Г-н Дачев, къде според Вас се крият корените на сегашната финансова криза?
Финансите започнаха да работят сами за себе си. Старите класици твърдят, че не може да има увеличаване на стойността, ако няма реално производство. Създадоха се изкуствено продукти, които нямат нищо общо с действителността. Това беше подкрепено много силно от обещанието на президента Буш – всеки американец да има собствена къща, кола и т.н.
Виртуалните пари, които се харчеха, изкопаха дупката, която сега трябва да се запълни с реални средства. Това е причината банките да се обръщат към държавите, защото при тях се генерират парите.
Банката е медиатър, инструмент между държавата и индустрията. Парите, които се отпускат не са за банките, а за потребителите. Смисълът е средствата да отидат при тези, които временно не могат да си плащат ипотеките, кредитите и др.
До колко кризата може да засегне България, както във финансова така и производствената сфера?
България е уязвима колкото и останалите държави по света. Нашата икономика е особено уязвима, защото е експортно насочена, въпреки че имаме отрицателно търговско салдо. Специално мен това ме интересува, защото дружеството ни е 97-98% експортно ориентирано. Намалят ли се парите отвън и нашите приходи се понижават.
Свилоза АД продава в Европейския съюз и Турция. Почувства се ясна стегнация на пазара. Особено в Италия, защото там има около 300 хартиени фабрики и смятам, че след кризата броят им ще се намали поне с една трета. Това е един естествен процес на консолидация и кризата ще е катализатор на процесите.
Почувства ли се кризата в Свилоза?
За дружеството годината беше отписана априори заради реконструкцията, а кризата дойде като допълнителен ефект. Трудно е в този момент е да се изчислят щетите, но в момента е важно да сме позитивно мислещи и да търсим начин да предотвратим стагнацията.
Истина е, че голяма част от инвестиционните проекти ще бъдат отложени във времето. Нужно е да се отбележи, че ние сме реална икономика и при нас няма да има тези големи флуктуации, каквито видяхме по света.
Бихте ли разяснили по-подробно проблема около капиталовата структура в Свилоза АД?
Проблемът беше изкуствено създаден. Няма никаква промяна в структурата на капитала. Просто прехвърлихме акции, притежавани на офшорна компания в българска компания. Прехвърлянето беше извършено заради моето дълбоко убеждение, че трябва да излизаме от офшорните участия, защото България вече е достатъчно нормална държава. Офшорните компании крият рискове. Аз видях такъв риск във властовите амбиции на част от акционерите. Офшорните компании се контролират само от един човек, който има пълна власт. За запазване на имуществото на дружеството и по-голяма прозрачност акциите бяха прехвърлени тук.
Естествено имаше и недоволни. Има атака от акционери, които са пощенска кутия. Някои от тях не знаят дори къде се намира фабриката. Техните амбиции са мой проблем. Не съм очаквал след толкова години да се появят властови амбиции.
Ако беше извършено прехвърляне на акциите от тези компании от една офшорна компания в друга – всичко отиваше на кино.
Как реагираха на проблема банките-кредиторки на това ваше действие?
Банката (ЕБВР) беше стресирана. Имаше дори писма, адресирани до тях, в които пишеше, че акциите са откраднати и няма залог върху тях. Бяха пратени представители, които провериха ситуацията и се успокои топката. Всичко е буря в чаша вода.
Около структурата на Свилоза АД няма искове на банки, няма дела и императиви за връщане на заеми.
Голяма част от компаниите ревизираха финансовите си показатели за 2008 г. и за 2009 г. Как стои въпросът при Свилоза АД?
Закъсня пускът на реконструкцията, спирахме вече три пъти производството. Мисля, че от догодина вече ще гоним положителни резултати. Тази година трудно ще може да гоним тези 5-6 млн. , които сме назад. През следващата година очакваме минимум удвояване на продажбите. Продаваме малко в долари и много в евро в зависимост от това какво имаме нужда да купуваме, защото разходите са ни малко в американската валута и много в европейската. Рискът от тази гледна точка е диверсифициран.
