Източник:  www.darikfinance.bg

Това че държавните служители не плащат осигуровки е проблем не от днес. В него виждаме няколко тенденции. Част от нещата са свързани с осигурителната система. Друга част обаче не са. Много обичаме да търсим виновника и много често обявяваме за виновен не този, който е истинският виновник. Нещо подобно се случва и с държавните служители.

Може да се види как пред обществото особено преди избори започва да размахва заплахата: "Ние ще ги научим тези чантаджии, заради тях сме на това дередже". Истината не е точно така. Вярно е, че един от фундаментите на осигурителната система е равнопоставеността. Трябва да има равенство. Т. е. както хората, които работят по трудово правоотношение, така и хората на служебно правоотношение трябва да бъдат третирани по един и същ начин от закона и да си плащат по един и същ начин осигуровките. Това е справедливо и това трябва рано или късно да стане.

Защо не става? Защото държавата в лицето на бюджета казва: "нали им плащаме пенсиите", което е доста вярно, че средствата, които са необходими за изплащане на пенсиите на бюджетните служители идват от републиканския бюджет. Но това е половината истина, защото по този начин всъщност се нарушава солидарността. По-добре е да бъдат внасяни осигуровките. Както си ги внасят хората на трудови договори, така да бъдат плащани и от държавните служители.

След това на тях по същия начин – на базата на общия бюджет на НОИ да им бъде плащана пенсията. Така че причината да не става досега това нещо е желанието на бюджета да мине малко по-тънко. Т. е. ако трябва да плаща осигуровките, ще плаща повече отколкото, както сега плаща пенсиите. Това е причината да има този инат към преминаването към един и същ модел на изплащане на осигуровките. Но пак казвам – това не е голямата язва в осигурителната система. Така че от тази гледна точка не бива да обявяваме държавните служители за образа на врага на осигурителната система. Не заради тях е толкова голям дефицитът в Националния осигурителен институт и не заради тях са ниски пенсиите.

Пак повтарям – фундаментът е равнопоставеност. Тогава и чувството за справедливост е удовлетворено някак си. Да се вдигат обаче заплатите, за да си плащат държавните служители осигуровките изглежда невъзможно. И заплатите, и осигуровките на държавните служители идват от бюджета. От тази гледна точка дали ще има увеличаване на заплатите в размера на осигуровките с цел да бъде запазен размерът на реалната заплата, е решение, което трябва да вземе правителството , това означава бюджетът, т.е. Министерството на финансите.

Това е и въпрос на възможностите на бюджета. Естествено, ако се запазят заплатите такива, каквито са в момента и от тези заплати се извадят техните осигуровки, това ще доведе до реално намаляване на доходите на държавните служители. А всъщност нали разбираме, че ако е такова решението, то трябва да бъде подготвено от самите държавни служители, защото те трябва да подготвят постановлението, закона и т. н. Не звучи логично да застанат сами срещу себе.

При военните и служителите на МВР ситуацията е същата. Те също са бюджетни служители. Ще бъде още по-глупаво, ако въведем трети режим – един за хората на трудов договор, един за хората държавни служители и един за хората бюджетни служители. Би трябвало решението да уеднакви режимите на плащане на осигуровките на всички. /Иван Нейков, Балкански институт за социална политика /БГНЕС/