Валутният борд вече пречи на икономическото развитие на страната. Търпим ограниченията от 20 години и вече идва момент, когато трябва да предприемем нови действия  за преминаване в по-добър режим. Това каза в интервю за БНР Красимир Ангарски, бивш банкер и министър, ръководител на работната група, която подготви въвеждането на Валутния съвет у нас.

Той изброи ограниченията, които налага Валутния борд - болезнено преструктуриране на икономиката, загуба на растеж, на вътрешен продукт и ниски доходи. Най-важното е, че националната банка не може да рефинансира банките в страната.

„Валутният борд изигра своята икономическа  роля. Сега съществено предимство е ако минем веднага в Еврозоната и приемем еврото. То донякъде е въведено у нас, тъй като нямаме ортодоксален валутен борд и много от сделките са в евро. Фиксираният курс не е мръднал и  дали ще плащаш в лева или евро е едно и също. Бизнесът и всички, които търгуват в евро, когато преминават през курса, плащат такси, които просто е излишно да се плащат", обясни Ангарски.

Той припомни, че въпросът се повдига при всяко ново правителство, но решенията се вземат трудно. Освен това, от години страната ни изпълнява всички изисквания на Маастрихтските критерии и би трябвало да можем бързо да влезем в Еврозоната.

„Голямо предизвикателство е, че ако страната ни излезе от Валутния борд, без да се присъедини към Еврозоната, е възможно валутният курс да се промени и  спестяванията на хората да се обезценят", предупреди Красимир Ангарски.

Той беше министър без портфейл в служебното правителство на Стефан Софиянски в периода 24 март - 21 май 1997 г., което подготви въвеждането на Валутния съвет след тежката икономическа криза през 1996-1997 година.