Близо един милиард лева дължат българите към доставчици на различни услуги. Най-голяма е задлъжнялостта към мобилните оператори, сочат данни, представени от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ).

Според проучване, възложено от АКАБГ и представено на пресконференция, възложените на колекторски агенции дългове на физически лица през първото полугодие на 2015 година възлизат на над 983 млн. лева при 820 млн. лева за същия период на 2014 година. Данните от проучването включват информация от 15-те компании, членуващи в асоциацията, които заемат над 70% дял от пазара на необслужвани задължения. Въпреки отчетения ръст за първите шест месеца на 2015 г. спрямо предходната, нивата все пак остават под отчетените през 2013 г.

Обем възложен дълг от физически лица на колекторски агенции

Основната причина за ръста във възложения обем и брой задължения е промяната в политиката по събиране на задължения на телекомите. Възложените дългове от телеком оператори за първите шест месеца на 2015 г. са 432 млн. лв. спрямо 146 млн. лв. за същия период през изминалата година. Техният обем вече формира 44% от обработвания от колекторския бизнес портфейл (при 18% през 2014 г.). Намалява и средният размер на едно вземане, обработвано от колекторски агенции - при 491 лв. през 2014 г., сега той е 487 лв.

С два процентни пункта по-нисък е делът на забавените плащания по банкови продукти - 42% от всички, обработвани от колекторски агенции (при 35% през изминалата година). Фокусът при банките през последната година се измества в посока по-активно кредитиране и естествено те започват да ползват повече външни услуги по събиране. Всички други категории необслужвани вземания са с тежест от под 10% от общия обем, като най-значително за пазара е неочакваното намаление на задълженията от небанкови финансиращи институции.

„Средният размер на задълженията към телеком операторите е сравнително нисък", коментира Александер Грилихес, член на УС на АКАБГ. „Сметките към мобилния оператор обаче все още са сред последните в приоритетите ни на плащане, което явно доведе и до промяна в стратегиите на тези компании за събиране. Това, че те разчитат повече на съдействието на професионални колекторски агенции, неминуемо води до по-бързо събиране на приходите им", казва още Грилихес.

Значително нарастване е отчетено в обема продаден дълг, регистриран през първото полугодие на 2015 година - 149 млн. лв. при 34 млн. лв. за същия период на 2014 г. „Повишеното предлагане на „лоши кредити" за продажба е свързано със затягането на регулациите и надзора в банковата сфера - с оглед на предстоящите стрес тестове в сектора, българските банки започват да обръщат сериозно внимание на качеството на активите си и се стремят да изчистят част от необслужваните си кредити", посочи Мартин Деспов, член на УС на АКАБГ. - Банките все още спорадично предлагат портфейли за продажба, при това те са с много големи просрочия - натрупани в пика на кризисния период - 2008-2010 г. С малки изключения, на пазара липсва стандартизиран подход за регулярни продажби, които ще позволят по-честото връщане на ликвидност в банките."

Троен е ръстът за година в обема на междуфирмени вземания, възлагани на колектори, посочват още от асоциацията. Над 62 млн. лева са прехвърлени към колекторски агенции през първото тримесечие на настоящата година при по-малко от 20 млн. лева за същия период на 2014 г.

„Основна причина за високия ръст на възложени междуфирмени дългове е повишаването на популярността на събирането сред юридическите лица. Тенденцията започна през 2014 г. и влиянието ѝ ще продължи да нараства. Основният обем дългове е свързан с последиците от фалита на КТБ и загубите, които някои юридически лица претърпяха в резултат на това. Друг важен фактор е забавянето на някои държавни плащания, което доведе до невъзможност изпълнителите на обществени поръчки да се разплатят навреме с доставчиците и подизпълнителите си", коментира Милена Виденова, зам.-председател на АКАБГ.

Очакванията на АКАБГ до края на 2015 година са събираемостта при междуфирмените задължения да нарасне, стимулирана от подобряване на общата икономическа ситуация и отшумяването на негативния ефект от случая КТБ. Обемът на възложените дългове на домакинствата вероятно ще се запази на нива, близки до настоящите. Компаниите от асоциацията обаче са скептични по отношение на плащаемостта при домакинствата - повечето от тях очакват влошаване на възможностите за плащане на потребителите през втората половина на годината.