Г-н Панев, спука ли се балонът на борсата или имаше регулирано изпускане на въздуха?

Причините за спада на борсата са няколко, първата от които е прекаленото надуване на балона миналото лято и есен, когато както си спомняме международните пазари започнаха да вървят надолу, докато българският бележеше рекорд след рекорд в продължение на месеци. Всичко това доведе до едно изкривяване на нивата, при които се търгуват българските акции, в сравнение с тези от подобни на нашия пазар, а и на глобалните пазари като цяло. Това беше причината след ноември месец нашият пазар да пада с доста бързи крачки и все още да е над нивата, на които се търгуват други чуждестранни акции.

Оправдано ли беше повишаването на цените, спрямо резултатите на компаниите и в точност печалби и нетни приходи от продажби?

През миналата година по-голямата част от компаниите имаха голям интерес да показват много добри резултати. Става дума за тези дружества, които реализираха IPO-та или увеличаваха капитала чрез емисии на права. По този начин те успяха да заинтригуват публиката, да съберат значителен ресурс на доста приемливи за самите компании нива, но скъпи за инвеститорите. Така средствата се поизчерпаха, което стана причина и за спада от следващите месеци. Все пак не трябва да поставяме всички компании под един знаменател, има такива, които съм убеден ще се развиват добре и за в бъдеще и такива, за които основната цел беше да съберат парите на хората. Това, че са имали интерес да показват резултати, може би често надхвърлящи реалните, говори фактът, че за първото тримесечие на 2008 г. те не бяха толкова добри. Дори регистрираха отстъпление от резултатите през изминалата година. Единици са ликвидните дружества, които през 2007 година не направиха IPO или увеличение на капитала по един или друг начин.

Премина ли световната финансова криза или тепърва започва?

Иска ми се да сме към края на кризата и според мен сме близо. Кризата се подклажда основно от високите цени на петрола, които за мен са спекулативни. Хората възприемат петрола и златото за сигурни убежища във времена на криза, което води до негативни ефекти върху цените на акциите. Все още пазарите на ценните книжа търсят дъното по света. Моята теория е, че петролът е спекулативно скъп в момента. За това говори и фактът, че повечето стоки вече се върнаха на нива значително под рекордните си от 2007 г. или началото на 2008 г. Вече са единици тези стоки, които бележат рекорд след рекорд.

Фючърсите на различните стоки ли са основните виновници за дърпането на цените нагоре?

Вероятно е така и фючърсите имат краткосрочен ефект върху определянето на цените на суровините. Не смятам в дългосрочен план, две, три години, че търговията с такива инструменти може да държи цени на нереални нива. Това е временен шок, породен от липсата на сигурност на пазарите.

Целите на вашите фондове са основно насочени на Балканите. Каква е инвестиционна обстановка в този регион?

Първо мога да кажа за политическата обстановка, която доста се промени през последния месец. След изборите в Сърбия през тази седмица очакваме да бъде съставено правителство, което въздейства благоприятно в инвестиционния климат в бивша Югославия. От там инвестиционните възможности стават по-добри. При предишната вълна от спадове, пазарите в Сърбия и Хърватска бяха едни от най-губещите, докато в момента това не се забелязва. През последните две седмици пазарите губят и в този регион, но там загубите са значително по-малко в сравнение със западните пазари. Даже македонският пазар в последните три дни е с общо 10% нагоре и причината е, че инвеститорите са доста по-оптимистично настроени, относно решаването на проблема с Гърция за името на страната.

Според някои мнения броят на фондовете в България е станал прекалено голям. Трябва ли да има регулация?

Бройката на фондовете трябва да се определя от пазара. Миналата година имаше нужда от нови фондове, от нови инструменти и за това се появиха толкова голям брой фондове. Регулацията се извършва от пазара и инвеститорите. Ако те счетат за необходимо, тогава най-неконкурентите от тях няма да са в състояние да привличат активи. Регулирането им трябва да се остави на чисто пазарните фактори. Според мен фондовете в България не са много. Дори се оказва, че в други държави от региона и Централна Европа има повече инвестиционни фондове горе-долу със същите активи.

Как се отрази въвеждането на новата платформа XETRA на инвестиционните фондове?

Въвеждането на XETRA се отрази върху ликвидността на пазара. За да функционират нормално инвестиционните фондове, те се нуждаят от повече на брой ликвидни акции. За мен новата платформа е по-добра от старата систeма RTS, защото прави пазара малко по-честен. Едно от предимствата й е по-малката възможност за надуване на една или друга акция в края на борсовата сесия.
В понеделник (30 юни) почти липсваха обирания на акции в последната минута на сесията, за разлика от всички последни сесии на месеца. XETRA e малко по-прозрачна система и това е фактор за ограничаване на манипулациите на пазара, въпреки че естествено не можем да ги премахнем изцяло. Това е по-лесният начин, отколкото каквито и да е регулации от страна на държавата.
Разбира се има и отрицателни страни. Една от тях са борсовите кодове, които все още не са разбираеми за инвеститорите.

Какви са доходностите на фондове в региона спрямо тези в България?

По-скоро за добро ние от няколко месеца вървим в пакет с глобалните индекси. Единствено изключение в последните месеци беше Сърбия, чийто пазар беше спаднал доста през пролетта, но сега е на плюс. Никъде в момента няма устойчив растеж.

