Снимка: iStock

Фондовете на паричния пазар видяха най-големия прилив на средства към тях от декември 2019 г. през седмицата до сряда, каза BofA в доклад в петък, докато 7.1 милиарда долара бяха изтеглени от фондове за дялово участие.

BofA заяви, че индикаторът му "Бик & Мечка" вече не е на територията "купувай" за първи път от 17 март.

Инвеститорите също насочиха 15.3 милиарда долара в облигационни фондове и 2 милиарда долара в злато, показва докладът.

BofA обаче отбеляза, че настоящата контратрейд търговия е да се купуват активи и стоки на нововъзникващите пазари, за да се възползват от по-слабия долар.

През седмицата до сряда фондовете за акции на нововъзникващите пазари загубиха 3.1 милиарда долара през 20-тата си поредна седмица на изтичане, докато тези на дългови книжа на същите пазари - са загубили 1.9 милиарда долара.

Това довежда общата сума на изходящите потоци през 2020 г. за активи на нововъзникващите пазари до 91 милиарда долара, след като инвеститорите се втурнаха в сигурни убежища, тъй като пандемията от коронавирус наруши финансовите пазари.

Институтът за международни финанси съобщи в сряда, че притокът на портфейли на развиващите се пазари е скочил до 32.1 млрд. долара през юни от 3.5 милиарда долара през май, по-голямата част от него в дългови ценни книжа.

Както пазарите на облигации, така и тези на акциите са оценили успешните мерки на Федералния резерв за запазване на лихвите по-дълго от очакванията при ниски нива, за да се избегне рецесия.

Няма съмнение, че глобалният икономически растеж се забави и вероятно ще продължи да се забавя. Забавянето е най-концентрирано в индустриалните и изложените към търговията сектори в икономиките, които са най-зависими от тези сектори, като еврозоната.

Защо доходността на облигациите е толкова ниска?

Първо, признавайки слабата глобална среда, Фед намали лихвите три пъти през последните месеци. Това движение на лихвите от 75 базисни точки може да обясни по-голямата част от движението на лихвите по държавните облигации, а фючърсите на захранваните фондове ценообразуват още едно намаляване на лихвите през 2020 г.

Второ, „корекцията в средния цикъл“ на Фед може да се обясни само отчасти със забавяне на активността. Бързото преминаване на Федералния резерв от увеличаване на лихвите четири пъти през 2018 г. до намаляването им три пъти през 2019 г. също представлява закъсняло признание, че борбата с инфлацията не трябва да се приема чак като такъв проблем, предвид постоянно забавения растеж, слабата инфлация и ниските лихвени проценти.

По-скоро акцентът на Фед трябва да бъде върху подкрепата за растежа и поддържането на разширяването на ползите от пазара на труда, което се случи през последните години. Казано по друг начин, през 2017 г. Фед вероятно щеше да е много по-склонен да повишава, а не да намалява лихвените проценти, когато равнището на безработица бе 3.6%. Изглежда пазарите разбират какво означава това за лихвите през следващите месеци.

И накрая, процентите са още по-ниски, а икономическите перспективи по-слаби в други големи развити икономики. Европейската централна банка и Японската банка имат политика на отрицателни лихвени проценти и купуват активи. В резултат на това почти 60% от еврозоната и близо 75% от държавния дълг на Япония имат отрицателни лихви. Това действа като котва за лихвите в САЩ.

Акции срещу облигации

Предвид тази перспектива - по-бавен растеж, ниски лихвени проценти и висок риск за политиката - инвеститорите трябва да обмислят дали да останат изцяло инвестициите си на пазарите на акции в САЩ, които остават привлекателни спрямо фиксирания доход, но трябва да надграждат портфейлите си към компании с висока устойчива възвръщаемост на капитала. Като много по-привлекателен вариант може да изглежда, последните да се защитят срещу потенциална нестабилност през следващите месеци.

Още по темата:

Защо акциите и облигациите се движат в една посока?

Добрата доходност - все по-голяма предизвикателство в бъдеще