Снимка: Pixabay

За първи път от последните 10 години бюджетният излишък за първото полугодие на 2019 година ще достигне 3 198.3 млн. лв., показват обявените от Министерството на финансите предварителни данни и оценки на приходите и помощите по консолидираната фискална програма (КФП) към юни 2019 г. Това представлява 50.8 на сто от годишния разчет и 2.8 % от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП).

Изпълнението на приходите към полугодието е в съответствие с плана за периода и спецификата на данъчния календар, въз основа на който се концентрира значителна част от годишните постъпления по някои данъци (корпоративен данък, ДДФЛ и др.) в първата половина на годината. Това е и причината приходите за периода традиционно да надвишават 50 на сто от годишния план, посочавт от ведомството, ръководено от министър Владислав Горанов.

В същото време приетият Бюджет 2019 от Народното събрание е разчетен за дефицит от 0.5% или да бъде на минус от 600 млн. лв. Практиката от последните три години показва, че натрупаният през годината излишък много бързо се стопява през последните месеци правителството разпределя солидни средства от излишъка с постановления на общини и държавни структури - министерство и агенции, вкл. и държавни фирми, които обикновено не са планирани. Тази година, заради предстоящите местни избори, които са насрочени за 27 октомври, а балотажът за 3 ноември, преразпределянето на излишъка сигурно ще започне и по-рано.

Според Министерството на финансите, изпълнението на годишния план в частта на разходите по КФП за първото полугодие се очаква да бъде в размер на 42,9 на сто. Видно е, че усвояването на разходите изостава спрямо изпълнението на приходите, което е и причината за формирането на превишение на приходите над разходите за периода. През втората половина на годината ще се приложи планираното индексиране на пенсиите, което е заложено в годишния разчет. Освен това голяма част от планираните за годината капиталови разходи се извършват през втората половина на годината, поради строителния сезон и други фактори.

Предвид посочените причини, традиционно бюджетното изпълнение през първото полугодие на годината се характеризира с превишение на приходите над разходите, докато през второто полугодие, и по-специално през последното тримесечие, се отчита отрицателно бюджетно салдо. Поради това бюджетното салдо за полугодието не може да бъде съотнесено към заложената годишна фискална цел с разчетите към ЗДБРБ за 2019 г., уточняват от финансовото ведомство.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите и помощите по КФП

към юни 2019 г. се очаква да бъдат в размер на 22 273,3 млн. лв., което е 50,8 % от годишния разчет. Спрямо юни 2018 г. приходите по КФП нарастват с 3 063,0 млн. лв., като ръст се отчита както при данъчните и неданъчните приходи, така и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. На база на наличните предварителни оценки данъчните приходи отчитат ръст в размер на 1 710,3 млн. лв., неданъчните приходи - 902,4 млн. лв., а приходите от помощи и дарения - 450,3 млн. лева. В частта на неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система", поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизмът за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първото полугодие на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г.

Разходите

по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2019 г. са в размер на 19 075,0 млн. лв., което е 42,9 % от годишния разчет, като обичайно изпълнението на разходите спрямо планираното с разчетите за годината е по-високо през второто полугодие. За сравнение разходите по КФП към юни 2018 г. бяха в размер на 17 497,1 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, е основно поради по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование"), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.) и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 30.06.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 717,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Още по темата:

Държавата пласира два вида ДЦК за общо 300.6 млн. лева

3.5% ръст в БВП на България през първото тримесечие на 2019 г.

Излишъкът по текущата и капиталова сметка достигна 893.9 млн. евро за януари-март

Над 1.8 млрд. лв. бюджетен излишък отчете правителството за първото тримесечие