Всички очакват въвеждането на нови финансови инструменти. Според вас ще се случи ли това скоро?

Може би когато пазарът е готов за тях. Новото законодателство позволява сравнително по-лесно създаване на финансови инструменти. Очаквам към края на годината оборотите да се повишат и дори да са по-високи, в сравнение с тези от пролетта. Догодина е оптимален срок за създаването на нови финансови инструменти. За мен е важно да има търговия върху борсов индекс, тъй като това би увеличило ликвидността на финансовия пазар.

Как ще се развият цените на акциите до края на годината?

Това наистина зависи най-вече от глобалните пазари. Оптимистично настроен съм относно развитието на балканския регион, тъй като обстановката в съседните страни на България се стабилизира. Не очаквам големи изменения на индексите.

Какво е състоянието на фондовете, които управлява Статус Инвест?

Както всички фондове в България и нашите загубиха значителна част, както от активите, така и от стойността си през последната година. При нас периодът беше малко по-дълът поради това, че спадовете на пазарите, на които ние търгуваме, започнаха с месеци преди спада на българския пазар. Надявам се в бъдеще подобряването на политическата обстановка в Сърбия и Македония да спомогне нашите фондове да се представят по-добре.

По какъв начин се противодейства на изтеглянето на пари от фондовете?

Забелязва се, че изтеглянето на средства в последно време е по-малко отколокото в началото на пролетта. Политиката на фондовете е да държат колкото се може повече кеш с идеята да не натискат допълнително пазара, точно когато има големи на брой обратни изкупувания. Тъй като това води до понататъчна вълна, “горещите пари” напуснаха фондовете още през зимата и пролетта и в момента не наблюдаваме масивно изтегляне на средства. Има разбира се единични ннвеститори, които изтеглят парите си, но ние нямаме проблем да ги удовлетворим. От друга страна виждаме, че на пазарите в региона и света обемите на търгуване са много малки на сегашните цени, тъй като не са много инвеститорите, желаещи да продават акциите или дяловете си във фондовете. Както и естествено не са много тези, които искат да купуват поради глобалната несигурност. Но и сега може да се влезе в позиция, тъй като в момента обстановката предполага скорошно обръщане на тренда.

Кой тип инвестиционна стратегия е най-атрактивна?

В тази ситуация повечето инвеститори се насочват към нискорисковите инвестиционни стратегии. Малко са хората, които инвестират във високорискови фондове, въпреки че през последния месец Статус Инвест има основно институционални инвеститори.

Как оценявате инвестиционната общност в България? Наясно ли е с рисковете, които поема, при инвестиране на фондовата борса?

Преди 5 години средното ниво на познание беше доста по-високо отколкото е сега, защото много по-малко играеха на фондовата борса. В последната година кръгът на инвеститорите се разшири доста. В него включвам хората, които участваха в първичните предлагания и инвестиращите във взаимните фондове. Българските инвеститори не са по-различни от другите по света. Хората се ръководят от емоциите си, страх или алчност. Миналата година доминантата беше алчността, сега вече по-изразен е страхът. Когато доминираща е алчността, тогава е времето да се продава и обратното.

По какъв начин инфлацията може да повлияе на цените на акциите?

От гледна точка, че хората имат по-големи разходи за покупка на стоки при висока инфлация, тогава те имат по-малко спестявания, което рефлектира на инвестициите като цяло. От друга страна, поскъпването на определени суровини като електричество, газ, строителни материали и др. влияе негативно на резултатите на българските компании, тъй като цените на тяхната продукция не растат със същите темпове. Това се отнася особено много за износителите. От повечето тримесечни доклади се видя лошото влияние на инфлацията върху дружествата.

Трябваше ли да бъде сменено ръкодството на БФБ-София на проведено в началото на седмицата общо събрание?

Резултатите на фондовата борса са добри, но това до голяма степен се дължи на увеличените обороти, на  нарастналия интерес от страна на български и чуждестранни инвеститори, на многото публични предлагания и въобще на благоприятната конюнктура на глобалните пазари. Не би трябвало за работата на ръководството на БФБ-София да се съди от резултатите за една или друга година. Според мен сегашното ръкодство на борсата е малко по-пасивно, отколкото беше предишното начело с Георги Драйчев. Спорен е въпросът доколко сегашното ръководство има влияние върху реализираните IPO-та през 2007 г. По-скоро пазарът го изискваше, тъй като имаше много свободни пари и същевремено компаниите можеха да бъдат финансирани евтино. Ситуацията е 50 на 50. Сигурно е време за промяна от тази гледна точка, че сегашното ръководство е вече 7 години на власт. Една промяна би била здравословна и освежаваща.

От данъчните декларации на депутати и министри стана ясно, че те са влагали част от парите си в акции на дружества. Възможно ли е в този случай да се получи конфликт на интереси?

Абсолютно е възможно, но затова има органи, които наблюдават и разследват такива конфликти. От моята позиция не мога да кажа дали който и да било от властта е използвал вътрешна информация при вземането на инвестиционни решения. Но когато ти отговаряш за инфраструктурни проекти, би следвало да имаш малко повече информация от обикновения инвеститор.