на новия парламент. Преди това той ще бъде обсъден със социалните партньори.

По повод изразеното несъгласие на членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), че материалите за насроченото за 29 септември заседание не са получени според правилата, Порожанов поясни, че ако трябва, заседанието на НСТС ще бъде отложено за сряда (31 септември), за да могат синдикатите и работодателите да се запознаят с предложението. Финансовият министър уточни, че материалите са им били изпратени още в събота, но нормативните уредби изискват два работни дни.

„Предложението, което ние внасяме, единствено обективно отразява снимката на бюджетните, на публичните финанси към момента. Тази актуализация не обслужва никого. По принцип, Законът за бюджета обслужва цялата държава, обслужва публичните услуги, които се предоставят на населението, обслужва бизнеса. Диспропорциите, които ние установихме и заварихме, не сме ги установили само ние, те се формираха още в началото, още при приемането на Закона за бюджета. Нашата цел е да ги посочим", обясни Румен Порожанов.

Той подчерта, че служебното правителство е успяло да намали неизпълнението на приходите по различни мерки, свързани с контрола.

„Безспорно е, че в рамките на заложените приходи те са с 1,7 млрд. повече на данъчните приходи и с 2 млрд. повече на консолидирана основа, спрямо отчетеното за 2013 г. Трябва да се има предвид, че заложената инфлация и ръст на БВП за 2014 г. по макроикономическата прогноза беше 1.8% от БВП. За съжаление, този номинален ръст на БВП не се случи и дефлаторът, който се изчислява в рамките на тази година, е отрицателен и ще направи БВП на по-ниски нива от заложения, с около 2,4 млрд. лв. Това буквално се отразява както на приходите, така и на параметрите, които се изчисляват по Закона", каза министърът на финансите по повод предложения законопроект за актуализация на Бюджет 2014 и мотивити към него.

По думите на Порожанов, с всички корекции, правени досега, практически министерствата трябва да работят с бюджети, които са намалени с 22%. Очертаният бюджетен дефицит в размер на повече от 3 милиарда лева може да бъде компенсиран от фискалния резерв, включително необходимите пари за компенсиране на социално уязвимите групи след очакваното поскъпване на тока.

„Фискалният резерв, с който разполага бюджета, беше в размер на 8,2 млрд. в началото на служебния кабинет. Той основно е формиран от привличането на външен ресурс от 2008 г., тъй като излишъци от бюджета не е имало 2008 г. Този ресурс покрива разходите , които са по дефицита на бюджета, който е към момента, без актуализацията, плащанията, които са по обслужванията на дълга, към момента, и януарските плащания, където имаме струпване на големи плащания по външен дълг - близо 1.7 млрд-лева, дефицити, които са в началото на всяка година", обобщи финансовият министър в интервю за БНР.

Служебното правителство предлага в актуализацията на Бюджет 2014 дефицит от 4% от БВП и нов заем от близо 4,5 милиарда лева. Така реалният дефицитът в държавния бюджет ще нарасне до 3,6 на сто от БВП, а номинално изражение ще нарасне с 1,5 млрд. лева. В проекта Министерство на финансите са заложили и недостигът на средствата за Здравната каса, както средства за предварително разплащане с бюджетни средства на проекти по двете спрени от Европейската комисия оперативни програми - "Околна среда" и "Регинално развитие". От финансовото ведомство се аргументират, че има договореност възстановяване на плащанията от Брюкесл да се осъществят в края на октомври. С тези предварителни плащания реално дефицитът в Бюджетна достига 4% от БВП и повече от 3 млрд. лв. в номинално изложение.

В мотивите към измененият на закона става ясно, че надценената прогноза за икономическата ситуация и очакваната повече от процент дефлация за годината няма да се случат и заради това се налагат актуализация на бюджета. Според проекта, за бюджетните учреждения се предвиждат 448,5 млн. лева, като най-големият недостиг има в министерствата на здравеопазването и на вътрешните работи. Съществено недофинансиране има и в социалната система, заради увеличения брой на нуждаещите се от социална закрила.

Нарастването на дълга до 4,5 млрд. лева се аргументира със заложена възможност за дългово финансиране с обезпечаване на одобрената от Еврокомисията държавна помощ в размер на 3 млрд. лв. от държавния бюджет в подкрепа на банковата ни система. Други 700 млн. лв. са предвидени за дофинансиране на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Затова и в законопроекта се настоява увеличаване на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината да достигне 22,5 млрд. лв., което прави 28,4% от прогнозния БВП. Предвижда се максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината, да бъде увеличен с 2 млрд. лв., като за целта се дава възможност да бъдат емитирани държавни гаранции в полза на Фонда за гарантирането на влоговете.